Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 880 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7653/2024
Вид
Решение № 880
Подписан
06.04.2026
В сила
30.05.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • § 4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 2024.20107653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. С. Г. с ЕГН **********, против А. Д. Ц. с ЕГН **********, Н. Д. И. с ЕГН **********, А. А. А. с ЕГН ********** и Д. И. А. с ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот (УПИ) ****** в кв. ** по ПУП на селищно образувание „К.“ в землището на с. И., община Б., с площ от 800 кв.м., при граници: изток-улица, запад- УПИ ********, УПИ ********, УПИ ******** и УПИ ********, север-УПИ ******** и юг- УПИ ********, съответстващ на Новообразуван имот № ******** по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „К.“, с.И., одобрен със Заповед № ******** от **.**.2010 г. на Областен управител на област Б., с площ на новообразувания имот 1020 кв.м.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил процесния имот по силата на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като същият му е предоставен през 1980 г. за ползване по реда на Постановление № ******** г. на Министерски съвет. За предоставянето на имота му било издадено Удостоверение № ******** г. от трнс-Б., в което имотът е индивидуализиран като Нива с размер на 0,8 дка. в кв.4, парцел 53, находящ се в землището на 1 с.И., местност „Б.б.“.

След предоставяне ползването на имота ищецът го оградил и засадил в него около 190 бр. лози и 50 бр. овощни дървета. Направил сондаж с дълбочина 25 м. и поставил вкопан тръбопровод с дължина около 50 м. за напояване на насажденията. От момента на предоставяне правото на ползване до настоящия момент той и семейството му упражнявали фактическа власт върху него, като никой не е оспорвал собствеността им.

Твърди се, че със Заповед № ******** от **.**.2010 г. Областният управител на област Б. е одобрил План на новообразуваните имоти (ПНИ) на с.о. „К.“, с., в който за придобития от ищеца имот, представляващ парцел Ш504 в кв.27 по Кадастралния и регулационен план от 1990 г. на местността „К.“ е отреден ползвателски имот № ***.*** с площ 1020 кв.м. Въпреки, че в Помощния план (ПП), послужил като основа за изработване на ПНИ било отразено, че имотът е негова собственост, неправилно ползвателски имот № ***.*** е бил записан на наследници на И. А. Ц.. Ищецът не обжалвал плана на новообразуваните имоти, тъй като лично не е бил уведомен за заповедта, с която той е бил одобрен, а същата е била публикувана в Държавен вестник.

Ищецът сочи още, че с писмо изх.№ ******** г. на Община Б. бил уведомен, че Кметът на Община Б. е постановил Заповед № ******** г., с която е възстановил правото на собственост на наследници на И. А. Ц. върху новообразуван поземлен имот № ******** с площ от 1020 кв.м. по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „К.“, с., одобрен със Заповед № ******** от **.**.2010 г. на Областен управител на област Б.. Излага, че разпоредбата на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност при определени условия кметът на общината да възстанови правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, но само върху земи, които са държавна или общинска собственост. Заповедта за възстановяване на земеделска земя по реда на § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразна, ако е издадена в противоречие с правилата за възстановяване по ЗСПЗЗ, при наличие на права на трети лица, придобили собствеността по силата на някое от предвидените в закона изключения. По изложените съображения счита, че Заповед № ******** г. на Кмета на Община Б. не е могла да произведе вещно правен ефект, тъй като кметът няма правомощие да възстановява земеделски земи, които са собственост на физически лица, в случая негова собственост.

Ищецът оспорва правото на ответниците да възстановят в реални граници Новообразуван имот № ******** по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „К.“, с.И., тъй като заявеният за възстановяване имот на тяхната наследодателка И. А. Ц. е в местност „С. б.“, а не в местност „К.“ или „Б.б.“.

По изложените съображения ищецът предявява исковата си претенция, като моли същата да бъде уважена, като той бъде признат за собственик на 2 процесния недвижим имот, по реда на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, а разликата от 220 кв.м. идеални части по давност, тъй като ги владее непрекъснато, неоспорвано и несмущавано от никого като собственик от **.**.1994 г.- моментът на заплащане на определената от Община Б. цена.

При условията на евентуалност прави изявление за изтекла в негова полза придобивна давност върху целия недвижим имот, представляващ Новообразуван имот № ******** по Плана на новообразуваните имоти на с.о.

„К.“, с.И., одобрен със Заповед № ******** от **.**.2010 г. на Областен управител на област Б., с площ на новообразувания имот 1020 кв.м. тъй като владея същия непрекъснато, неоспорвано и несмущавано от никого като собственик от **.**.1994 г.- моментът на заплащане на определената от Община Б. цена.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците А. Д. Ц. и Н. Д. И. не са депозирали отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от назначения особен представител на другите двама ответници А. А. А. с ЕГН ********** и Д. И. А. с ЕГН **********, който удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същия по чл.131 ГПК.

В отговора се сочи, че с приложеното по делото писмо от главния архитект на Община Б. изх.№ ********, ищецът С. С. Г. е бил уведомен, че със Заповед № ********г. на Кмета на Община Б. се възстановява правото на собственост на наследниците на И. А. Ц. върху новообразуван поземлен имот № ******** с площ 1020 кв.м. по план на новообразуваните имоти на с.о.

„К.“, землище с. И., в който попада ползвателски имот № ***. Тъй като ищецът не е обжалвал заповедта на кмета на Община Б., се твърди, че същата е влязла в сила и С. Г. не е станал собственик на соченото от него основание.

Особеният представител на ответниците оспорва изявлението на ищеца за изтекла в негова полза придобивна давност, като недоказано. Сочи, че дори в някакъв момент назад във времето да е започнала да тече такава, то тя със сигурност многократно е била спирана и прекъсвана поради различни процедури, водене на съдебни дела, издаване на актове на органи, действия на заинтересовани лица и т.н., за които има подробно изложена информация в приложената по делото Заповед на Кмета на Община Б.. Поради това счита, че ищецът не е владял имота непрекъснато, неоспорвано и несмущавано и не е придобил същия по давност.

По изложените съображения моли предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна:

Представено е Удостоверение № ********г., издадено от трнс – гр. Б., съгласно което в полза на С. С. Г. е предоставено право на земя за ползване – нива с площ от 0.8 декара в кв. 4, парцел 53, находяща се в землището на село И.

Представено е заявление от С. С. Г., депозирано до Община Б., с което същият е поискал придобие собствеността на ползваното от него място с площ от 800 кв.м. в землището на село И., местността К.

Видно от Удостоверение № ********, издадено от Община Б., дворно място с площ от 800 кв.м. в местността К. е оценена на сумата от 38,40 лв.

Представено е платежно нареждане от **.**.1994г., видно от което С. С.

Г. е превел по сметка на Община Б. сумата от 38,40 лв. с основание „закупуване на земя“.

От писмо изх.№ ******** г. на Община Б. се установява, че ищецът е уведомен, че Кметът на Община Б. е постановил Заповед № ******** г., с която е възстановил правото на собственост на наследници на И. А. Ц. върху новообразуван поземлен имот № ******** с площ от 1020 кв.м. по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „К.“, с.И., одобрен със Заповед № ******** от **.**.2010 г. на Областен управител на област Б..

По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно техническа експертиза. При работа по заключението вещото лице е изготвило комбинирана скица на процесния имот, от която се установява, че същият е почти идентичен по всеки от действалите във времето актове. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разликите в площта се дължат на разликите в границите, като по-големите разлики са на север, със северната граница по различните планове и оттам идва и по-голямата разлика в площта, не само в границите на допустимото.

По делото са разпитани двама свидетели, водено от ищцовата страна. В показанията си свидетелят Н. В. Н. излага, че познава С. Г. от 1967 г., като започнали в М. През цялото време били добри приятели. Сочи, че през 80-те години раздавали местата в село И. с постановление на МС. Процесното място било дадено на дядо К., който бил тъст на С. Свидетелят ходил на мястото няколко години в средата на 90-те, за да берат къпини. Мястото било оградено, а в него имало изградено саморъчно колело за вадена на вода. Оградата била и от камъни, които били извадени от самото място. Оградата имала и врата.

Свидетелят излага, че не му е известно някой да е имал претенции да е собственик на имота.

По делото е разпитан и свидетелят Д. В. Ч.. Същият излага, че познава С. Г. и неговия тъст. Ходил много пъти на лозето и помагал. Сочи, че имотът се намира в с. И., но не си спомня името на местността. Имотът не бил в селото, а във вилната зона. Поне три пъти ходил да помага на С. когато починал тъстът му през 90-те години. Сочи, че след като починал дядо К. той гледал лозето. Мястото било заградено с мрежа и имало вратичка, както и сондаж за вадена на вода. Освен лозе в имота имало и ябълки и бадеми. Ключ 4 за вратата имал само дядо К., а след смъртта му ключът бил в свидетеля.

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че така предявена искова претенция е допустима, доколкото за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Същият се установява от обстоятелството, че със заповед на кмета на Община Б. ответниците, като наследници на И. А. Ц., са признати за собственици на процесния недвижим имот.

Предявеният положителен установителен иск намира правното си основание в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с искане от ищеца за установяване по отношение на ответниците, че той е собственик на процесния недвижим имот, въз основан на упражнено право на изкупуване на имота по реда на §4 и следващите от ЗСПЗЗ.

При така изложените от ищеца твърдения за придобито в негова полза право на собственост на имота, за липса на материалноправни предпоставки за издаване на заповедта на кмета по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и при така възникналата колизия на права след влизане в сила на същата, съдът следва да прецени всяко от правата на страните. При извършване на тази преценка настоящият състав счита, че следва по аналогия да бъде приложено разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК, съгласно което ползвател по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права друго лице, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. В тази връзка следва да се приеме, че заповедта на кмета по §4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ има конститутивно действие само по отношение на лицата, в чиято полза е възстановен даден имот, но не и по отношение на бившите ползватели, които заявяват своите права конкретно по отношение на имотите, които са им били предоставени за ползване.