Решение № 336 от 01.09.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201481 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. К. ЕГН ********** от гр.С., обл.Х., депозирана чрез пълномощника адв.С. М. от АК-Х., против НП №23-1006002395 от 13.09.2023г. на ВПД началник група КПДГПА, ОДМВРПазарджик, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и 2/ за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева.

Релевираните в жалбата бланкетни оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника, адв.М. от АК- Х., който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна на НП.

Претендира присъждане на разноски съгласно нормата на чл.38 от ЗА, в т.ч. за всяко следващо второто съдебно заседание.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 01.08.2023г., около 00:28 часа, на АМ Тракия, км 85, в посока от гр.София, управлявал собствения си лек автомобил ... като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен полицейски автомобил, водачът не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а продължил, като ускорил рязко скоростта, както и за това, че управлявал МПС с ограничена видимост /намалена прозрачност/ на страничните стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Деянията са квалифицирани от АНО като нарушения съответно на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съгласно която, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания и на чл.105 от ЗДвП, съгласно която се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Срещу жалбоподателя и по реда на чл.40 ал.1 от ЗАНН е съставен АУАН Серия GА, бл. №976317 от 01.08.2023г., въз основа на който е издадено атакуваното НП, връчено на 20.10.2023г., видно от отбелязването в него.

Жалбата против НП, е подадена на 23.10.2023г./видно от датата на електронното подписване/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради, което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, пред компетентния орган и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащите се в административнонаказателна преписка, изцяло от показанията на полицейските служители при Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик- св.И. И.актосъставител и св.А. Т., частично от тези на св.М. К. и обясненията на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че, разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на санкционираните физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 2 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10/28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в законоустановения 6- месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като в ал.3 от същата разпоредба е предвидено изключение от това правило, когато при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Най-сетне в чл.40 ал.4 от ЗАНН е предвидена възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели.

Посочените правни норми са ясни, конкретни, императивни и безусловни.

Те са възведени в закона, за да създадат достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента, в който се слага началото на административнонаказателното производство.

В същото време, ЗАНН предвижда четири категории свидетели, които следва да присъстват при съставяне на АУАН, който подписват. Първатасвидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората- свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно- лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Третата- свидетели, присъствали при съставяне на акта, като това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е 3 било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а като това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. В този контекст, е необходимо да се поясни, че функциите на свидетелите по съставянето на АУАН са свързани с оказване на съдействие на на актосъставителя при установяване обективната фактическа обстановка, при която е осъществено нарушението. Те са също така източник на гласни доказателства в производството по установяване на спорните обстоятелства, относно възприетите от тях факти и обстоятелствата при които са проявени.

Най-сетне, тази категория свидетели имат основна задача да възприемат точното, конкретно и вярно отразяване на всички факти и обстоятелства в съставения акт. Ето защо, съставянето на акта в присъствието на свидетели и подписването му от тях /дори в случаите, когато те не са присъствали при извършването или установяването на нарушението/ е една от най-важните гаранции за законосъобразно упражняване на правомощията от контролния орган, предвидени в процесуалния административен закон.

След внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство, и по-конкретно при съставяне на АУАН, е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, водещо до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което представлява достатъчно основание за отмяна на НП. СПН се изразява в това, че АУАН е съставен в драстично нарушение на горните принципни постановки и по-конкретно на правилото, въведено с нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят- св.И. И. и неговият колега св.А. Т., са били свидетели на извършване на вменените административни нарушения. Доказано е по делото, че докато двамата били дежурен автопатрул, позициониран на км 85 от АМ Тракия, находящ се на територията на обл.Пазарджик, те получили сигнал от ОДЧ за автомобил, превозващ емигранти и друг придружаващ го пилотен такъв с рег.№ СТ 9083 РР. Малко след това последното преминало покрай тях. Двамата полицейски служители го последвали с патрулния автомобил, като след настигането му подали звуков и светлинен сигнал за спиране. От своя страна жалбоподателят, като водач на процесното МПС, вместо да спре, ускорил скоростта и продължил по АМ Тракия в посока към тунела на Траянови врата, където бил спрян от служители на ОДМВР- София, получили от своя страна сигнал за същия от колегите си от ОДМВР- Пазарджик. Не след дълго на място пристигнали и св.И. и св.Т.. св.И. съставил АУАН срещу водача на процесния лек автомобил за извършени нарушение по чл.103 от ЗДвП и чл.105 от ЗДвП, в който вместо за свидетел на извършване на деянията да посочи колегата си Т., съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, той отразил в съответната графа своите три имена и лични данни. По този начин при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо в 4 отрицателен аспект и върху законосъобразността на издаденото въз основа на него НП. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че св.Т. категорично заяви в своите показания, че е бил свидетел както на извършване на нарушението, така и на съставяне на АУАН. Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкрИ.е на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи, белези на какъвто настоящият не разкрива. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Казаното дотук предопределя отмяната на административнонаказващия акт, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите релевирани от пълномощника на жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за оказаната адвокатска помощ, съгласно нормата на чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 и ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът от своя страна има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.