Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15351 от 21.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69906/2022
Вид
Решение № 15351
Подписан
21.09.2023
В сила
21.09.2023
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15351 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110169906 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ......., ЕИК ......... обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът С. И. Т.

(съгласно уточнителна молба от 10.04.2023 г. и оттегляне на част от исковата претенция от процесуалния представител на ищеца в проведено на 18.05.2023 г. о. с. з. и след прекратяване на производството по делото по отношение на сумата в размера над 1590.63 лева – главница и на сумата в размера над 1424 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., с влязло в сила протоколно определение № 12749/19.05.2023 г.) дължи следните суми: сумата от 1590.63 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1424 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед от 11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав.

В исковата молба се твърди, че между ....... и ответника е сключен договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г., по силата който дружеството, в качеството си на кредитодател е предоставило на ответника, в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 10000 лева, включващ сумата от 9912.50 лева, представляваща чистата стойност на кредита и сумата от 87.50 лева, представляваща стойността на услугата „Такса ангажимент“.

Твърди се, че на 27.04.2022 г. между ищцовото дружество и ....... е сключен договор за цесия с предмет вземанията по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че и към момента на депозиране на ИМ ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Твърди, че падежът на вземанията по процесния договор за кредит ще настъпи на 27.10.2022 г. като в случая претенцията е само за падежиралите и непогасени вноски.

Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил отговор 1 от ответника, с който твърди, че исковете са неоснователни, като в тази връзка са релевирани следните възражения: в процесния договор има неравноправни потребителски клаузи; няма представени доказателства за размера на процесните вземания. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав ищецът ....... е депозирал против С. И. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 2008.55 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г., сключен между длъжника и ........, ЕИК ....... за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год.

(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2132.90 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.01.2021 г., които вземания са прехвърлени с Приложение № 1/27.04.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. в полза на ищцовото дружество ....... и за които суми е издадена Заповед от 11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58046/2022 по описа на СРС, 34 състав. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 14.05.2020 г.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ....... е предявило установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

Съгласно уточнителна молба от 10.04.2023 г. и оттегляне на част от исковата претенция от процесуалния представител на ищеца в проведено на 18.05.2023 г. о. с. з., с влязло в сила протоколно определение № 12749/19.05.2023 г. производството по делото е прекратено по отношение на сумата в размера над 1590.63 лева – главница и на сумата в размера над 1424 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г.

От приложените писмени доказателства по делото се установява, че на 30.11.2019 г., между праводателя на ищеца ........, ЕИК ....... и ответника С. И. Т. е сключен Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г, като дружеството се задължило да предостави на ответника заем в размер на 10000 лeва, представляващи потребителски кредит със срок за погасяване в периода от 15.01.2020 г. до 15.12.2026 г., като връщането на кредита било уговорено на 84 равни месечни вноски от 324.68 лева при годишен процент на разходите - 31.74 % и лихвен процент – 26.45 %, видно от уговорките в процесния договор за потребителски кредит.

Видно от Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 14.05.2020 г. към Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г, във връзка с въведеното извънредно положение на 13.03.2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България във връзка с обявената от СЗО пандемия причинена от вируса COVID-19, праводателя на ищеца ........, ЕИК ....... и ответника С. И. Т. са се споразумели да отложат заплащането на месечни погасителни вноски с № 3, 4, 5, 6 и 7 за срок от пет месеца (гратисен период), с което крайният срок за погасяване на вземанията по договора е удължен до 15.04.2027 г., като е изготвен и нов погасителен план с месечна вноска в размер на 339.60 лева.

Видно от представените по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. и Приложение № 1/27.04.2022 г. към Договора между ищцовото дружество ....... и ........ е сключен договор за цесия, съгласно който на ищеца са прехвърлени вземания, сред които са и вземанията по процесния договор за кредит № .........../30.11.2019 г.

2

По делото е приложено и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД - Приложение № 3 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.

Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), приета в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г., въз основа на сключения между праводателя на ищеца ........ и ответника С. И. Т. договор за потребителски кредит, с преводно нареждане от 02.12.2019 г. дружеството е превело по банкова сметка на ответника в ............. сума в размер на 9 650 лева, като е удържало сумата от 350 лева, представляваща такса за усвояване според т. 2 от договора. Според вещото лице от предоставените счетоводни документи е видно, че ответникът е заплатил първите две вноски по процесния договор, а именно сума в общ размер на 649.36 лева. Според експерта размерът на главницата за падежирали вноски към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (26.10.2022 г.) за периода от 15.03.2020 г. до 15.10.2022 г. е 1590.63 лева, а размерът на неплатената договорна лихва към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (26.10.2022 г.) за периода от 15.03.2020 г. до 15.01.2021 г. е 1424.06 лева.

Основателността на предявения установителен иск за главница се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според ал.

2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено. В конкретния казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор по договор за потребителски кредит № .........../30.11.2019 г., а ответникът е заемополучател.

Съдът намира, че кредиторът ........ е предоставил заемната сума, като на 02.12.2019 г. дружеството е превело на ответника сума в размер на 9 650 лв., като е удържало останалата сума от 350 лева, според т. 2 от договора, видно от неоспорената ССЕ. По отношение на плащането на исковите суми по получения заем от страна на ответника, видно от ССЕ, не се установява ответникът С. И. Т. да е платил задължението си в цялост, като е заплатил първите две вноски по процесния договор, а именно сума в общ размер на 649.36 лева.

Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен рамков договор за цесия с ........, според който на ищеца са прехвърлени вземания, сред които е и вземането спрямо длъжника С. И. Т.. По делото няма данни ответника да е уведомен за цесията. Затова съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а и установената съдебна практика, ответникът се счита за уведомен с депозираната искова молба, респ. цесията има действие за него от този момент.

Следователно по делото се установява, че ....... е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит с № .........../30.11.2019 г. сключен между ответника С. И. Т. и цедента .........

На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на процесните суми, поради наличието на неравноправни потребителски клаузи в договора.

Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният 3 договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.