Решение № 3331 от 21.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3331/21.7.2020г. гр.

Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М. при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №6024 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от С.В.Х., ЕГН ********** *** срещу ***********************************с административен адрес *************************за осъждане на ответника да заплати сумата от 8600 лева представляващи имуществени вреди, от които 7500 лева стойност на задържан на лек автомобил собственост на ищеца марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № *******, което задържане било постановено по разпореждане на прокуратурата, постановено по прокурорска преписка №16796/2005г. по описа на СРП, във връзка с образувано досъдебно производство № ЗМ2336/2005г. по описа на Първо РУ на СДВР, и съответно сумата от 1100 лева представляващи общ размер на осъществените удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца по изпълнително дело №2018880070400643 по описа на ЧСИ Н.Д., както и сумата от 5000 лева неимуществени вреди

(съобразно допуснато изменение на предявения иск с определение №12189/19.09.2019г. постановено по делото) досежно причинените на ищеца болки и страдания от незаконосъобразно задържане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № *******, а в условията на евентуалност на основание претърпени болки и страдания досежно образувано срещу ищеца изпълнително производство №201888070400643 по описа на ЧСИ Н.Денева, което е образувано вследствие незаконосъобразно задържане на собствения на ищеца лек автомобил търпени за периода от датата на задържане 04.05.2005г. – до депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2019г.Претендира присъждане на лихва за забава считано от датата на увреждането -04.05.2005г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, т.3 ЗОДОВПГ.

В исковата молба се излагат твърдения, че въз основа на заповед за задържане №290/24.05.2005г. на 04.05.2005г. в 17,00 часа до 05.05.2005г. в 15,00 часа, ищецът е бил задържан във Второ РУ на МВР гр. Варна, по разпореждане на Столична следствена служба. Ищецът бил прехвърлен в Първо РУ на МВР гр. Варна, като му били поставени белезници по особено болезнен за него начин, съответно в този вид бил воден по улиците на града. След като бил освободен на ищеца било съобщено, че следва да бъде задържан собствения му л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № ******* като веществено доказателство по досъдебно производство № ЗМ2336/2005г. по описа на Първо РУ на СДВР. Сочи, че към момента л.а. се намира в двора на ул. Майор Векилски №2, стопанисван от прокуратурата.Твърди, че с оглед осъщественото задържане е настъпило уронване престижа на личността в обществото, влошило се е здравословното му състояние, което обусловило постановяване на решение на ТЕЛК, с което била определена на страната 71 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че задържания от прокуратурата МПС е все още на отчет, при което натрупва данъчни задължения, при което и с оглед издаден акт за установяване на задължения по ДОПК било образувано изпълнително производство, по което била наложена мярка запор на трудовите задължения на страната. Стойността на л.а. определя на 7500 лева, в която стойност се включват закупуването на автомобила от чужбина, пътни такси, регистрация и пр.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Излагат се възражения, че предявените искове са неоснователни. Излага възражения, че същите са погасени по давност доколкото факта на увреждането се твърди, че е настъпил през 2005г.Посочва, че ищеца не е бил задържан по разпореждане на прокуратурата, а за действия на органи на МВР ответната страна не носи отговорност. Сочи, че с оглед твърденията на страната е постановено задържане по ЗМВР, по който ред не е необходимо прокурорско постановление. За задържането на ищеца ответната страна не е била уведомявана. Отделно от това посочва, че посоченото задържане за да се осъществи фактическия състав на отговорността на прокуратурата е необходимо същото да е отменено като незаконосъобразно. Сочи, че срещу ищеца не е повдигано обвинение за престъпление по НК. Оспорва по основание и размер претенцията за неимуществени вреди. Сочи, че не е налице връзка между 24- часовото задържане на страната и здравословното му състояние. По отношение на искът за присъждане на имуществени вреди сочи, че л.а. не е задържан по разпореждане на ответника, а е иззет от МВР, включително и в хипотезата, че е приобщен като веществено доказателство по наказателно дело.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е молба ЗМ2336/04.05.2005г. до 1-во РПУ при СДВР от Е.Д.Г., с която е направено искане за обявяване за издирване на л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № *******.

Към образуваното наказателно производство №16796/2005г. по описа на СРП е приобщен разпит на свидетеля Е.Д.Г., в който се посочва, че на 03.05.2005г. свидетеля бил паркирал л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № *******, същия собственост на С.В.Х. ***, който като негов приятел му го бил предоставил за ползване без пълномощно, с оглед преценка дали автомобилът да бъде закупен, като се посочва, че след приключване на работа свидетеля констатирал, че л.а. липсва от мястото на което бил паркиран.

По образуваното наказателно производство №16796/2005г. по описа на СРП са приобщени заповеди за задържане на лицата Е.Д.Г. и С.А.Я..

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.07.2005г. на прокурор при СРП е прекратено дознание №2336/2005г., изпратено от Първо РПУ при СДВР по пр.преписка №16796/2005г. на СРП, образувано срещу лицата Е.Д.Г. и С.А.Я. за престъпление по чл. 290, ал.1 пр.1-во вр. чл. 20, ал.2 НК.

С писмо от 17.10.208г. на прокурор при СРП е посочено, че л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № ******* не е приобщаван като доказателствен материал по досъдебното производство №ЗМ2336/2005г.

От Удостоверение от

16.05.20017г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна се установява, че л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № ******* е регистриран на 28.09.2001г. по партида на ищеца С.В.Х..

С писмо №4463/18.10.2015г. от следствен отдел при СГП до ищеца са изискани документи, които ищецът притежава във връзка със собствеността на л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № *******.

Представен по делото е приемо – предавателен протокол от 09.08.2019г., по силата на който служител при СМЦ и ВД при СГП предава на служител на Първо РУ при СДВР, веществени доказателства по ЗМ2336/2005г. по описа на Първо РУ – СДВР, пр.пр. №16796/2005г. по описа на СРП, представляващи л.а. марка „Форд“, модел

„Ескорт“, рег. № *******.

Прието по делото е заключение по комплексна съдебно автотехническа и икономическа експертиза на вещите лица Й.М. и Д.П., от което се установява, че пазарната стойност на л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № ******* към 05.05.2005г. възлиза на 5000 лева, а същата към 25.03.2019г. (депозиране на исковата молба в съда) възлиза на 967 лева. С лекия автомобил за периода 05.2005г.-25.03.2019г. са начислени местни данъци съм Община Варна в размер на 185,31 лева. За периода 05.2005г.-16.01.2020г. общите плащания по партида за посочения МПС възлизат на 449,76 лева за задълженията за главница и 184,10 лева за задълженията за лихва за забава.

Прието по делото е заключение по съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р. Д. Д., в което се посочва, че ищецът страда от болест на Б., ІІІ – функционален клас на двигателна недостатъчност, хипертонична болест, умерена степен сърдечна форма, състояние след бронхопневмония, десностранен хроничен емпием с плеврални сраствания, разширени вени на долни крайници, хроничен гастродуоденит, мастна дегеренация на черен дроб. Посочва се, че заболяването анкилозиращ спондилит е съществувало преди 04.05.2005г.Посочва се заболяванията, които са констатирани при ищеца не са в причинно – следствена връзка със задържането му.

Разпитана в хода на съдебното производство е свидетеля В.В.П.– сестра на ищеца. Която посочва, че през 2005г. ищецът е бил задържан от полицията, като бил освободен на другия ден от задържането си. Посочва, че ищецът е притежавал л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“, по отношение на който посочва, че бил изчезнал, като през 2018г. получил съобщение от прокуратурата, че колата се била намерила. Посочва, че за автомобила дължал данъци, за което му била запорираната и заплатата. Ищецът е изпитвал притеснение по отношение задържането си и поставяне на белезници. Допълнително бил натоварен психически при получаване на съобщение от съдебен изпълнител за дължими данъци.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

С ТР № 7/2014г. на

ВКС, ГО се прие разбраното, че ***********************************участва по делата по искове за обезщетение за вреди по

ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно отношение към техния резултат.

С други думи казано, държавата ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата.

Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.

В процесния случай предмета на спора е очертан от ищеца, който претендира да бъде обезщетен за причинени му имуществени вреди във връзка със задържане на негов МПС от 02.05.2005г., при твърдение че това задържане е в резултат от разпореждане на прокуратурата, постановено по прокурорска преписка №16796/2005г. на СРП във връзка с образувано досъдебно производство № ЗМ 2336/2005г. на Първо РПУ при СДВР, както и неимуществени вреди за причинени болки и страдания вследствие изземването на автомобила за периода 04.05.2005г.-25.03.2019г., а в евентуалност от образуваното изпълнително производство по описа на ЧСИ Н.Д. във връзка с дължима данъци за задържаното МПС, собственост на ищеца.

Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство – чл.111, ал.1 НПК /чл.108, ал.1 НПК – отм./, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети. Преди да е приключило досъдебното производство, прокурорът може да разреши на основание чл.111, ал.2 НПК предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети.От изложеното на първо време следва извода, че на връщане подлежат онези веществени доказателства, които са били отнети, като връщането е по отношение на правоимащите лица, т.е. такива, които се легитимират за собственици на иззетата вещ към момента на постановяване постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на доказателствата.