Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 03.09.2023, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 234/2023
Вид
Решение № 140
Подписан
03.09.2023
В сила
28.09.2023
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Харманли, 03.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200234 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0271-000095 от 02.02.2023 г. на ВПД Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на С. С. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Маджарово, ул.

**** на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран. Счита, наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебното заседание жалбоподателя С. С. А., не се явява.

Представлява се от процесуалния си представител – адв.К. от АК – Хасково, която моли да се отмени атакуваното наказателното постановление. Счита, че не се е доказало по безспорен начин, че доверителят й е допуснал и предоставил за управление МПС-то на водача Юсуф, тъй като в тази насока липсвали доказателства. Самото наказателно постановление съдържало противоречия, тъй като законодателят допуснал две форми на изпълнително деяние – едното е допускане, а другото е предоставяне и не било възможно двете форми да бъдат в съвкупност така, както е описана фактическата обстановка на деянието. Записано било в наказателното постановление, че 1 той е извършил следното нарушение – допуснал или предоставил за управление МПС, което само по себе си това било в противоречие със самото описание на нарушението в АУАН-а така, както било записано, че е дал да ползва и управлява. Налице били съществени противоречия, тъй като не било ясно какво точно е извършено, а така, както било описано нарушението, пречило и нарушавало правото на защита на доверителя й. Моля съдът да отмени наказателното постановление и присъди разноските по делото.

Административно наказващия орган ВПД Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли редовно призован, не изпраща представител.

В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка прави възражение в случай на отмяна на НП, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2022 г. в 15:25 часа в с. Ръженово, община Маджарово жалбоподателят С. А. е дал да ползва и управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№*** на неправоспособният водач С.Н.Ю. с ЕГН ********** от с.Горни Главанак, общ.Маджарово.

Свид. М. А. М. и свид. К. С. И. на посочената дата осъществяване на контрол по ЗДвП в с. Ръженово, общ.Маджарово. Около 15:25 ч. от посока центъра на с. Ръженово по посока към с. Силен, общ. Стамболово се движел лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ***, сив на цвят, който при подаден ясен и видим сигнал със стоп палка - образец на МВР на водача същият не спрял и ускорил скоростта на движение по посока с. Силен, общ. Стамболово.

Актосъставителя М. посочва, че при преследването на автомобила изгубили визуален контакт. Извършили справка, при която се установило, че лекият автомобил е собственост на С. С. А.. Извършена била и справка дали водач С.Н.Ю. е правоспособен и се установило, че същият е неправоспособен, с отнето СУМПС по бързо производство, което било образувано срещу него по чл. 343б, ал.3 от НК за употреба на наркотични вещества. Актът за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП бил съставен в гр. Маджарово, пред дома на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на свидетеля К. И..

Актът бил прочетен, предявен, подписан и му бил връчен екземпляр от него.

В посока на показанията на актосъставителя са и показанията на свидетеля К.

И., който посочва, че на инкриминираната дата и час покрай тях е преминал неправоспособният водач С.Ю. с лек автомобил марка „БМВ“, който на подадения от колегата му свед. М. сигнал със стоп палка за спиране същият не е спрял, а продължил.

Разпитаната в съдебно заседание от страна на жалбоподателя доведената свидетелка – /негова съпруга/ Е.Е. А. посочва, че автомобилът е семейна собственост, водил се на мъжът й. Заявява, че около 13 – 15 декември колата блокирала докато тя я карала. Изтеглили я с влекач до с.

Тополово, откъдето през януари я закарали на ремонт и още била там, тъй 2 като била блокирала и трябвало да й се смени двигателя. Сигурна била, че това е станало преди 21.12.2022г., защото останала без кола. Заявява, че нямало как мъжът й да даде колата да се управлява от С.Н.Ю., защото колата не била в движение и се намирала при монтьор в Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, квалифицирайки нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели М. А. М., К. С. И. и Е.Е. А..

Имайки предвид характера на това производство и ограничения кръг от възможните допустими процесуални способи и методи за събиране на доказателства, то разпитът беше проведен по начин такъв, че да възпроизвежда доказателства, като изпълни изцяло отредените му от закона функции. Въпреки това възпроизведените с гласни доказателствени средства доказателства – показанията на разпитаните свидетели, не могат да се определят, като последователни, безпротиворечиви, логически обосновани, открояващи се с убедителност и обективност относно предмета на процесното НП. Съдът е длъжен да отбележи следното: показанията, като доказателства придобити чрез гласните доказателствени средства –разпит на свидетели по делото не се открояват с яснота и необходимата конкретика. Именно убедителността е най - важния и ключов критерий за обективност при съставянето на акта, което води до показанията дадени от актосъставителя в открито съдебно заседание, където същият посочва, че при преследване на лекия автомобил изгубили визуален контакт. Не се установява от свидетелските показания как е установено тогава, че управлението на въпросния автомобил е осъществено от лицето С.Н.Ю. и че това управление е предоставено от жалбоподателя, както е посочено в Акта и в НП. От тук издаденото НП, въз основа на този АУАН също се оказва, че страда от недопустими пороци.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. АУАН и обжалваното НП са издадени от органи в кръга на правомощията им, видно от приложените писмени доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН в деня на нарушението и 3 нарушителя, което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението, както и в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в актуалната редакция към инкриминираното деяние регламентира, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

При възпроизведена в Наказателното постановление фактическа обстановка на С. С. А. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б "а" от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи:

"Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: В т. 3 „собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”.

Както бе посочено по- горе разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответно свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася МПС. Тълкувайки разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се достига до извод, че за да носи наказателна отговорност по нея дадено лице трябва да притежава определено качество, а именно да бъде водач, собственик или упълномощен ползвател.

В нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , никъде в АУАН и НП не се съдържат данни за това в какво качество е наказан жалбоподателя С. С. А. и какво качество има към датата на издаване на АУАН, дали е бил водач, собственик или упълномощен ползвател.

Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са 4 винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки.

Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

В същото време за прецизност съдът намира да отбележи, че в хода на административно-наказателното производство не се ангажираха доказателства, че жалбоподателят С. С. А. е предоставил по един или друг начин на инкриминираната дата и време процесния лек автомобил на неправоспособният водач С.Н.Ю.. Разпитаните по делото свидетели-очевидци М. А. М., К. С. И. сочат, че лекият автомобил „БМВ“ с рег.№ ***, сив на цвят е управляван от неправоспособният водач С.Н.Ю., като само от това обстоятелство не може да се направи извод, че МПС-то, е било предоставено на неправоспособния водач от А.. В този смисъл недоказан остава изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушение п о чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за това следва да понесе съответната отговорност. В конкретния случай е налице едно бланкетно обвинение. На практика е преписана нарушената правна норма, без установените в обективната действителност факти да са приведени към хипотезите на тази правна норма. В АУАН и НП липсва надлежно описание на нарушението, като не става ясно по какъв начин /с действия или бездействия/ жалбоподателя А. е предоставил въпросното МПС на неправоспособният водач С.Н.Ю.. Или от обективна страна не се сочи, а и не се установи никакво действие на жалбоподателя, с което той да предаде държането на лекият автомобил „БМВ“ с рег.№ ***, сив на цвят на неправоспособният водач С.Н.Ю.. Нарушението, при формата на изпълнително деяние "предоставяне", „ дал да ползва и управлява”, както е посочил актосъставителя и АНО в описателната фактологична част съответно на АУАН и НП, се осъществява само с пряк умисъл и за да е налице, следва в интелектуалния момент от субективната му страна да съществуват представи, че лицето, сочено като нарушител дава превозното средство на някого и че това друго лице наистина ще го управлява, а волевия момент е, че предоставя МПС - то за да бъде управлявано от неправоспособното лице. Не се установи жалбоподателят да е имал знания, че лекият автомобил „БМВ“ с рег.№ ***, сив на цвят на инкриминираната дата е управляван от неправоспособният водач С.Н.Ю., още по малко му е предоставил държането върху веща, за да бъде ползвана с предвидената в закона цел.