Решение № 2608 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330115335 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 05.09.2024г., подадени от Т. П. П., ЕГН ********** срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с които е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „3то“ ЗЗД за сума в размер от 5800 лв. – дължима на отпаднало основание, а именно- развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по неформален договор, сключен между страните на 31.08.2023г., за поръчка и доставка на авточасти за лек автомобил „БМВ Х1“ от Република П. до Република Б. (предна броня, преден капак, ляв и десен калник, воден радиатор, радиатор климатик и радиатор интеркулер, вентилатор и панел на радиаторите), ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.09.2024г./ до окончателното й заплащане.

С исковата молба и уточнението към нея, ищецът посочва, че между страните е сключен неформален договор от 31.08.2023г. за поръчка и доставка на авточасти от Република П. за лек автомобил „БМВ Х1“. По силата на възникналото правоотношение ищецът е възложил на ответника да закупи (за сметка на възложителя) комплект от авточасти и да достави същите от Р. П. до адрес на ищеца в Р. Б. ( доставката е с предмет предна броня, преден капак, ляв и десен калник, воден радиатор, радиатор климатик и радиатор интеркулер, вентилатор и панел на радиаторите). Ответникът е поел задължение да осъществи възложените му дейности като изискал предварително ищецът да му преведе по банкова сметка сума в размер от 5800 лв., с която щял да закупи частите и да организира доставката им до Р. Б.. В изпълнение на посочената договореност, на 05.09.2023г. ищецът наредил по посочена от ответника банкова сметка сумата от 5800 лв. Договорката между страните била доставката до адрес на ищеца да бъде завършена в 14- дневен срок от получаването на паричната сума по сметка на ответника. Уговореният 1 между страните срок изтекъл като ищецът многократно отправял чрез мобилно приложение „Вайбър“ запитвания до ответника по отношение на датата, на която ще получи авточастите. Конкретен отговор от ответника липсвал. Последният единствено обещавал на ищеца, че ще си получи частите, без да се ангажира с конкретна дата. След множество изпратени текстови съобщения, в края на м.11.2023г. ищецът разбрал, че няма да получи поръчаните части, поради което и отправил изявление чрез „Вайбър“ до ответника, че счита сключеният между тях договор за развален и че претендира връщане на пълния размер на дадената сума. Ответникът отказал връщане на сумата от 5800 лв. Доколкото се твърди да е налице пълно неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, съответно сключеният между страните договор да е развален, то с настоящата искова претенция се претендира възстановяване на дадената сума в размер от 5800 лв. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника (съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е редовно връчено лично на ответника И. Н. Н. на дата 18.12.2024 г. – л.

42).

В открито съдебно заседание проведено на 16.05.2025г., процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна (л. 53 гръб от делото).

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, в открито съдебно заседание проведено на 16.05.2025г. процесуалният представител на ищеца отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени лично на ответника на дата 18.12.2024г., когато е и уведомен за последиците по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л. 42 от делото). Допълнително, ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като на дата 28.02.2025г. отново лично е получил призовката (л. 49 2 от делото).

Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (с доклада по делото, обективиран в Определение № 1915/ 10.02.2025г. и със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 232 лева- държавна такса за образуване на исковото производство и 72 лева- такса към *****В. М., във връзка с образуваното обезпечително производство, по повод на наложените спрямо ответника обезпечителни мерки. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 304 лева- разноски в рамките на исковия процес и производството по обезпечаване на предявения иск.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. М. М., като съобразно Договор за правна защита и съдействие /л. 50/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. М., съдът счита за нужно да акцентира върху 3 следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 700 лв., което да бъде заплатено от ответника

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на Т. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД сума в размер от 5800 лева /пет хиляди и осемстотин лева/ – дължима на отпаднало основание, а именно- развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по неформален договор, сключен между страните на 31.08.2023г., за поръчка и доставка на авточасти за лек автомобил „БМВ Х1“ от Република П. до Република Б. (предна броня, преден капак, ляв и десен калник, воден радиатор, радиатор климатик и радиатор интеркулер, вентилатор и панел на радиаторите), ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.09.2024г./ до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на Т. П. П., ЕГН **********, сума в размер от 304 лева /триста и четири лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковия процес и производството по обезпечаване на предявения иск.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на адв. М. В. М., вписана в Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на практиката гр. П., ул. "Ц.

К." ****, сума в размер от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Т. П. П., ЕГН ********** процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5