Решение № 2017 от 20.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е

№ , гр. София,

20.03.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II – A въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР

ЛУКАНОВ

НЕДЕЛИНА СИМОВА

При участието на секретаря Емилия Вокадинова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 10347 по описа на СГС за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. От ГПК, по въззивна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, против решение № 387614/ 17.04.2018 г. по гр. д. № 43228/ 2016 г. по описа на СРС, Второ ГО, 63 – ти състав, в частта му, с която е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ уволнението на Д.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, извършено със заповед № 1934/ 11.052016 г. на „Ю.Б.“ АД; било е осъдено да заплати на ищцата сумата от 5 556. 03 лв., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 25 от КТ, представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода 31.05.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сторените от ищцата разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Установените от първоинстанционния съд факти относно подписването на допълнително споразумение към трудовия договор, структурното и организационно обособяване на офис „Димитровград 2“ на банката – работодател, реалното закриване на този офис, както и подписване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от лица, разполагащи с представителна власт сочели на законосъобразност на уволнението.

Правилно съдът съобразил, че било част от дискрецията на работодателя да реши кое от звената да съкрати и фактическият състав на закриването бил напълно завършен, поради което не се налагало извършването на подбор между служителите и на други организационни звена, които се различавали от това, в което работела ищцата по отношение различните видове банкови продукти, които се предлагат, вида на работните процеси и пр. Настоява се за отмяна на решението, като въззивният съд отхвърли заявените претенции и присъди разноски, сторени от ответника в двете съдебни инстанции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Д.В.И., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на оплакванията във въззивната жалба и претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част, претендира разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д.В.И., чрез процесуалния и представител, против „Ю.Б.“ АД искове за признаване недействителността на допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г. за промяна на работодателя, за признаване незаконността на уволнението и, извършено със заповед № 1934/ 11.052016 г. на „Ю.Б.“ АД и за осъждане на работодателя да заплати сумата от 6 446. 64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на ищцата в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

Районният съд е отхвърлил претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за разликата над уважения размер от 5 556. 03 лв. до предявения такъв от 6 446. 64 лв. В тази му част решението не е обжалвано от ищцата, поради което е влязло в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

Предмет на първоинстанционното производство е била и претенция по чл. 74 от КТ, за прогласяване недействителността на допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г., който иск е бил оттеглен от ищцата с нарочна молба и производството по него е прекратено.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 16.02.2007 г. между ищцата и „А.Б.“, клон София е бил сключен трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „заместник – управител на офис“. В резултат на сключен договор по чл. 15 от ТЗ, търговското предприятие на работодателя е било придобито от „Ю.Б.“ АД. Ищцата твърди, че при прехвърлянето на търговското предприятие всички трудови правоотношения следвало да бъдат запазени. На 07.03.2016 г. и било предоставено за подпис допълнително споразумение, в което неправилно била посочена дата на сключването му 01.03.2016 г. Същото било сключено преди реалното настъпване на промяната в работодателя, след като прехвърлянето на търговското предприятие е било вписано в Търговския регистър на 09.03.2016 г., поради което било недействително и обуславяло на това основание незаконосъобразност на уволнението. Ищцата твърди също така, че с предизвестие № 1751/ 11.05.2016 г. е била уведомена, че трудовото и правоотношение ще бъде прекратено поради закриване на част от предприятието. На същата дата и е връчена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1934, издадена на основание чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ и въз основа на решение на УС на „Ю.Б.“ АД, взето с протокол от 28.03.2016 г. за закриване на част от предприятието. Предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били подписани от лица, разполагащи с представителна власт и компетентност да прекратяват трудови правоотношения. Това противоречало и на направеното от представляващия всяка от банките уведомление по чл. 130 от КТ и съставлявало недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, в разрез с чл. 8 ал. 1 от КТ. Освен това предприетото съкращаване на предприятието противоречало на изискването на чл. 123 ал. 1 от КТ, която закрила била императивна и нарушаването и влечало незаконност на уволнението. Не било налице основание за уволнение, тъй като нямало реално и фактическо закриване на част от предприятието. Необходимостта от изпълнение на трудовите функции, идентични или сходни с тези на заеманата от ищцата длъжност, не били отпаднали, следователно закриването на част от предприятието било фиктивно, не било налице основание тя да бъде третирана като служител на отделно звено при работодателя. Най – сетне работодателят, в разрез с императивната разпоредба на чл. 329 от КТ не извършил подбор между служителите, които изпълняват същата или сходна длъжност. При извършване на масово уволнение по смисъла на т. 9 б. В от ДР на КТ, каквото предприел работодателят, следвало да изпълни задължението си да проведе консултации по чл. 130 а от КТ, не била спазена процедурата, предвидена в Закона за насърчаване на заетостта. При тези съображения се настоява искът за обявяване незаконосъобразността на уволнението и отмяна на уволнителния акт да бъде уважен, като бъде уважена и претенцията за осъждане на работодателя да заплати сума в размер на 6 446. 64 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с твърденията, че прехвърлянето на търговското предприятие на „А.Б. – клон България“ в полза на „Ю.Б.“ АД било извършено законосъобразно и трудовото правоотношение с ищцата било запазено, което се установявало и от приложеното допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г. и прекратяването му било предприето около три месеца след този момент. Организационната структура на банката била изменена с решение от 22.02.2016 г. на УС на „Ю.Б.“ АД, съгласно което ищцата била преназначена в обособено звено – структурна единица „505 – офис Димитровград“. Прекратяването на трудовото и правоотношение е било предприето въз основа на решение на УС от 28.03.2016 г. за оптимизиране на клоновата мрежа. Подписването на допълнителното споразумение между страните не било недействително на твърдяното от Д.В.И. обстоятелство – недовършеност на фактическия състав на прехвърляне на предприятието и придобиване качеството на работодател от банката – ответник.

Запазването на трудовото правоотношение с нея настъпвало по силата на закона.

За решението на УС за оптимизиране на клоновата мрежа, което работодателят не бил длъжен да връчи на служителите, ищцата разбрала от връченото и предизвестие. Налице било реално и фактическо закриване на част от предприятието, тъй като с решението от 28.03.2016 г. били закрити 49 офиса на банката в страната, сред които и този, в който е работила Д.В.И., като офисите представлявали самостоятелни организационни единици със собствена териториална и финансова обособеност. Именно поради тази причина съкращаването на звеното води до съкращаване на всички длъжности в него и несе налагало извършването на подбор. В гр. Димитровград е действал още един офис на банката – ответник, но функциите, състава на персонала, предлаганите продукти, системите и процедурите на организация били различни, което обуславяло и различни функции на служителите. В длъжностното разписание била налице само една длъжност „Ръководител сектор индивидуално банкиране“, която се доближавала до заеманата от ищцата. Съществените особености между дейностите в двата офиса сочели, че подбор не е било необходимо да се извършва, липсвала е друга длъжност, която да е същата или несъществено различаваща се от заеманата от ищцата. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № 2/ 16.02.2007 г., сключен с „А.Б. – клон София“ на основание чл. 70 ал. 1 от КТ, ищцата е заела длъжността „Заместник – управител на офис“ в офис Димитровград. От последния представен анекс № 4/ 20.05.2011 г. е видно, че длъжността, която е заемала, е „Специалист, банка – офис супервайзор“. От представената длъжностна характеристика става ясно, че в общите задължения за длъжността се включват да ръководи, координира и контролира дейността на офиса в съответствие с политиката и целите на банката, да следи за стриктното спазване на правилата, които ръководят дейността на банката, да разпределя, координира и контролира работата на служителите и пр. В специфичните задължения за длъжността се включват да подписва всички договори за открити сметки и срочни депозити, ежедневно да равнява сметки „каса в лева“ и „каса във валута“ преди започване на работния ден, да осъществява ежедневен контрол при отключването и заключването на главната каса посредством код, да участва в комисията при захранване и освобождаване на касова наличност и се подписва в касовия регистър на главна каса, осъществява контрол върху пълното окомплектоване на клиентските досиета, следи за тяхното актуално състояние, оторизира операции, които надвишават компетенциите на касиер – счетоводителите, ежедневно проверява и подписва всички документи на служителите в офиса и подписва съответните протоколи. В раздел „Кредитна дейност“ са включени задълженията и да води първоначалните разговори с потенциалните кредитоискатели в отсъствието на управителя, заедно с него оформя и изпраща до отдел Кредити на физически лица мотивирани и добре аргументирани предложения за кредити, подписва договорите за кредит, следи ежемесечно за погасяването на анюитетните вноски по администрираните от офиса кредити, като в случаи на просрочие предприема необходимите мерки за погасяването им, осъществява контрол върху обезпеченията по кредитните сделки и тяхната валидност и пр. Предвидени са допълнителни трудови задължения във връзка със сигурността и охраната, човешки ресурси, справки, отчети и регистри и кореспонденция.

На

01.03.2016 г. между „Ю.Б.“ АД и ищцата било сключено допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г., по силата на което трудовият договор между страните бил променен, считано от датата на подписването, като бил променен работодателя и мястото на работа – „офис 505 – Димитровград“. На 11.05.2016 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, като със заповед № 1934 от същата дата трудовото правоотношение е било прекратено. Считано от 31.03.2016 г. същата е била вписана в Дирекция „Бюро по труда“ гр.