Решение № 3423 от 31.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. Пловдив, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330117653 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.342 ТЗ и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу В. З. П. се твърди, че между страните били сключени договор за мобилни услуги от 28.02.2020г., договор за мобилни услуги от 18.05.2020г., договор за лизинг на базови аксесоари от 18.05.2020г. Посочено е, че длъжникът не изпълнявал задълженията си по тези договори, като били издадени фактура от 05.06.2020г., 05.07.2020г., 05.08.2020г., както и била издадена крайна фактура № 7310653998 от 05.10.2020г., в която били начислени 329.73 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, 116 лв. неплатени лизингови вноски, 227.41 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги. По отношение на задълженията за лизингови вноски е посочено, че е налице обща изискуемост поради изтичане сроковете на договорите за лизинг. Предоставените устройства не били върнати на лизингодателя.

Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на дадения от съда срок, се предявявали и настоящите искове, предвид подаденото от длъжника възражение. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуване на вземанията на дружеството в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. Постъпил е отговор след изтичане на срока, с искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Липсвало валидно договорно правоотношение, липсвали изложени твърдения за наличие на представителна власт спрямо посочените в документите лица, подписали се за ищцовото дружество. Оспорват се исковете по основание и размер. Нарушени били правата на ответницата като потребител, неустойката била прекомерна. Оспорва се авторство, автентичност и съдържание на представените с исковата молба доказателства. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 10934 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед № 5781 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.08.2022г., с която е разпоредено В. З. П. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата в размер на сумата от общо 673, 14 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки), формирана както следва: сумата от 55, 52 лв. – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 г. по Договор за мобилни услуги от 28.02.2020 г. с предоставен мобилен номер ***; сумата от 171, 89 лв. – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 г. по Договор за мобилни услуги от 18.05.2020 г. с предоставен мобилен номер ***; сумата от 40, 20 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2020 г. до м.

05.2022 г. по договор за лизинг от 18.05.2020 г. за предоставени мобилни аксесоари; сумата от 75, 80 лв. - незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2020 г. до м. 05.2022 г. по договор за лизинг от 18.05.2020 г. за предоставени мобилно устройство; сумата от 52, 47 лв.

– неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.02.2020 г. с предоставен мобилен номер ***, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси; сумата от 277, 26 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.05.2020 г. с предоставен мобилен номер ***, от които сумата от 94, 34 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 182, 92 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Huawei Y6S 32 GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

Представено е кредитно известие № *** от 05.09.2020г. за отчетен период от 05.08.2020г. до 04.09.2020г. на стойност 227.41 лв.

Представени са по делото договори за мобилни услуги от 28.02.2020г., от 18.05.2020г., договор за лизинг от 18.05.2020г., договор за лизинг на базови аксесоари от 18.05.2020г., договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ от 18.05.2020г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени са в Дневник за продажби по ДДС – обща стойност 227.41 лв. Размерът на дължимите лизингови вноски е 116 лв. Размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договор за услуга за мобилен номер *** е 52.47 лв., а за мобилен номер *** – 74.97 лв.

Прието е заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което в представените за изследване документи - договори за мобилни услуги от 28.02.2020г., от 18.05.2020г., договор за лизинг от 18.05.2020г., договор за лизинг на базови аксесоари от 18.05.2020г., договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ от 18.05.2020г., подписите, положени за „Потребител“ са изпълнени от В. З. П..

Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което за клиент В. П. в системата на „Теленор България“ ЕАД е наличен акаунт с клиентски номер ***. За периода 05.05.2020г. – 04.06.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива; за периода 05.06.2020г. – 04.07.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива, на номер *** са предоставяни 2 телекомуникационни услуги и са потребени такива. За периода 05.07.2020г. – 04.08.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива. За периода 05.08.2020г. – 04.09.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 10934 по описа на ПРС за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

С оглед на представените и цитирани по-горе договори за договори за мобилни услуги от 28.02.2020г., от 18.05.2020г., договор за лизинг от 18.05.2020г., договор за лизинг на базови аксесоари от 18.05.2020г., договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ от 18.05.2020г. съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги по тези договори, както и по договори за лизинг. Положените от лицето подписи в цитираните документи, в част от които е налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето, бяха оспорени, като в тази връзка съдът възприема заключението на съдебно-почерковата експертиза, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което подписите, положени за „Потребител“ в оспорените документи са изпълнени от В. З. П.. От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че за клиент В. П. в системата на „Теленор България“ ЕАД е наличен акаунт с клиентски номер ***. За периода 05.05.2020г. – 04.06.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива; за периода 05.06.2020г. – 04.07.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива. За периода 05.07.2020г. – 04.08.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива. За периода 05.08.2020г. – 04.09.2020г. на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива, на номер *** са предоставяни телекомуникационни услуги и не са потребени такива. Или следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило поетите по договорите задължения по предоставяне на телекомуникационните услуги. Съдът намира, че в договорите са посочени услугите, които ще следва да се предоставят от мобилния оператор, и срещу каква цена, платима от абоната, предвид представените приложения – ценови листи. Във връзка с размерите на предявените искове е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло, според което 3 размерът на неизплатеното задължение на ответницата за мобилни услуги в общ размер е 227.41 лв., а размерът на неизплатените лизингови вноски в общ размер е 116 лв. Поради това съдът намира, че предявените установителни искове за сумата от 227.41 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№ 7305443488/05.06.2020г., 7306546531 от 05.07.2020г., 7307835252/05.08.2020г. за периода от 05.05.2020г. до 04.08.2020г. /от които сумата от 55, 52 лв. – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 г. по Договор за мобилни услуги от 28.02.2020 г. с предоставен мобилен номер ***; сумата от 171, 89 лв. – незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и използвани услуги за периода от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 г. по Договор за мобилни услуги от 18.05.2020 г. с предоставен мобилен номер ***/ и за сумата от 116 лв. неплатени лизингови вноски /от които сумата от 40, 20 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2020 г. до м. 05.2022 г. по договор за лизинг от 18.05.2020 г. за предоставени мобилни аксесоари и сумата от 75, 80 лв. - незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2020 г. до м. 05.2022 г. по договор за лизинг от 18.05.2020 г. за предоставени мобилно устройство/ са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.7.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

По исковете по чл. 92 ЗЗД: Ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер от 329.73 лв., от които 52.47 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.02.2020 г. с предоставен мобилен номер ***, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 277, 26 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.05.2020 г. с предоставен мобилен номер ***, от които сумата от 94, 34 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и сумата от 182, 92 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Huawei Y6S 32 GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя, абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на тази неустойка потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му. Съдът намира, че по делото не е доказано абонатът да е бил уведомен за предсрочно прекратяване на договорите, поради което неоснователно се претендира неустойка, начислена при прекратяване на договорите по вина на абоната. Освен това, съгласно формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о., при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за 4 нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. Така уговорените неустойки, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. По отношение на претенцията за неустойка, представляваща разлика между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора съдът намира, че ищецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена.