Решение № 675 от 17.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Бургас, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Радостина П. Иванова

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20262100500863 по описа за 2026 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 7795 от 3.04.2026г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 804 при КЧСИ.

Жалбата е подадена от адв. Миглена Христова от АК- Бургас в качеството на пълномощник на К. Н. К.- длъжник по изпълнително дело № 1433/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова против отказът, обективиран в писмо с изх.№4629 от 24.03.2026г. до жалбоподателката, за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на солидарно отговорния длъжник К. Н. К.; отмяна на всички обезпечителни мерки- наложени възбрани на недвижимо имущество, запори на банкови сметки и дружествени дялове по отношение на длъжника К. Н. К.; встъпване на К. К. в правата на първоначалния кредитор спрямо главния длъжник /кредитополучателя/ „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД за платената от нея припадаща й се част от дълга- 16061,40 лв. или 8212,06 евро, на основание чл.429, ал.1 ГПК; връщане на сумата от 5895,13 евро, представляваща разликата, постъпила над дължимата сума от 8212,06 евро, на платилата я К. К., като недължимо платена, съответно да бъде преизчислена и удържана и съответната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските, събирани от ЧСИ.

Сочи се, че изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

№7672/2025г. по описа на СРС срещу солидарно задължените към банката лица: „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД; „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ООД; Н. Д. К.; Н. Н. К. и К. Н. К.. В ПДИ до жалбоподателката общото задължение на делото било в размер на 80186,60 лв., включващи главница, договорна лихва, законна лихва и разноски, в т.ч. по изпълнението. Въз основа на 1 наложени обезпечителни мерки /запори на банкови сметки и възбрани/ и принудителни действия на ЧСИ, по делото постъпили общо 80679,58 лв., от които жалбоподателката К. К. погасила 372,28 лв., а останалите 80307,30 лв. били погасени от солидарния длъжник Н. К..

От тази сума на „Банка ДСК“ ЕАД били изплатени 75585,88 лв., а с остатъкът от постъпилата сума били изплатени дължими към ЧСИ разноски.

По молба на Н. К., с разпореждане от 2.09.2025г. ЧСИ Божилова приключила изпълнителното дело по отношение на банката и на основание чл.429, ал.1 от ГПК конституирала като взискател платилия солидарен длъжник Н. Д. К.. До жалбоподателката било изпратено съобщение, съгласно което задължението по делото възлиза на 80307,30 лв.

/главница и лихви/, както и такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ- 5334,48 лв.

На 23.01.2026г. от запора на банковата сметка на длъжника К. К. по изпълнителното дело постъпила сума в размер на 13916,85 евро /равняващи се на 27219 лв./, от която, след удържане на такса по т.26 от Тарифата, на суброгиралия се взискател Н. К. , по посочена от нея банкова сметка била заплатена остатъка от сумата, платена от Н. К.- 12777,85 евро.

Когато узнала за това жалбоподателката поискала ЧСИ да отрази разделност на задължението между всички длъжници, както и да прекрати делото спрямо К. К. , предвид направеното от нея плащане.

С обжалвания акт, ЧСИ отказал да постанови прекратяване на делото по отношение на жалбоподателката, както и да постанови суброгирането й в правата на кредитора /взискателя/ въз основа на издадения изпълнителен лист по отношение платения от нея чужд дълг.

Според жалбоподателката, отказът на ЧСИ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и процесуалните правила, поради което го обжалва на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Сочи, че на основание чл.121 ЗЗД солидарността съществува само в интерес на първоначалния кредитор- „Банка ДСК“ ЕАД. След удовлетворяването на банката договорната солидарност била прекратена по отношение на новия кредитор и се заменяла от разделна отговорност между всички длъжници. Когато един от тях плати повече от припадащата му се част от дълга, във вътрешните правила между солидарните длъжници намира приложение чл.127, ал.1 ЗЗД и платеното на кредитора следва да се понесе по равно от съдлъжниците. Ако един от солидарните длъжници плати повече от припадащата му се част, същият има право да иска разликата срещу другите солидарни длъжници съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД. В тази връзка намира, че неправилно ЧСИ е отразила солидарна отговорност при регресните отношения между длъжниците. Подчертава, че според справката за дълга ЧСИ жалбоподателката К. отговаря пред платилия длъжник Н. К. за цялото платено от нея задължение към банката и разноските на ЧСИ, включително и припадащата се на Н. К. част от дълга към първоначалния взискател.

Намира, че след плащането на дълга към „Банка ДСК“ ЕАД от Н. К., задължението на всеки от солидарните длъжници по изпълнителното дело, включително на К. К. е в размер на 16061,40 лв. или 8212,06 евро. Ето защо счита, че нейното задължение е изплатено изцяло, поради което без основание и в противоречие на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, ЧСИ отказва 2 да прекрати делото по отношение на нея, както и да й върне надплатената част от сумата.

Намира за неоснователен и отказът на ЧСИ да я суброгира на основание чл.429, ал.1 ГПК в правата на кредитора за платената от нея част от задълженията по отношение на главния длъжник- „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД.

Моли обжалваните откази да бъдат отменени.

Представени са доказателства. Претендират се разноски за съдебното производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение вх.№9650/27.04.2026г. от взискателя по изпълнителното дело- Н. Д. К.. Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли исканията на жалбоподателката да се оставят без уважение като неотносими към предмета на изпълнителното производство. Намира, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на жалбоподателката, която е солидарен длъжник по изпълнителното дело. Счита, че след като на основание чл.429, ал.1 ГПК е конституирана като взискател и е встъпила в правата на първоначалния кредитор спрямо останалите солидарни длъжници, тя упражнява същото право, каквото е имал първоначалния кредитор, а именно- да насочи изпълнение срещу всеки един от солидарните длъжници до пълния обем на удовлетвореното си вземане. Счита, че претенцията на жалбоподателката за разделност на задълженията между съдлъжниците касае единствено вътрешните отношения между съдлъжниците и не засяга правото й на взискател да търси изпълнение на дълга.

Частният съдебен изпълнител Ивелина Божилова е приложила CD с електронно копие от изпълнителното дело, ведно с мотивите си по обжалваните действия /становище на л.2132/. В становището в хронологичен ред са изложени предприетите и извършени по изпълнителното дело изпълнителни действия. По отношение на доводите в жалбата се сочи, че същата е недопустима /тъй като изложените в жалбата доводи не попадат в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК/, необоснована и недоказана. По същество е посочила, че по отношение на Н. К., която е платила изцяло задължението към първоначалния взискател са налице всички изисквания на чл.429, ал.1 ГПК /тя е длъжник по изпълнителния лист, притезанието по него е дължимо в условията на солидарност и същата е изплатила целия си дълг/ и същата се е суброгирала на мястото на банката- взискател. Намира, че по отношение на жалбоподателката тези предпоставки не са налице, тъй като същата не е погасила изцяло задължението към взискателя. Намира, че разпоредбата на чл.127 ЗЗД има действие само във вътрешните отношения между длъжниците, които не са предмет на изпълнителното производство, но не и по отношение на кредитора, спрямо който задължението продължавало да е солидарно. Сочи, че съдебният изпълнител не може да разрешава материално-правни въпроси, свързани с отношенията между съдлъжниците. Затова платилият солидарен длъжник продължава изпълнението срещу останалите съдлъжници на основание изпълнителния лист и доказателство за извършеното плащане на взискателя.

Същият има право да иска изпълнението да се насочи срещу останалите съдлъжници за сума, намалена с неговата част, но законът не го задължава да стори това. В случай, че между солидарните длъжници липсва изрично съглашение, но встъпилият в правата на удовлетворения взискател солидарен длъжник продължи изпълнението върху 3 първоначалната сума, останалите солидарни длъжници могат да оспорят вземането и да установят размера, до който отговарят към суброгиралия се в правата на взискателя съдлъжник с иск. Изтъква, че разделната отговорност на солидарните длъжници във вътрешните им отношения не може да се решава от съдебния изпълнител, който не може да постанови акт със СПН.

Намира, че липсва основание за прекратяване на производството по отношение на жалбоподателката, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК визира хипотеза, в която длъжникът е изплатил цялата сума по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното производство. Изтъква, че по делото няма документи или съглашение между длъжниците, от които да се установяват вътрешните отношения между съдлъжниците, нито уговорка между тях да понесат поравно платеното на кредитора. По отношение на искането за вдигане на наложените обезпечителни мерки се сочи, че съгласно чл.433, ал.4 ЗЗД това може да стане само след влизане в сила на постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното дело.

Намира за недопустимо конституирането на жалбоподателката като взискател в изпълнителното производство само за частично погасените от запор вземания, тъй като право да иска изпълнение въз основа на изпълнителния лист има солидарния длъжник, платил дълга на взискателя. На следващо място сочи, че когато съдлъжник твърди, че е платил повече от своята част, а ЧСИ отказва да зачете това и продължава действията или прилага разпределение, съответният длъжник може да защити правата си чрез иск по чл.439 ГПК за установяване на факта, че задължението е погасено спрямо него. До тогава ЧСИ е длъжен да спазва изпълнителното основание, в случая приложения изпълнителен лист, а не да прилага по свое усмотрение материално-правни норми.

В заключение сочи, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен.

Във връзка с преценката за допустимостта на настоящото производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Изпълнително дело № 1433/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа на изпълнителен лист № 16677 от 10.07.2025г., издаден по ч.гр.д.№ 37672/2025г. по описа на СРС. С него длъжниците „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД, „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД, Н. Н. К., Н. Д. К. и К. Н. К.- Х. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата от 70000 лв.главница по договор за кредитна линия № 6432 от 29.06.2022г., допълнен с анекс №1 от 8.06.2023г., анекс №2 от 22.08.2023г., анекс №3 от 26.02.2024г., анекс №4 от 29.04.2024г. и анекс №5 от 31.01.2025г., ведно с възнаградителна лихва и лихва за забава, дължими в посочените в изпълнителния лист размери и периоди, както и съдебно- деловодните разноски.

По изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжниците в банки, както и възбрани на техни съсобствени недвижими имоти и са извършени множество изпълнителни действия. Вследствие наложените запори по делото са постъпили суми както следва: на 1.08.2025г.- 190,34 евро, както и 36,08 евро от банкова сметка на жалбоподателката; а така също и 190,34 евро от банкова сметка на „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД ;

4 на 5.08.2025г. – 40,80 евро от банкова сметка на „ОДИСЕЙ ИНК“ ООД; на 8.08.2025г. от банковата сметка на съдлъжника Н. К. са постъпили следните суми: 16966,23 евро; 6879,77 евро; 1391,21 евро.

На 22.08.2025г. по делото е постъпило искане от съдлъжника Н. К., с което на основание чл.74 ЗЗД моли да бъде суброгирана в правата на удовлетворения кредитор до размера на платеното от нея задължение, като е заявила желанието си да продължи изпълнителното дело срещу останалите солидарни длъжници. В молбата е посочила, че в качеството си на солидарен длъжник е изплатила сума в общ размер на 80803 лв., представляваща по-голямата част от целия дълг по изпълнителното дело. Разликата до целия размер на дълга /81112,94 лв./ и платената от нея сума, е приблизително 810 лв., постъпили след наложен запор на банкови сметки на други трима съдлъжници.