Решение № 22 от 16.02.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Силистра, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Ю. Ю. С. от с.Д.а, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 23-1099-001880/ 28.11.2023г., издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник сектор ПП при ОД на МВР- Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Й. Д. Д. на длъжност началник сектор ПП при ОД на МВР- Силистра, надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят С., редовно призован, явява се лично и с проц.представител адв.Е.

П. при АК-Силистра, упълномощена и приета от съда. Заявява, че от страна на жалбоподателя С. не е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Претендира и разноски по делото.

По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в качеството им на свидетели актосъставителя- С. Т. К. и свидетеля по акта- Д. С. Т., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не 1 депозира становище по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се депозира ново писмено доказателство- копие от Декларация с вх.№ 658/09.06.2023г., подписана от жалбоподателя С. и депозирана пред Община- Гл., отдел „Местни данъци и такси“, ведно с копие от Договор за покупко-продажба на МПС от 09.06.2023г., касаещи процесния автомобил, което съда счете за допустимо и своевременно представено, поради което го прие като доказателство по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 20.08.2023г. в 10,50 ч. по път II-71 гр.Силистра- гр.Добрич, на км. 18+260, жалбоподателят С. като водач на МПС- товарен автомобил „М.“ с рег.№ ., собственост на „Т.“ ООД, го е управлявал и бил спрян за проверка от органите на реда. По време на проверката св.К. установил, че управлявания от жалбоподателя С. товарен автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 11.08.2023г.

Въз основа на установеното на жалбоподателя С. бил съставен АУАН № GA965069/ 20.08.2023г. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същия бил подписан от жалбоподателят без възражение. Материалите по административно-наказателната преписка били изпратени на РП-Силистра за разследване на извършено престъпление по чл.345, ал.1 във вр.с ал.1 от НК, като било образувано ДП № 1886 ЗМ-479/2023г. по описа на РУ-Силистра. С постановление от 08.11.2023г. на РП- Силистра наказателното производство било прекратено на на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление. Препис от постановлението на РП-Силистра бил изпратен на началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Силистра за сведение. АНО запознавайки се материалите по административно-наказателната преписка обаче преценил, че са налице основания за налагане на административно наказание поради извършено от жалбоподателя С. административно нарушение и в законно установения срок, издал обжалваното НП № 23-1099-001880/ 28.11.2023г. срещу жалб.С. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

АУАН № GA965069/ 20.08.2023г. и обжалваното НП № 23-1099-001880/ 28.11.2023г. са издадени при неправилно приложение на материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят С. е било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.08.2023г. в 10,50 ч. по път II-71 гр.Силистра- гр.Добрич, на км. 18+260, жалбоподателят С. като водач на МПС- товарен автомобил „М.“ с рег.№ ., собственост на „Т.“ ООД, го е управлявал, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 11.08.2023г.

Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят С., но неговия 2 проц.представител счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и обжалваното от него НП.

На първо място атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на обективната истина, установена въз основа на приетите по делото доказателства. От същите е видно, че жалбоподателя С. е бил собственик на процесното МПС, но с договор за покупко-продажба от 09.06.2023г. същия го е продал на „Т.“ ООД. Още на същата дата, жалбоподателя С. е депозирал пред отдел „Местни данъци и такси“ в Община-Г. декларация чрез която е изпълнил задълженията си по закон да отчисли от своята партида процесното МПС. В този случай е следвало новия собственик на МПС-то да подаде декларация чрез която да заприходи към своята партида процесното МПС, но очевидно същия не го е сторил.

Видно от доказателствата по делото съда установи, че жалбоподателят С. към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено във вина, не е знаел, че автомобила, закупен от него няколко месеца преди това е бил със служебно прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство едва когато са го спрели органите на реда и са направили справка за автомобила. Това се установи както от събраните по време на съдебното следствие свидетелски показания, така и от приложените към делото писмени доказателства. В този случай жалбоподателя С. е нямало как дори да предполага, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, тъй като го е продал с надлежна такава. Жалбоподателя С. е нямало как да предполага и че новия собственик на МПС-то е недобросъвестен, тъй като още когато го е поискал за послужване от него, новия собственик го е уверил, че всичко по МПС-то е наред. Не са били налице и външни белези по които жалбоподателя С. да установи този факт, без да го уведоми служебно лице или новия собственик на МПС-то, а такива данни не са налични по делото.

Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно деяние, то следва да е такова, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от изложеното по-горе в настоящия казус съда счита, че това деяние не е било извършено виновно от страна на жалбоподателят С., тъй като същият не е имал обективната представа за извършената дерегистрация на автомобила, закупен от трето лице. Следователно деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е извършено от жалбоподателя с липсата на умисъл, нещо повече- същия е имал ясното съзнание, че автомобила, закупен от него, дори и във владението на новия собственик, продължава да е редовен, тъй като по нищо не е ставало ясно, че е направена служебна дерегистрация на автомобила, заради недобросъвестността на новия собственик, тъй като последния не е изпълнил задълженията си да го регистрира на негово име.

И след като от доказателствата е видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е била известна на жалбоподателя С. към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както 3 от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече- точно липсата на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за прекратяване на досъдебното производство.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо п о чл.175, ал.3 от ЗДвП (идентично по състав с престъплението по чл.345, ал.2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата.

Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. В този смисъл не може да се приложи нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, съобразно която непредпазливите деяния не се наказват само в изрично указаните от закона случаи, тъй като за извършването на това нарушение е необходимо дееца да е действал с умисъл.

Предвид изложеното, не може да се приеме като правилна и законосъобразно позицията на АНО, указваща, че за административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно да са извършени непредпазливо. Както стана ясно, нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, аналогично на престъплението по чл.345, ал.2 от НК следва да бъде извършено умишлено, за да бъде съставомерно от неговата субективна страна.

Нещо повече, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС-то са били на предназначените за това места, видно от показанията на св.К. и Т., поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В контекста на изложеното, не би могло да се приеме становището, че водачът, който не е собственик на визираното превозно средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението си.

При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в нарушение на материалния закон е била ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателя С. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

При тези факти е следвало да бъдат установени от АНО всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, спазвайки принципа на нормата на чл.54 от ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката да установи, че нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателят С. и с мотивирана резолюция да прекрати 4 преписката, но АНО е предпочел в нарушение на този принцип да състави едно незаконосъобразно НП, касаещо описаното нарушение.

При така установеното по-горе съда счита, че процедурата по издаването на обжалваното НП и акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е било издадено то, страда и от съществени процесуални нарушения, водещи до неговото отменяне и на това основание. Отделно от това съда установи, че описаните в обжалваното НП нарушения, въпреки, че са били вменени във вина на жалбоподателят С. не са били извършени виновно от него и той не следва да носи административна отговорност за тях.

По искането на проц.представител на жалбоподателят С.- адв.Е. П. при АК-Силистра за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счита, че такива се дължат. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г. се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Е. П. при АК- Силистра оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер, съобразен с чл.38 от Закона за адвокатурата, като съобразно ал.2 от същия член „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.