Определение № 401 от 27.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 272/2026
- Вид
- Определение № 401
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА, ЖЕНЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД против Определение № 384 от 20.05.2026 г. по гр.д. № 104/2026 г. на Окръжен съд Габрово в частта, с която е върната исковата молба от „Чинков Пропърти“ ЕАД по установителния иск за собственост срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г., и производството по делото е прекратено, както и в частта за прекратяване на производството по втория иск, предявен от „Гилини“ ООД за установяване правото му на собственост на посочените части срещу ответниците и изпращането на делото по подсъдност на Районен съд Габрово. Жалбоподателите считат оспорения съдебен акт за неправилен и необоснован, при допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Първоначално съдът е приел исковата молба по предявените искове за редовна, а исковете за допустими, като след получаване на отговорите на ответниците е променил виждането си относно правния интерес за предявяване на установителен иск от „Чинков Пропърти“ ЕАД. Съдът не е изпратил отговорите на ответниците на ищците и не им е дал възможност да пояснят исканията и възраженията си, както и да упражнят правото си да поискат изменение на петитума на иска. В настоящия случай установителният иск за собственост, предявен от „Чинков 1
Пропърти“ ЕАД се основава на посочени многобройни нарушения на правото на собственост върху притежаваните 98,6813 % ид.ч. от посочените сгради, включително и на основание давностно владение. Направеното от ответниците признание на иска не го прави недопустим, а съдът дължи произнасяне по предмета на правния спор, съобразно всички данни по делото.
Оспорва се и изводът на съда за прекратяване на производството по предявения иск от „Гилини“ ООД и изпращане на делото по подсъдност на районния съд.
Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Насрещната страна С. Г. оспорва подадената частна жалба, като развива подробни доводи.
Насрещните страни Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. оспорват частната жалба, като също излагат подробните си съображения.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба и отговорите по нея, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Окръжен съд Габрово е сезиран с искове, предявени от „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД против Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г..
Изложени са обстоятелства, че „Чинков Пропърти“ ЕАД е собственик на 98,6813 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, ведно с 98,6813 % ид.ч. от построените в него сгради с идентификатори
***,
***,
***,
***, ***, *** и ***.
Собствеността върху имота и сградите е придобита с договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 11.08.2022 г., по силата на който „Гилини“ ООД продава на „Чинков Пропърти“ ЕАД търговското си предприятие, част от активите на което са и процесните недвижими имоти.
Собствеността от страна на „Гилини“ ООД е придобита, както следва: 98,62 % ид.ч. от имотите с нотариален акт № 164, д. № 147/24.06.2022 г. и 0,0613 % ид.ч. с нотариален акт за дарение № 163, д. № 146/23.06.2022 г. „Чинков пропърти“ ЕАД се позовава и на непрекъснато давностно владение, считано 2 от м. януари 2011 г., продължаващо и понастоящем. Останалите 1,3187 % ид.ч. от посочените сгради се владеят от „Гилини“ ООД повече от 10 години и това дружество е придобило собствеността върху тях. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. Велчева Б. са наследници на Венко Димитров Б.. Последният е придобил правото на собственост върху 0,6613 % ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти, от които 0,0003 % ид.ч. – с нотариален акт за дарение № 121, д. № 469/27.11.2007 г. и 0,661 % ид.ч. – с нотариален акт за продажба № 122, д. № 470/27.11.2007 г.
С нотариален акт № 177, д. № 339/21.10.2022 г. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. учредяват право на ползване върху 0,6613 % ид.ч. от посочените недвижими имоти в полза на „Алу Бета“ ЕООД, с едноличен собственик и представляващ Д. В. Б.. На 25.10.2022 г. „Алу Бета“ ЕООД е вписало в имотния регистър поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне на временно и възмездно ползване на посочените имоти за 100 % от тях до 25.10.2046 г.
Ответникът С. Г. е притежавал 0,6613 % ид.ч. от описаните имоти, придобити с нотариален акт за дарение и с нотариален акт за покупко продажба. С нотариален акт № 23, д. № 699/17.10.2022 г. С. Г. учредява на „Стеди колор“ ЕООД и „Г. авто“ право на ползване върху 0,6613 % ид.ч. върху имотите. С. Г. е едноличен собственик и управител на „Стеди колор“ ЕООД и „Г. авто“ ЕООД. На 03.11.2022 г. „Стеди колор“ ЕООД и „Г. авто“ ЕООД вписват поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне ползването на имотите за 100 % от тях до 25.10.2055 г. На 27.10.2022 г. е проведено събрание на съсобствеността, свикано от „Чинков пропърти“ ЕАД, на което са присъствали и ответниците. Взето е решение „Чинков пропърти“ ЕАД да получи цялостното ползване на сградите, описани по-горе.
В исковата молба е мотивиран правен интерес от водене на настоящия положителен установителен иск за собственост, като се сочи, че ответниците нарушават правото на собственост на „Чинков пропърти“ ЕАД и с тяхното поведение се създава правен спор относно пространствените предели на собствеността. Описват се следните групи действия от ответниците, нарушаващи обема на правото на собственост на „Чинков пропърти“ ЕАД – във водени съдебни процеси ответниците са оспорвали действителността на договора за продажба на търговското предприятие; те са учредили право на ползване върху собствените си идеални части от сградите, без да са във владение на същите; в сключените договори за наем от „Алу бета“ ЕООД, „Стеди колор“ ЕООД и „Г. авто“ ЕООД са предоставени за 3 ползване имотите в пълния им обем; предявен е иск от Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В.
Б. срещу „Чинков пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД относно собствеността на 0,6613 % ид.ч. от сградите, като се оспорва и обема на правото на собственост на „Чинков пропърти“ ЕАД; ответниците са подавали сигнали за незаконен строеж по сградите, за което са водени множество административни производства; на 12.01.2023 г. ответникът С. Г. със съпругата си нахлули в опит да отнемат владението на сгради с идентификатори *** и ***, за което е подаден сигнал на телефон 112.
По тези съображения са предявени искове, с които да се признае за установено правото на собственост на „Чинков пропърти“ ЕАД в размер на 98,6813 % ид.ч. върху процесните сгради, както и да се установи правото на собственост на „Гилини“ ООД в размер на 1,3187 % ид.ч. върху същите сгради срещу ответниците, на основание давностно владение.
С обжалваното определение е прието, че наведените в исковата молба твърдения не сочат на претенции от страна на ответниците върху правото на собственост върху целите процесни недвижими имоти. Договорите за наем не са сключени от ответниците, а от юридически лица, които не са страни по делото. Наличие на правен спор не може да се изведе и от твърдението за подавани сигнали за незаконно строителство и опит за отнемане на владението на две от сградите, нито от възраженията за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие.
Претендираните от ответниците права върху процесните имоти, така както са изложени в исковата молба, не отричат правото на собственост на „Чинков пропърти“ ЕАД върху 98,6813 % ид.ч. от същите, а предмет на правния спор се явява претендираното от „Гилини“ ООД право на собственост върху 1,3187 % ид.ч. По тези съображения е прието, че не е налице правен интерес по отношение на ищеца „Чинков пропърти“ ЕАД от предявяване на положителен установителен иск за собственост, последица от което е прекратяване на производството в тази част, а по отношение на предявения установителен иск от „Гилини“ ЕАД е прието, че с оглед цената на иска, същият подлежи на разглеждане от Районен съд Габрово, поради което производството в тази част е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Габрово.
Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск от „Чинков пропърти“ ЕАД срещу 4 ответниците Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г. по следните съображения:
Съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В мотивите на ТР № 3/25.10.2022 г. на ОСГК на ВКС е прието, че притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен правен спор наличието на интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. В ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ. Не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск в случаите, когато ответниците не са оспорвали извънсъдебно претендираните от ищеца права и не ги оспорят в хода на висящото производство, защото липсва правен спор, което обуславя прекратяване на производството, като недопустимо.
В конкретния случай се излагат твърдения, че „Чинков пропърти“ ЕАД е собственик на 98,6813 % ид.ч. от описаните недвижими имоти. Сочи се, че наследодателят на първите трима ответници е придобил право на собственост върху 0,6613 % ид.ч. от тях, а ответника С. Г. – на 0,6613 % ид.ч.
От изложените твърдения в исковата молба не може да се обоснове извод за наличие на конкуренция за едни и същи идеални части, или че ответниците претендират по-голям размер на идеалните части от притежаваните.
Действията, с които е мотивиран правния интерес от ищеца „Чинков пропърти“ ЕАД, не са от естество да се оспорва от страна на ответниците правото му на собственост в сочения от него обем на притежаваните права. Д.
Б., Т. Х. и Т. Б. са учредили право на ползване върху 0,6613 % ид.ч., каквито права е изложено в исковата молба, че е придобил техният наследодател Венко Б., а С. Г. е учредил право на ползване върху собствените 0,6613 % ид.ч. от описаните имоти, т.е. разпореждането с права е в рамките на документално сочените от ищеца такива. Облигационните отношения между ползвателите и други лица не обосновават правен интерес от установяване на вещните права 5 на ищеца спрямо ответниците, доколкото тези правоотношения са между други страни и установяването със сила на присъдено нещо на правото на собственост по предявения иск не би оказало пряко или косвено въздействие върху правното положение на страните по договорите. Предявеният иск от Д.
Б., Т. Х. и Т. Б. срещу „Чинков пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД също е само по отношение на техните идеални части, с него не се заявяват права, поголеми от притежаваните и засягащи правата ни ищеца в настоящото производство „Чинков пропърти“ ЕАД. Защитните възражения във водените искови производства и подавани жалби за незаконно строителство от страна на ответниците са възприети от ищеца като злоупотреба с право и няма изложени твърдения тези действия да имат отношение към собствеността и с тях да се оспорват правата на дружеството.
Становището в депозираната частна жалба, че съдът е следвало да даде възможност на ищците да пояснят и допълнят исковата молба, с оглед постъпилите отговори, или да им даде възможност да упражнят процесуалното си право по чл. 214 ГПК, не може да бъде споделено. В исковата молба са изложени ясно, последователно обстоятелствата, на които ищецът „Чинков пропърти“ ЕАД основава претенцията си, както и нарочно е мотивиран неговия правен интерес от предявяването й. Съдът е длъжен да следи за наличието на правен интерес във всяко положение на делото, като в случая обжалваният акт е постановен след размяната на книжа и изслушване становищата на ответниците. Макар, че изрично в обжалваното определение е посочено, че направените от тях признания не се вземат предвид при преценяване на допустимостта, въззивният състав счита, че липсата на правен спор се извежда както от липсата на извънсъдебно предявявани претенции за идеалните части на ищеца, така и от липсата на оспорване за същите в хода на настоящото производство. За съда не е съществувало правомощие да дава допълнителни указания за мотивиране на правен интерес от ищеца, при ясното обосноваване на такъв в редовната му искова молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес.