Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 4968 от 30.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 3941/2022
Вид
Протокол № 4968
Подписан
30.03.2022
В сила
05.04.2022
Състав
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 127 · Семеен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 4968 гр. София, 29.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ********* М. ******** и прокурора Г. П. И. Д. Янк. В.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Частно наказателно дело № 20221110203941 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. В. И. - се явява лично и с адвокат ********** служебен защитник.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.АН*******В: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, както и обстоятелствата, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на обвиняемия:

Т. В. И., ЕГН **********, роден на ****** в гр. Ловеч, адрес гр. София, ж к “*****“ 3, б**********, неженен, със средно специално образование, неосъждан

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в производството.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.275 от НПК.

АДВ.АН*******В: Нямам искания по чл. 275 от НПК.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по чл.275 от НПК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, спрямо обвиняемия И..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.

АДВ.AН*******В: Оспорвам искането.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам предложението на СРП и го оспорвам.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

АДВ.AН*******В: Имам доказателствени искания. Прилагам и моля да приемете като доказателство - писмен трудов договор от 27.10.2021 г., анекс към него, видно от който обвиняемия работи на пълен работен ден като програмист. Прилагам споразумение за родителски права от 17.03.2022 г. между обвиняемия И. и ********.

Доколкото съдът е задължен да изясни всички обстоятелства със законността на поисканото задържане под стража,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА заверени копия от трудов договор и анекс към него по отношение на обвиняемия, както и споразумение за родителски права от 17.03.2022 г. по чл. 127 от СК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА останалите писмени доказателства по досъдебно производство № 3382 ЗМК 436/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 11895/2022г. по описа на СРП.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите искането на СРП за вземане на МНО „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Т. И.. Същият е бил задържан за срок от 72 часа като му е повдигнато обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъплението е тежко. От събраните доказателства в хода на ДП, което е в своя първоначален стадий на разследването, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил деянието. Макар данните от свидетелството за съдимост да сочат, че обвиняемият И. е реабилитиран, налице е опасност да извърши друго престъпление. Деянието, за което е обвинен, се отличава с висока степен на обществена опасност. Обвиняемият е нанесъл телесни увреждания, с което е демонстрирал грубо отношение и насилие спрямо пострадалата. Представеното споразумение в днешното съдебно заседание по чл. 127 от СК сочи, че във висока степен обвиняемият И. следва да бъде ангажиран като баща и да уважава майката на детето си. Както си личи в самото споразумение бащата има право през определени интервали да вижда детето си, както и да бъде за него добър и морален пример за подражание, което не личи от фактите и материалите по настоящето ДП. Предвид изложеното, поддържам искането на СРП и моля да вземете най-тежката МНО „задържане под стража“ спрямо Т. И..

АДВ.AН*******В: Считам, че искането на СРП за МНО „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия е неоснователно и би се явило крайно несправедливо за целите на настоящото производство. По отношение от риска от укриване на обвиняемия смятам за безспорно, че такъв няма, тъй като самоличността му и постоянният му адрес са установени – постоянния адрес е в София, работи в „Бизнес парк“, с установен работодател, има достатъчно отговорна и престижна работа. Относно обстоятелството дали обвиняемия е извършил инкриминираното деяние, бих искал да обърна внимание на няколко обстоятелства, които предхождат деянието и са свързани с това пререкание. Пострадалата и обвиняемият са били във фактическо съжителство в продължение на 5 години, имат и дете. Около 10 дни преди да се случи този скандал, на паркинг обвиняемия се е разделил с пострадалата и тя заедно с детето им са се изнесли от жилището им. След 3 което на обвиняемия е отказан всякакъв достъп до сина му. Пострадалата умишлено не е вдигала телефона си и не отговаряла на съобщенията на обвиняемия. След няколко дни пострадалата е заявила на обвиняемия, че ако иска да вижда сина си, трябва да подпише споразумение, което му е било връчено и представихме в настоящето съдебно заседание. Споразумението, с което обвиняемия не е бил съгласен, но го е подписал по принуда като една възможност да види сина си. Считам, че от събраните до момента доказателства, категорично не може да направим извод, че обвиняемият е осъществил деянието, за което е привлечен. Няма как да се направи обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил закана за убийство само въз основа на показанията на пострадалата, която има основания да е заинтересована от неблагоприятното развитие на настоящето производство и което може да бъде използвано при уреждане на родителските им права върху общото дете. Не считам, че деянието е извършено в условията на домашно насилие, тъй като се е случило на открито и обществено място – паркинг, а още повече че обвиняемата се е изнесла от жилището. Лицата нямат и сключен граждански брак. Обвиняемият и пострадалата не живеят заедно доста преди да се случи това деяние на паркинга. Паркингът е в „***** 1“, а жилището в „***** 3“. Обвиняемият не е казвал, че ще убие пострадалата. Причината да се случи това пререкание е, че той иска да разговаря с нея, за да си поправят отношението в името на детето им, за да расте то в една по-здравословна среда. Намирам, че по - скоро имаме гражданскоправен спор за упражняване на родителските права, който има вероятност да е ескалирал от страна на обвиняемия, но не и престъпно деяние от страна на обвиняемия, поради което мисля че случилото се на този паркинг под афект на пострадалата може да е преувеличено. От друга страна, считам че именно за това се повдига престъпление по ал. 3, за да има основание да се иска „задържане под стража“ и да се наложи най – тежката МНО. Няма как да твърдим посочено в постановлението за задържане, че Т. е извършил поредно деяние на домашно насилие по отношение на ********, защото такива деяния не са доказани и няма доказателства. Може да има сигнали от пострадалата, които да съдържат нейни твърдения, но е необходимо същите да бъдат проверени и доказани, за да може да твърдим, че обвиняемият е извършил домашно насилие. Не считам, че е налице висока степен на обществена опасност, лицето е неосъждано - реабилитирано. Безспорно е, че в лицето са 4 открити наркотични вещества, но това не би могло да обосновава обществена опасност в такава степен, че да се наложи най - тежката и репресивна МНО. В случай, че му бъде наложена ”задържане под стража“, то почти сигурно е, че обвиняемият ще загуби работата си като програмист. Това би влияло и ще пречи да изхранва детето си. С оглед на това, че обвиняемият и пострадалата живеят в отделни жилища, не мисля, че съществува необходимост от налагането на най-тежката МНО. Налагането на една по - лека МНО би постигнала целите на закона. Въз основа на всичко казано, моля да отхвърлите искането като неоснователно и ако прецените за необходимо да наложите по–лека МНО.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам това, което каза защитника ми.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам за това, което извърших. Не бях на себе си, моля да ме оставите да си върша работата. Не съм се заканвал с убийство.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по досъдебното производство и взе предвид становищата на страните намира следното:

Производството е по реда на чл.64 от НПК.

Иска се вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемия И. по досъдебно производство № 3382 ЗМК 436/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 11895/2022г. по описа на СРП.

СЪДЪТ СЧИТА, че доколкото налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража” би могла да бъде наложена при наличието на две кумулативни обстоятелства, а именно - да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода” и при алтернативност: реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, то в настоящият случай съдът установява следното:

Срещу обвиняемия И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, т.е същото е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

5

По отношение на първата задължителна предпоставка за обосновано предположение съдът счита, че независимо от ранния етап на разследване събраните до момента доказателства покриват критерия за наличие на такова обосновано предположение обвиняемият И. да е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение и изразяващо се в закана с убийство спрямо ******** с конкретно посочените думи и действия, така както ги е посочило държавното обвинение, както и в специалната хипотеза в „условията на домашно насилие“. Съдът следва да посочи, че при тази последна хипотеза, законодателят няма предвид мястото на осъществяване на деянието, а наличието на съвместно съжителство между деец и пострадал, както и други обстоятелства, свързани с това съвместно съжителство. По конкретно, обоснованото предположение се подкрепя от показанията на пострадалата ********, които са в достатъчна степен обстоятелствени, подробни и подчинени на житейската логика, както и вътрешно непротиворечиви. Тези показания не са изолирани, доколкото контролно се подкрепят от показанията от Цанко Цанев, баща на пострадалата, и показанията на Венцислав П., изгледал и преразказал съдържанието на видеозаписи от охранителните камери, със забележката, че тези записи по-обстойно трябва да бъдат изследвани по метода на експертизата.

На последно място, в подкрепа на показанията на пострадалата са редица писмени доказателства - съдебно медицинско удостоверение № 114/2022 г., обективирало нанесени травматични увреждания, друга медицинска документация, както и приложени заверени копия от предишни жалби, подадени от ******* до правоохранителните органи, сигнализиращи за упражнен спрямо нея психически и физически тормоз от Т. И.. Сред тези материали е и протокол за предупреждение по ЗМВР, издаден 19.02.2022 г. стрямо обв. И..

По отношение на другата кумулативна предпоставка за вземане мярка за неотклонение - реална опасност да се укрие или алтернативно да извърши друго престъпление, съдът, счита следното: Безспорно е, че Т. И. е с установена самоличност, поради което не е налице опасност от укриване.

Безспорно е също и че макар и осъждан, както и с наложени мерки по чл.78а от НК, същият се явява към настоящия момент реабилитиран. Справката за съдимост не е обаче единствения критерий, който да бъде ориентир за съда, относно опасността от извършване на друго престъпление и обществената 6 опасност, както на деянието, така и на дееца. В случая са налице множество кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, които сочат за завишена обществена опасност както на деянието, така и на Т. И. като личност. На първо място заканата за убийство с конкретно посочените от обвиняемия думи „Аз ще те убия, този път няма да ти се размине“ са придружени с физическо насилие и причиняване на травми, за което са приложени медицински документи. На следващо място, този случай съдът не намира нито за преувеличен, нито за изолиран или единствен, доколкото пострадалата ******* в своите показания посочва още четири подобни предходни случая на упражнето спрямо нея насилие от страна на обвиняемия по конкретни дати, за които са приложени и нейни заявления до органите на МВР, протоколи за предупреждение, както са налични и показанията на още един свидетел. Предходният случай преди инкриминирания ден също визира агресивно поведение на обвиняемия и то пред неговото собствено дете.