Решение № 8812 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8812 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110123575 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявени от „Т” АД, ЕИК ... против А. Н. М., ЕГН ********** обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 997,50 лева- главница по договор за потребителски кредит № ... от 18.10.2018 г., 40,75 лева- договорна лихва за периода 25.02.2021 г.- 25.10.2021 г., 70,72 лева- лихва за забава за периода 25.02.2021 г.04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66406/2021 г. на СРС, 151 състав.

Ответникът М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете при твърдения, че задължението е изцяло погасено.

Съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните предпоставки: 1/ възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържА.е; 2/ предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника; 3/ настъпила изискуемост на задълженията на ответника.

От приложения към исковата молба договор се установява, че между „Т” АД и А. Н. М. е сключен Договор за потребителски кредит от 18.10.2018 г. Кредитът в размер на 3200 лева е предоставен и усвоен изцяло от кредитополучателя.

По делото е приета ССчЕ, която съдът възприема, видно от която на кредитополучателя е усвоил пълната сума на отпуснатия му кредитен лимит.

1

От ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и същия не ангажира доказателства за плащане на задължението си.

Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички вноски на 25.10.2021 г., с оглед на което ответникът дължи връщане на непогасената част от заетата сума.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатения остатък по кредита е 997,50 лева главница по договора, сумата от 40,75 лева възнаградителна лихва за периода 25.02.2021 г. – 04.11.2021 г., сумата от 70,72 лева лихва за забава за периода 25.02.2021 г. – 04.11.2021 г.

При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за основателни и доказА.. НедоказА. останаха възраженията на ответната страна за погасяване на задълженията чрез плащане.

Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането им и който е и представил доказателства за извършени такива в размер на 425 лева, съгласно представен списък.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно задължителните разяснения В ТР, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лева – разноски в заповедното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 422 ГПК, че А. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ № 95, ет.1, адв. К. К., дължи на „Т” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ".." № .., на основА.е чл. 79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 997,50 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ... от 18.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 40,75 лева- договорна лихва за периода 25.02.2021 г.- 25.10.2021 г. и сумата 70,72 лева- лихва за забава за периода 25.02.2021 г.- 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66406/2021 г. на СРС, 151 състав.

2

ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ № 95, ет.1, адв.

К. К., да заплати на "„Т” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ".." № .., на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 425 лева – разноски в исковото производство и сумата от 175 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3