Определение № 20954 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20954 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100509638 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 208, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. А. Л. и П. Ц. Л. против определение № 26517 от 22.07.2026 г. по гр.д. № 18023/2026 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е оставено без уважение искането за допускане обезпечение на доказателства, а именно чрез предварително произнасяне по искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, формулирано в исковата молба. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. В тази връзка жалбоподателите сочат, че предвид наближаващия есенно-зимен сезон, е налице опасност изготвянето на експертизата да бъде затруднено и състоянието на имота да не отразява реалното му ползване от страните по делото, което твърди да не съответства с дължимото такова и с което е свързан предметът на спора. Молят обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго такова за допускане обезпечение на доказателства преди връчването на преписа от исковата молба на ответника.

Производството по обезпечение на доказателства е уредено в разпоредбата на чл. 207 ГПК, като допуска предварителното събиране на доказателство преди провеждане или дори иницииране на исковото производство за защита на нарушеното материално право, по което да послужи събраното по този ред доказателство. В разпоредбата на чл. 208, ал. 3 ГПК е предвидено, че на обжалване подлежи единствено определението, с което е оставена без уважение молбата за обезпечение на доказателство.

В случая, видно от материалите в преписката по първоинстанционното производство, Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от И. А. Л. и П. Ц.

Л. с предявен против М.Б.Т. иск по чл. 109 ЗС. В исковата молба са изложени твърдения за съществуваща съсобственост между страните по отношение на процесния имот – поземлен имот, находящ се в гр. Нови искър, ул.******** с площ от 735 кв.м., при равни квоти, а именно – ½ идеална част от имота – притежавана от ищците и ½ идеална част притежавана от ответницата, чието ползване било разпределено между тях въз основа на договор от 26.09.1996 г. Твърди се, че ответницата предявила претенции да ползва част от дворния дял на ищците с мотив, че дяловете не били равностойни по площ, при което самоволно премахнала част от съществуващата между двата дяла вътрешно парцелна мрежа, навлязла в дела на 1 ищците, от който заградила с дървена ограда за себе си 88 кв.м. площ, в който разположила градински насаждения, а в стопанските постройки – кокошки.

В исковата молба е заявено искане за предварително допускане на съдебнотехническа експертиза, като след като направи заснемане на съществуващото положение в имота, да отговори на конкретно поставени задачи, насочени към установяване на състоянието на вътрешно парцелната ограда, разделяща двата дяла и има ли поставена друга такава, различна от съществуващата по скицата.

С определение № 26517 от 22.07.2026 г. по гр.д. № 18023/2026 г. по описа на СРС, 38 състав, е оставена без уважение молбата за обезпечение на доказателства, като са изложени мотиви, че от изложеното в исковата молба не може да направен извод, че доказателството може да бъде изгубено или унищожено по начин, да не може неговото съществуване да бъде установено в хода на събиране на доказателства в исковото производство.

С оглед така възприетата фактическа обстановка и като съобрази предпоставките на чл. 207 ГПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. В тази връзка съобрази, че съществуващото фактическо положение във връзка с разделянето на имота, както и дали същото е съответно на съществуващия договор за разпределение на ползването му, е предмет на изследване при разглеждане съществото на спора по предявения иск за преустановяване на неоснователното действие, което пречи на ищците да упражняват своето право на собственост върху частта от процесния имот, предоставена им за ползване съобразно разпределението. В този смисъл премахването от страна на ответницата на съществувалата съгласно скицата ограда и поставянето на друга такава в частта ползвана от ищците според разпределението и съответно какво е правилното разделяне на имота между съсобствениците, е предмет на доказване в общия исков процес по предявения иск, доколкото е от значение, за да бъде направен извод дали с тези свои действия ответницата е възпрепятствала неоснователно ищците да ползват. В допълнение следва да се има предвид, че дори и да бъде променено фактическото положение към момента на изготвяне на експертизата, допусната след размяна книжата между страните и найрано с проекто-доклада на съда по реда на чл. 140 ГПК, спрямо съществувалото такова към момента на депозиране на исковата и заявяване на искането по реда на чл. 207 ГПК, то това касае единствено основателността на предявения иск – предмет на разглеждане във висящото исково производство.

Предвид гореизложеното и доколкото не се установява да е налице необходимост от предварително събиране на заявеното от ищеца доказателство за допускане на съдебно-техническа експертиза, то искането в този смисъл подлежи на отхвърляне. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26517 от 22.07.2026 г. по гр.д. № 18023/2026 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е оставено без уважение искането по реда на чл.

207 ГПК по молба от И. А. Л. и П. Ц. Л. за допускане обезпечение на доказателства чрез предварително изслушване на съдебно-техническа експертиза.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3