Решение № 221 от 03.12.2021, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. гр.Монтана, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211630101374 по описа за 2021 година

Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Предявен е иск от В. П. ЗЛ. , по който е конституирана като ответник ТВ З..

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак на 24.03.1994 година. От брака си към момента имат едно дете, което е пълнолетно.

Твърди, че ответницата е с адрес в Русия. През 1998 година ответницата заминала в Коми заедно с детето и се обадила на ищеца, за да му заяви, че не желае да се връща. Той предприел пътуване, посетил ги и взел детето със себе си обратно в България. Година по – късно ответницата се върнала и заявила категоричното си желание да живее постоянно с родителите си. Поискала да вземе и детето.Тъй като последното към онзи момент било на около 5 годинки, той се съгласил. Твърди, че от 1999 година с ответницата са фактически разделени. Първите няколко години поддържали контакти, които по – късно внезапно били преустановени от страна на ответницата. Повече от 20 години няма данни за нея. Достигнал до извод за настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство и предявил настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което прекрати с развод брака без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че няма претенции към семейното жилище, в което са живели към 1999 година, нито към фамилното име.

В срока за отговор е постъпило становище от назначения на ответницата особен представител за основателност на предявения иск.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценката им, съдът намери за установено следното:

Страните са сключили граждански брак 24.03.1994 година. Към момента на 1 приключване на съдебното дирене нямат родени в брака деца, които да не са навършили пълнолетие. Ответницата е напуснала семейното жилище и страната преди повече от 20 години. От около 15 години не поддържа каквито и да било контакти с ищеца. Това налага извод, че брачната връзка между страните е разкъсана, като отношенията им се характеризират с настъпило отчуждение и трайна фактическа раздяла. Следва да бъде изяснено, дали настъпилото в отношенията между страните разстройство е от категорията на визираното такова в СК, наличието на което да обуславя прекратяване на брака.

Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящия съдебен състав, това обстоятелство се доказа, не само от твърденията на страните, но и от събраните по делото доказателства – показанията на разпитания свидетел. Доказа се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения. Свидетелство в тази насока е и настъпилата фактическа раздяла.

Последната е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала. Всяка от страните е поела по свой път.

Причините, довели до това разстройство на брачната връзка са от различно естество. Между страните е настъпило непреодолимо отчуждение и никой от тях не полага грижи за запазване на семейната връзка или за преодоляване на това състояние.

Към настоящия момент двамата се намират в състояние на фактическа раздяла и никой от тях не желае да предприеме действия за промяна в семейните отношения.

Всичко това обосновава извода на съда, че брачната връзка е изпразнена от вмененото й от закона, морала и традицията значение и формалното й съществуване за в бъдеще е лишено от съдържание, поради което и бракът между страните следва да бъде прекратен с развод. В конкретния случай ищецът е заявил изрично, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината, поради което и причините за настъпилото в брака разстройство не се изследват от съда.

С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводния процес.

В конкретния случай поради продължителната фактическа раздяла, продължила повече от 20 години, страните нямат семейно жилище по смисъла на закона.

Страните не са заявили претенции за издръжка един към друг, както и за разрешаване на други имуществени отношения.

Ищецът в производството е заплатил дължимата ДТ за образуване на делото за 2 развод. Освободен е обаче от заплащане на разноски в производството, поради което възнаграждението за особен представител на ответницата е заплатено от бюджета на съда. Ето защо последната ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета, както ДТ за допускане на развода, така и разноските за назначения особен представител.

При такъв разбор на доказателствата съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между В. П. ЗЛ. с ЕГН ********** от град Монтана, местността Парта, ул.”Парта 17” № 213 и ТВ З. с ЕГН **********, без регистриран адрес на територията на страната, сключен на 24.03.1994 г. в гр. Монтана, акт 35/24.03.1994 година поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ОСЪЖДА ТВ З. с ЕГН **********, без регистриран адрес на територията на страната ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Монтана 25.00 лева ДТ за прекратяване на брака, 600.00 лева за назначен особен представител, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3