Определение № 2168 от 21.09.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2361/2022
- Вид
- Определение № 2168
- Подписан
- 21.09.2022
- В сила
- 21.09.2022
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2168 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502361 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.278 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД против определение №6899/27.06.2022, пост. по ч.гр.д.№19669/2021, ПдРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10611/15.12.2021г., изд. по ч.гр.д.№19669/2021, ПдРС.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, преграждащо развитието на производството и постановено в противоречие с процесуалния закон. Излага фактите, свързани с развитието на процеса – подаване на заявление за издаване на заповед, издаване на самата заповед, развитие на исков процес по чл.422 от ГПК, производството по който е прекратен от исковия съд, т.к. последният е намерил, че следва да се развие производство по поправка на очевидна фактическа грешка и постановяване на обжалваното прекратително определение. При тези факти жалбоподателят поддържа, че заповедният съд няма правомощия да обезсилва заповедта за изпълнение, а такова има само исковия съд с оглед задължителните указания на ВКС в ТР№4/2014, по т.д.№4/2013, ОСГТК, т.13. Счита, че заповедният съд е следвало да се произнесе с нарочен акт, с който не допуска поправка на очевидна фактическа грешка. Поддържа и че в случая се касае не са ОФГ , а за непроизнасяне по цялото искане в заявлението. Счита и че така е нарушено правото на страната на участие в процеса. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на заповедния съд за постановяване на определение по реда на чл.250 от ГПК.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва се определение, с което е обезсилена заповедта за изпълнение поради това, че исковото производство по чл.422 от ГПК е прекратено.
Производството по делото е образувано по заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК против В. И.
М.. Издадена е заповед за изпълнение № 10611/15.12.2021, по ч.гр.д.№19669/2021, ПдРС.
Връчването на заявлението на длъжника е извършено по реда на чл.47 от ГПК. , при което заповедният съд е дал указания на заявителя, че следва да предяви иск за вземанията си.
Такъв е предявен в месечния срок. С разпореждане №12277/30.05.2022, пост. по р.д.
№5579/2022, ПдРС производството по реда на чл.422 от ГПК е прекратено, а ч.гр.д.
№19669/2021 е върнато на заповедния съд за преценка по упражняване на правомощията по 1 чл.247 ГПК. Това разпореждане е влязло в сила на 16.06.2022г.
Констатирайки, че няма исково производство по чл.422 от ГПК, заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение на осн. чл.415 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че постановеното определение е неправилно. Съгл. задължителните указания, дадени в т.13 на ТР№4/2014, по т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е исковият съд, постановил прекратяване на производството по чл.422 от ГПК. При гореописаната фактическа обстановка, заповедният съд е следвало да върне делото на исковия съд за упражняване на правомощията му по обезсилване на заповедта за изпълнение, а не да ги изземва. Поради това обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение доводите в жалбата за неправилностна определението поради непроизнасяне по реда на чл.247 от ГПК, съдът намира, че заповедният съд не дължи нарочно произнасяне по реда на чл.247 от ГПК, доколкото не е сезиран с молба от заявителя, а ако сам не намира основания за допускане на поправка на ОФГ, не следва и да постановява нарочен акт. В жалбата е поддържано и становище за произнасяне по чл.250 от ГПК, но производството по този ред може да бъде инициирано само от заявителя в производството , а по делото липсват данни това да е поискано.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №6899/27.06.2022, пост. по ч.гр.д.№19669/2021, ПдРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10611/15.12.2021г., изд. по ч.гр.д.№19669/2021, ПдРС и връща делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2