Решение № 238 от 18.05.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ямбол, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330100272 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, против С.В. А. от с. М., общ. Т., обл.Я. , с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно : сумата от 107,43 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 26.09.2020-01.11.2021 г. в общ размер на 6,57 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.11.2021 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.По силата на чл.7,т.1 и чл.11 т.11 ОУ на ищцовото дружество и на оператора на разпределителната мрежа,двете дружества са поели задължение да снабдяват с ел.енергия и да предоставят мрежови услуги на обект на ответника с ИТН ***, находящ се в с. М., общ. Т., обл. Я.. За ответника С.В. А. бил открит клиентски номер ***. Ответника пък от своя страна поел задължение да заплаща всички свои задължения,свързани със снабдяването на ел.енергия и предоставени мрежови услуги,в срокове и по начините,определени в същите. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа съществувала като елемент от мрежовата услуга,която се предоставяла на ползвателите на мрежата и винаги се заплащала от тях.

Същата се изчислявала всеки ден в рамките на отчетния период. Ответника имал качеството на битов клиент,като съгласно определение в § 1,т.2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ, като ползваната от него ел.енергия била за битови нужди. Съгласно чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава,в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ за периода 24.07.2020 г.-23.04.2021 г. „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД доставило ел.енергия,а „Електроразпределение Юг“ ЕАД 1 предоставило мрежови услуги на обекта на ответника на обща стойност 107,43 лв.,които до този момент не били заплатени от същия. Поради забава в плащането на посочената главница,същия дължал обезщетение за забавено плащане в общ размер на 6,57 лв.,за периода 26.09.2020 г.-01.11.2021 г. Обезщетението за забава се дължало за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Издадените фактури,техния падеж и периода на дължимата лихва за забава ,били подробно описани в препис-извлечение от клиентската сметка на ответното дружество. Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща и процесуален представител, като с молба заявява, че поддържа претенциите и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия е снабдявало имот на ответника с ел.енергия и му е предоставяло мрежови услуги , които услуги са надлежно фактурирани. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната сума.

Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер, като при преценка основателността на иска за лихва за забава съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27,ал.1 от ОУ.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е 2 основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 375 лв.-заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. В., ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК ***, сумата от 1 0 7 , 4 3 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 26.09.2020-01.11.2021 г. в общ размер на 6,57 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА С. АС В., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България

Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България

Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер на 375 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3