Решение № 219 от 07.11.2022, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бяла, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Т. Дочев при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело № 20214510100957 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124/ГПК, чл.108 от ЗС и чл.55 от ЗЗД.

Ищецът Х. Н. Х., моли съда, да постанови решение, с което да признае по отношение на „Любенов и син” ООД, че е собственик, на л.а марка BMW 118 D, с peг. № ****, рама *****, двигател № **** на придобивно основание - давностно владение от 2009г. до настоящия момент, повече от 5 години.

Моли съда да осъди ответника да отстъпи владението и предаде собствеността на л.а марка BMW 118 D, с peг. № ****, рама ****, двигател № *****. Предявил е иск в условията на евентуалност в случай, че иска за собственост бъде отхвърлен, то ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да върне, възстанови всички платени до момента от ищеца суми за автомобила в общ размер на 24 000 хиляди лева - разходи за закупуване на автомобила, платени данъци; платени застрахователни премии, разходи за възстановяване на автомобила и за поддръжката му, като платени без основание / на отпаднало основание.

Моли, да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Предявява насрещен иск по чл.124/ГПК, чл.108/ЗС и чл.57, ал.2 вр.чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х. Н. Х., ЕГН **********, че „Любенов и син“ ООД, ЕИК ****, е собственик на автомобил марка БМВ 118 Д, с регистрационен № **** и идентификационен номер *****, и да осъди ответника по насрещния иск Х.

Н. Х., ЕГН ********** да предаде на „Любенов и син“ ООД, ЕИК *** владението на автомобил марка БМВ 118 Д, с регнстрационен № **** и идентификационен номер ****.

В условията на евентуалност, и на основание чл.57, ал.2 вр. чл.55, ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, моли съда да осъди Х. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на „Любенов и син“ ООД, ЕИК **** равностойността на процесният лек автомобил, в случай, че процесното МПС, към момента на приключване на съдебното дирене не е налице у ответника т.е. ако се установи, че към него момент вещта е погубена, унищожена, повредена, негодна или ответникът се е разпоредил с нея неправомерно.

Моли съда, да осъди ответника Х. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на ищцовото дружество ,Любенов и син“ ООД, ЕИК ****, обезщетение за ползата, от което е бил лишен собственика, считано от 01.11.2018г., когато е била получена от Х.в Нотариална покана peг. № 6554 от 01.11.2018г. на Нотариус № 567 на НК, до датата на завеждането на исковата молба в съда, в размер на 500.00 лв./петстотин лева/ месечно или общо 17 000.00 лв.

/седемнадесет хиляди лева/, след увеличаване на иска по чл.214 от ГПК от 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:

От събраните по делото доказателства не се установяват елементите от фактическия състав на придобивната давност, а се установи, че ищецът Х. е имал качеството държател на процесната вещ. С оглед на обстоятелството, че Х. е установил фактическа власт върху процесния автомобил в качеството му 2 на пълномощник на собственика „Любенов и син“ ООД, по силата на даденото му пълномощно и сключен неформален договор за заем за послужване, той е държал превозното средство от името и за сметка на дружеството. В Решение № 270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№ 1162/2009г. на II ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В тежест на Х. е било да установи, че е извършил действия, които са стигнали до знанието на собственика „Любенов и син“ ООД и са показали по несъмнен и явен начин промяната на намерението му и обстоятелството, че е започнал да свои вещта, както и че владението му е било непрекъснато и необезпокоявано, но това не е сторено. Не се установява по делото да е била налице промяната в намерението фактическата власт Х. да упражнява изключително за себе си, както не се и установи да е била налице външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на дружеството - собственик, напротив - с изявленията си по ДП № 1200/2018г. по описа на РРП-ТО Бяла, заявява, че му е било известно, че „Любенов и син“ е собственик на вещта и че ще я върне; пред свидетелката Т. В. е заявявал неколкократно, че иска да закупи автомобила; дружеството е заплащало разходите за данъци, застраховки и поддръжка на процесното МПС. Съдът прави обоснован извод, че от страна на ищеца не се явява доказан субективният елемент на владението, поради което осъщественото от негова страна на ползване следва да бъде квалифицирано като държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, което не представлява основание за придобиване право на собственост върху автомобила. В Решение № 145/14.06.2011г., 3 постановено по гр.д.№ 627/2010г. на I ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност.

Съгласно чл.80 от ЗС, за да се придобият движимите вещи по давност, те следва да са владяни непрекъснато в продължение на 5 години. В случая, твърдяното от страна на ищеца владение, по смисъла на чл.68 от ЗС - с двете му предпоставки corpus и animus - фактическа власт и намерение за своене, не е налице, а е налице държане на процесната вещо от страна на упълномощеното лице и той е упражнявал фактическа власт върху автомобила като държател, а не като владелец. След оттегляне на даденото пълномощно, не е изтекъл и петгодишният срок по чл.80 от ЗС.

Неоснователно от ищеца се твърди, че с пълномощното са му били дадени и разпоредителни права по отношение на процесната вещ - видно от съдържанието на документа е, че Х. Н. Х. и Н. Х. Х. са били упълномощени да управляват и стопанисват заедно и поотделно лекият автомобил в страната и чужбина, както и да представляват дружеството-собственик пред институции във връзка с покупко-продажбата на автомобила и на практика права за разпореждане с вещта не са били давани, нито са били предоставяни декларации по чл. 264. ал.2 от ДОПК.

За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, каквото в случая не е налице. С Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, II г.о. - е прието, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. В Решение № 8/18.02.2014г. по гр.д.

№ 5109/2013г., ВКС, II г.о. е прието, че в случаите, при които фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно основание да я упражнява - в случая - упълномощаване и заем за послужване, при промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт /interversio possessiones/, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В случая, се установи, че не са били извършвани спрямо вещта действия от страна на ищеца или други 4 лица, които да са станали достояние на собственика и той да не им се е противопоставил, напротив - към ищеца Х. са били отправяни покани, устни и нотариални такива за връщане на автомобила.

В случая, с оглед обстоятелството, че фактическата власт е установена като държане, /при наличие на правно основание - упълномощаване за управление на МПС и договор за послужване/, ищецът е следвало да изложи твърдения и да ангажира доказателства за конкретните действия, чрез които е отрекъл правата на собственика, но събраните по делото доказателства са в подкрепа на тезата на ответника по първоначалния иск и собственик на процесната вещ „Любенов и син“ ООД. Х. не е отричал собственическите права на дружеството, напротив в обяснението си от 19.11.2018г. по приобщеното ДП № 1200/2018г. от описа на РРП / стр. 72 от ДП/, той сочи, че ще се яви и ще върне колата в срока на отправената му нотариална покана, и не са налице признаците на владението т.к. не се установи по делото да е било налице явно, несъмнено и необезпокоявано такова. Не се доказва от страна на ищеца да е било налице непрекъснатото и несмущавано владение в продължение на 5 години от негова страна върху процесната вещ, поради което и собствеността върху нея не е придобита по този начин. В този смисъл е и Решение № 238 от 11.04.2000 г. по гр. д. № 1031/1999 г., I г.о. на ВКС, в което е прието, че владението е явно и несъмнено, когато владелецът манифестира поведение, което не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, докато в случая всичките разноски по поддръжка на автомобила са били правени от страна и за сметка на собственика „Любенов и син“ ООД. В случая, съдът счита, че следва да намерят приложение правилата на договора за послужване, като неоснователно и недоказано се твърди, че ищецът бил заплащал всички разноски и необходими разходи за процесното МПС и с и.м. се претендира заплащането им, като претенцията в тази част следва да бъде оставена без уважение, а и като си има предвид обстоятелството, че последната е с неопределени по видове разходи и размери, а се сочи: „около 24000 лева“, то исковата претенция в тази част се явява неоснователна. Дори съдът да приеме, че от страна на Х. са били заплащани разходите, свързани с ползването на автомобила - за застраховки или др., то в случая следва да намерят приложение правилата на уреждане на отношенията между страните по договор за заем за послужване, посочени в чл.245 от ЗЗД, като се отчете, 5 че заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи и да заплаща обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта.

В подкрепа на горното е обстоятелството, че застрахователна компания ДЗИ е отказала да изплати щета на Х. т.к. правоимащ да получи обезщетение е собственика, а съгласно чл. 477, ал. 2 от КЗ, по задължителната застраховка ГО застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание, по тази причина и безпрепятствено ищецът е могъл да сключва застраховки на автомобила. За да се изплати застрахователно обезщетение на трето лице винаги е необходимо да има изрично съгласие на собственика на увреденото имущество, с което, видно от документи, които е следвало да се представят допълнително по претенция № 44011711701103 от 10.02.2017г., ищецът Х. не е разполагал. Свидетелят на ищцовата страна Ч. и служител в ДЗИ излага в твърденията си, че Х. никога не е притежавал собствен автомобил. Не е налице субективният признак на владението - да се държи вещта като своя т.к. държателят е бил със съзнанието, че не може по своя преценка да упражнява всички действия, с които разполага титуляра на вещното право - Х. е бил наясно, че управлява и държи автомобила по силата на даденото му пълномощно, във всички разходни документи /разписки за заплатени данъци, консумативи, застраховки и др./, фигурира дружествотособственик, от чието име и за чиято сметка са били заплащани задълженията за данъци, застраховки, обслужване, оборудване и др.

Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4587ed2-ca46-4ee8-81ed-02204859ad56