Определение № 31214 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31214 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110153857 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на М. Л. В. с ЕГН ********** срещу „****“ ЕООД с ЕИК *****.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. от 10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи извлечение от сметки, доколкото по реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя нарочни справки и извлечения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като не е необходимо за правилното изясняване на делото от фактическа страна чрез използване на специални знания и умения на вещо лице.

УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да посочи банкова сметка, по която да бъдат изплатени евентуално присъдени суми по делото.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от М. Л. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, 1 с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „****“ № **** от 14.02.2025 г., поради противоречието му със закона, евентуално като накърняващ добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2025 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „***“ № ****, по силата на който дружеството кредитодател е предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 5000 лева за срок от 42 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 253,29 лева, ГПР – 63,91 %, годишен лихвен процент – 50,95 %, лихвен процент на ден – 0,14 %, като общата дължима сума по кредита възлизала на 10 638,66 лева. Излага, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Общите условия към договора кредитът е следвало да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения – банкова гаранция, гаранция от финансова институция, солидарен длъжник или ипотека.

Посочва, че съгласно допълнително споразумение към договора, в случай че в 14-дневен срок от сключването му не бъде предоставено уговореното обезпечение или същото не отговаря на изискванията на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2500 лева. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Твърди, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР и не са посочени компонентите, включени при неговото изчисляване, поради което не става ясно как е формиран посоченият ГПР в размер на 63,91 %. Сочи, че уговорената неустойка в размер на 2500 лева представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, но не е бил отчетен, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действителния. Поддържа, че по този начин е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. Твърди още, че уговорената неустойка представлява неравноправна договорна клауза, която не е индивидуално договорена, противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че чрез нея върху потребителя неправомерно се прехвърля рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността, както и че с уговорката се заобикалят разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При условията на евентуалност счита, че договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото уговорената неустойка в размер на 2500 лева е прекомерна, несъразмерна на евентуалните вреди от неизпълнение и има единствено санкционен характер. При тези твърдения и останалите, подробно изложени такива в исковата молба, предявява настоящите искове. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца е предоставена и усвоена сума в размер на 5000 лева. Поддържа, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК относно форма и съдържание, като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 10 и чл. 11 ЗПК, включително размера на кредита, срока за погасяване, размера на месечната вноска, ГПР, годишния лихвен процент, дневния лихвен процент, общата дължима сума и погасителния план. Твърди, че Общите условия, представляващи неразделна част от договора и подписани от ищеца, съдържат информация относно начина на формиране на възнаграждението по кредита, условията за прилагане на договорения лихвен процент, начина на изчисляване на ГПР, както и предвидените в Приложение № 1 към ЗПК допускания при изчисляването му. Поддържа, че по договора е уговорен фиксиран лихвен процент, поради което не е било необходимо изготвянето на методика за неговото определяне или за последващата му промяна. Счита, че законът не изисква в договора да бъдат изрично изброявани компонентите или методиката за 2 формиране на ГПР, доколкото същият е определен съобразно законовите изисквания и е формиран от фиксирани разходи, които не подлежат на изменение през срока на договора.

Оспорва и твърденията, че уговореният годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави. В тази връзка излага съображения, че действа принципът на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, като към момента на сключване на договора не е съществувал нормативно определен максимален размер на договорната възнаградителна лихва. Поддържа, че възнаградителната лихва представлява цена за ползването на предоставения финансов ресурс и не следва да бъде приравнявана на законната лихва за забава, която има обезщетителен характер. Посочва, че уговорената неустойка, дължима при непредоставяне на договореното обезпечение, има обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер, представлявала последица от неизпълнение на договорно задължение и не съставлява разход по кредита по смисъла на ЗПК по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, респективно не следвало да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Оспорва твърденията за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че към момента на сключване на договора не е било известно дали кредитополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, поради което евентуалното възникване на задължение за неустойка не е сигурен бъдещ разход и не може да бъде включван в ГПР.

Излага доводи, че дори при хипотеза на превишаване на максимално допустимия размер на ГПР, предвидената в чл. 19, ал. 6 ЗПК последица е недължимост единствено на сумите над законово допустимия размер, а не недействителност на целия договор за кредит. Поддържа още, че уговорената неустойка не представлява неравноправна клауза, тъй като е индивидуално договорена и не е прекомерна. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит „****“ № **** от 14.02.2025 г. с посоченото в исковата съдържание, както и че са налице сочените основания за неговата нищожност.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „*“ № **** от 14.02.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

3

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4