Решение № 260083 от 28.10.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№171 гр. Самоков, 28 октомври 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ Кирил Павлов при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 2 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.С.Д. *** ЕГН ********** е предявил срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –

София иск за заплащане на сумата 1663 лева, претендирана като неизплатено възнаграждение за извънреден труд, в размер на 257 часа положен в периода от 03.

01. 2017 год. до 03. 01. 2020 год. , претендиран в резултат на преизчисляване на нощен труд с коефициент 1,143, която претендирана сума 1663 лева се претендира на основание чл. 187 ал. 6 от ЗМВР на базата на основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, ведно със законната лихва върху тази сума главница, считано от подаване на исковата молба на 03. 01. 2020 год. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 250,00 лв., претендирана като мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани за всяко тримесечие, за период с начални моменти от първо число на съответния месец, следващ месеца на настъпване на изискуемостта на плащането, до общ краен момент – 03. 01. 2020 год.

Ищецът Р.С.Д. твърди в исковата си молба, че работи по служебно правоотношение в ответната Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – София (ОДМВР – София) и изпълнява служебните си задължения в Районно управление (РУ) – Самоков на длъжност младши инспектор в РУ МВР Самоков. Твърди, че в исковия период е полагал нощен труд, който поради липсата на изрична регламентация не е преизчислен, а на основание общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата е следвало да бъде преизчислен и заплатен като извънреден труд с прилагане на коефициент 1.143 към дневен труд. При дължимото според ищеца преизчисление за него бил формиран извънреден труд, възнаграждение за който се претендира в горепосочения размер.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по изцяло правни съображения, които се свеждат до неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съдържащия се в нея механизъм за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент поради специалния статут на ищеца като държавен служител в системата на МВР.

Пред съда ищеца Р.С.Д. се представлява от пълномощника си адвокат Димитър Симитчиев от САК, който поддържа исковете по основание и размер.

Ответникът се представлява от пълномощниците си юрисконсулт Иванова и юрисконсулт Радостин Радев, които оспорват исковете като неоснователни по съображенията изложени от юрисконсулт Иванова в отговора на исковата молба и писмените й бележки, както и писмените бележки на юрисконсулт Радев при устните състезания по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове – с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР – в редакцията на тази разпоредба, действаща в исковия период, обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и акцесорен иск за мораторни лихви до предявяване на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са на общо основание допустими, което следва от твърденията в исковата молба, че ищецът Р.С.Д. претендира суми които твърди, че му се дължат от ответника работодател за положен труд, който твърди, че е извънреден, а не са му изплатени от ответника. Допустимостта на иска следва и от становището на ответника по исковете главен и акцесорен, който ги оспорва изцяло и по основание.

По същество съдът прие следното:

Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната ОДМВР – София като държавен служител - полицейски орган - младши инспектор в РУ Самоков, както и че в същия период той е полагал нощен труд в претендираните размери, потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Установява се от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че в процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, включително и нощна съобразно месечни графици, както и че периодът, за който се заплаща нощен труд на ищеца в ответната ОДМВР – София, е на тримесечия, като справките за положения нощен труд се подават от РУ – Самоков. Изплащането е в месеца, следващ съответното тримесечие. За отработения нощен труд по 8 часа на смяна на ищеца е заплащано възнаграждение по 0,25 лв. на час. От експертното заключение на кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на основното месечно възнаграждение на ищеца по години, както и че за процесния период същият е полагал нощен труд и часовете нощен труд общо са в размер на 1824 часа. За тези часове нощен труд на ищеца е заплатено възнаграждение по 0,25 лв. на час.

Установява се също, че ако нощният труд бъде преизчислен в часове при коефициент 1,143, той ще възлиза на 2079 часа, като разликата, за която не е заплатено възнаграждение е от 255 часа. Преизчислени тези 255 часа като извънреден труд, формират възнаграждение на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца увеличено с 50 % – прави възнаграждение размер на 1807, 95 лева, което не е изплатено. Размерът на лихвата за забава върху преизчислените суми за приравнения нощен към дневен труд на тримесечна основа считано за период с начални моменти от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до общ краен момент 03. 01. 2020 год. , възлиза на 247, 56 лева. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обективно компетентно и пълно, изготвено въз основа на безспорни данни за полагания от ищеца нощен труд в процесния период.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че в процесния период ищецът е положил общо 1824 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2079 часа дневен труд. От тях извънреден труд представляват 255 часа, за които ищецът има право на възнаграждение, което не му е изплатено в исковия период в размер 1807, 95 лева.

В хода на делото не е правено увеличение на иска.

Основният спорен въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

В тази насока предявеният иск е основателен и доказан.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според действащата в процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 9 (понастоящем ал. 10) от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Не е пречка за основателност на иска обстоятелството, че в действащата в процесния период Наредба № 8121з-776 от

29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.

60/2016 г.) липсва разпоредба за превръщането на нощните часове в дневни, каквато е била разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от отменената с нея Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.

69/2014 г.). Липсата на такава разпоредба в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не може да обоснове извод, че не трябва да има такова превръщане в процесния период за държавните служители – полицейски органи съгласно чл. 142, ал. 1, т.

1 от ЗМВР. Едва с § 52 на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г. по арг. от § 105 от този закон) е създадена новата ал. 4 на чл.

187 от ЗМВР, с която превръщането на нощните часове в дневни за държавните служители в МВР е получило специална законова регламентация, но тази разпоредба е влязла в сила след края на процесния период, поради което строго погледнато не намира приложение към конкретния случай. Но това, че тази специална разпоредба от цитираната наредба за държавните служители в Министерството на вътрешните работи не е приложима не означава, че не е приложима за процесната хипотеза общата разпоредба в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр.

9/2007 г.) касаеща положения като нощен извънреден труд на всички работници и служители.

В целия исков период е действала тази Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е постановено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа за нощен труд съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ - 8:7 = 1,143.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е обща и следва да се приложи с оглед съществуващата празнота в специалната за МВР наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за процесния период.

Това приложение на чл. 9 ал. 2 от цитираната Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е задължително при липса на специална разпоредба за държавни служители от МВР с оглед установения в чл. 16 от Конституцията на Република България принцип на защита на труда и този принцип е валиден независимо от вида на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено важи за нощния труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице държавен служител, което полага нощен и извънреден труд по служебно правоотношение да се окаже в по-неблагоприятно положение относно изчисляването и заплащането на този труд от лице, което също полага нощен труд по трудово правоотношение.

Забрана за това се извлича и от чл. 67 ал. 3 от Закон за държавния служител. Начинът по който е уредено включващото нощен и извънреден труд допълнително възнаграждение на държавните служители по Закон за държавния служител налага извод за относителна приложимост на трудовото законодателство и за полицаи, щом Наредбата № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не съдържа специална разпоредба за хипотеза като процесната. Тази относителна приложимост на трудовото законодателство, включително и на общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се налага за да не се наруши забраната, установена в чл. чл. 67 алинеи 3 от Закон за държавния служител. В тази насока съдът съобрази разпоредбите на чл. 67 алинеи 3 и 7 от Закон за държавния служител. Чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е разпоредба която визира принципа, а не изключение. Този принцип веднага намира приложение и за полицаите, щом за исковия период в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. няма специална разпоредба за служители на МВР, която да ограничава приложението на общата разпоредба. Мълчанието по този въпрос в специалната наредба за заплатата на служители на МВР означава че щом законодателят не е счел за нужно да установи нещо различно, нещо специално за положения извънреден и нощен труд на полицаите се прилага общата, приложима за всички работници и служители разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Тези изводи следват и от чл.