Определение № 2419 от 27.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901883 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, гр. София чрез процесуален представител адвокат З. К. срещу решение № 543 от 03.08.2023 г. по в. т. дело № 388/2022 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, с което след частична отмяна на решение № 261607 от 17.12.2021 г. по т. дело № 639/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София частични искове за заплащане на следните суми: сумата 40 000 лв., представляваща част от сумата 159 676,74 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица №

200160300000094/07.04.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 000 лв., представляваща част от сумата 7 495 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 10 000 лв., представляваща част от сумата 15 392,12 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за 1 имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица №

2200160300000164/23.06.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащанец; сумата 472 лв., представляваща част от сумата 722 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 20 000 лв., представляваща част от сумата 55 065,65 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 000 лв., представляваща част от сумата 2 585 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 30 000 лв., представляваща част от сумата 305 587,68 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г., по която застраховано лице е „СММ 97“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 250 лв., представляваща част от сумата 14 345 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като застрахователното обезщетение е изплатено за настъпили имуществени вреди на 04.02.2017 г. от авария на уличния топлопровод, намиращ се в гр. София, ул. „Владимир Башев“, на компютърна техника, съхранявана в складово помещение, находящо се в гр.София, бул. „Шипченски проход“, секция А. С въззивното решение ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 33 590 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че застрахователят - ищец не е доказал датата на сключване на добавъците към застрахователните полици, които следва да имат достоверна дата спрямо ответника, както и че ответникът е 2 трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което е неправилен изводът, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение по изключен от застрахователно покритие риск. Излага доводи, че възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба и касаещи наличието на принос у застрахованите лица за настъпване на вредите, са неправилно квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, вместо такива по чл. 395, ал.

6 КЗ. Поддържа също, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е неприложима при деликтната отговорност и поради липсата на обусловеност между складирането на стоките и пробива в топлофикационната тръба. Излага съображения, че стоката е престояла във влажна среда не по субективна преценка на застрахованите лица, а с цел спазване на клаузите по сключените застрахователни договори и Общите условия към тях - до извършване на оглед/и от застрахователя. Касаторът прави оплакване за неправилно обсъждане на функционирането на сифоните в складовото помещение и възможността за оттичане на водата през тях, тъй като такова възражение не е направено в отговора на исковата молба, а е релевирано за първи път във въззивната жалба. Поддържа становище за неправилност на извода за недоказаност на имуществото, което е било предмет на застраховане по сключените застраховки, тъй като по делото не били представени декларации за средна стокова наличност. Счита, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 401 КЗ.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението:

1. Представлява ли „трето лице“ по смисла на чл. 181 ГПК регресно отговарящият ответник по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ по отношение на допълнителните съглашения към застрахователната полица, наречени добавъци? /раздел II, т. 1 от изложението/ – противоречие с решение № 23/14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г., ВКС, ТК II т. о., решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ВКС, ГК, II г. о., решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., ВКС, ГК, III г. о., решение № 3

128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ВКС, ТК, II т. о.

2. Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на датата на частен диспозитивен документ, каквито са процесните добавъци, ако оспорващият не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК? Приложимо ли е правилото на чл. 154 ГПК, според което доказателствената тежест е за лицето, което оспорва датата на съставяне на документа? /раздел II, т. 2 от изложението/ – противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 17/13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г., ВКС, ТК, I т. о.

3. Приложима ли е нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД към фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а оттук и в хипотезата на предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от застрахователя, който с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу деликвента? /раздел III, т. 3.1 от изложението/ – противоречие с Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. по тък. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г., ВКС, ГК, IV г. о., определение № 60541/29.06.2021 г. по гр. д. № 606/2021 г., ВКС, ГК, IV г. о.

4. Въпроси, свързани с установяване на действителното съдържание на сключените застрахователни договори и по-конкретно относно тълкуването на клаузата, включена в добавъците и относима към предмета на застрахователните договори: Спазени ли са критериите, залегнали в чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителното съдържание на клаузата, цитирана подолу, във връзка с останалите клаузи и в смисъла, който произтича от целия договор за имуществено застраховане? /раздел III, т. 3.3 от изложението/ Касае се до клаузата „Уговаря се, че застрахованите лица задължително ще представят в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ежемесечни писмени декларации за средната стокова наличност да 15-то число на месеца, следващ отчетния. Гореспоменатите декларации трябва да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, както тяхната стойност, на база на които ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ще преизчисли начислената премия на края на периода на застрахователната полица.“ Касаторът поддържа, че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 50080/26.10.2022 г. по т. д. № /04/2021 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 4

215/21.03.2018 г. по т. д. № 2233/2016 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 46/26.05.2020 г. по т. д. № 982/2019 г., ВКС, ТК, II т. о.

Касаторът релевира и доводи за очевидна неправилност на решението /раздел III, т. 3.2 от изложението/, тъй като въззивният съд е излязъл от обсега на диспозитивното начало и се е произнесъл по възражение, с каквото не е бил сезиран - нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е направил възражение, че следва да се освободи от отговорност за настъпилите вреди, тъй като застрахованите лица не са проявили грижата на добрия търговец при съхранение и опазване на стоките, предмет на наводнението; в становищата на ответника няма и конкретно позоваване на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Д. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага следните съображения:

Вторият процесуалноправен въпрос, а именно за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на датата на частен диспозитивен документ от страна, която не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС. Първият процесуалноправен въпрос относно това дали ответникът като страна по процесното матерално правоотношение е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и дали по отношение на него е необходима достоверна дата, е ирелевантен, защото въвзивният съд не е приел, че такава дата е необходима. Ответникът поддържа, че въззивният съд не е прилагал чл. 181 ГПК, а е обсъдил събраните гласни доказателства, преценил е, че не са представени други доказателства и е стигнал до извода, че достоверността на посочените в добавъците дати не е установена. Счита, че изводът на въззивния съд, че от съвкупността от събраните по делото доказателства, в т. ч. и показанията на свидетеля К., не се установява точна дата на съставяне на процесните добавъци, не е необоснован, нито е очевидно неправилен. Ответникът поддържа, че още в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба е релевирал възражение за неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 6 КЗ като основание за отхвърляне на иска, което е уважено от въззивния съд, а аргументите, черпени от чл. 83, ал. 2 ЗЗД, имат само пояснителен характер във връзка с тълкуването на чл. 395, ал. 6 КЗ.

5

Счита, че поставеният въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като искът е отхвърлен не поради прилагане на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, а поради прилагане на чл. 395, ал. 6 КЗ. Оплакванията на касатора, че застрахователният договор е тълкуван неправилно относно клаузата за периодично деклариране на стокови наличности, както и формулираният в тази връзка въпрос за прилагане на чл.

20 ЗЗД /третият материалноправен въпрос/, са ирелевантни. Ответникът поддържа също, че оплакването за явна неправилност на решението поради вътрешни логически противоречия е неоснователно.

Третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД, гр. София не изразява становище по касационната жалба.