Решение № 417 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 1578 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1701/2024 г. на ПзРС, „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК 203334078 е осъдено да заплати на М. Я. Б. ЕГН ********** представляван от Адвокатско дружество В. и Б. „ представлявано от адв. Ц. В. със съдебен адрес : гр. С. , ж.к. М. 3бл. 303 А, ет.5, ап.21 на основание чл.200 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 7 500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до изплащане на сумата.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 828,00 лв. с ДДС разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4944,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 240,00 лв. за възнаграждение на вещо лице – като сторени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска. Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди – за сумата над 7 500,00 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен.

С определение № 839/17.03.2025 г. постановено по същото гр.д. № 1701/2024 г. по описа на ПзРС, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Б. за изменение на постановеното съдебно решение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските , а именно – молбата за намаление на присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове/ над размера от 7000,00 лв. до претендирания от 35 000,00 лв. , е депозирана въззивна жалба от ищеца. Счита, че решението в посочената част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен критерият за справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, който изисква определяне на паричен еквивалент на болките, страданията, физическите, емоционалните и психическите сътресения на пострадалия, не е отчетен високият интензитет на търпените болки и страдания, като неправилно съдът е определил обезщетение в размер на 20000,00 лв. вместо претендираната сума от 35 000,00 лв. по съображения, че не са налице трайни и непредотвратими последици за пострадалия. Счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Излагат се подробни доводи в посока на това, че съдът неправилно бил интерпретирал събраните по делото доказателства, като необосновано бил приел наличието на допусната от ищеца „ груба небрежност„.

Поддържа се, че обстоятелствата във връзка с процесния инцидент не били установени и доказани в частта досежно поведението на ищеца и неговия принос , а установяването на тези обстоятелства било в доказателствената тежест на работодателя. Отделно от това се поддържат доводи и се развиват подробни възражения, че определения от първоинстанционния съд процент на участие на пострадалия довело до неговото нараняване , чрез грубата му небрежност бил прекалено завишен. Извършва се подробен анализ на събраните по делото доказателства.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Роузи Плантс „ ЕООД. Излага съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Поддържа, че не оспорват отговорността си за присъденото обезщетение за неимуществени вреди , но само до размера на 3500,00 лв. , поради което представят писмени доказателства за извършване на плащане на тази сума в полза на ищеца, ведно с дължимата законна лихва за забава. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове над размера от 3500,00 лв. до присъдените 7000,00 лв. , е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника „Роузи Плантс“ ЕООД . Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Освен това поддържа и сочи съдебна практика, за която твърди, че по сходни казуси с процесния случай ВКС е присъдил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в значително по-малък размер. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен предвид събраните по делото доказателства и нормалното протичане на възстановителния процес, протекъл без усложнения. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия и поддържа, че първоинстанционният съд правилно бил определил процента на това съпричиняване под формата на груба небрежност , тъй като по време на изпълнение на задълженията си на 2

26.10.2021 г. – при демонтиране на колелото на мотокара, който управлява за смяна на гумите, е извършил действия по разглобяването му в нарушение на правилата за безопасност на труда. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца М. Я. Б. , който чрез своят процесуален представител изцяло оспорва нейната основателност, като поддържа доводите изложени и в подадената въззивна жалба.

По делото се обжалва и постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК , от процесуалния представител на ищеца , като в подадената частна жалба се излагат и поддържат същите доводи развити и пред първоинстанционния съд по спорния въпрос, като се позовава и на практика на СЕС. В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна , с подробно изложени доводи, според които районният съд правилно и законосъобразно е процедирал, като е присъдил разноски на ответника за заплатен адвокатски хонорар в претендирания размер. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено .

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Не се спори между страните пред настоящата инстанция, че на 26.10.2021 г. около 11:30 часа ищецът, който към момента е заемал при ответника длъжността „общ работник оранжерия /парник“, сваля колелата на мотокара, за смяна на гумите в оторизиран сервиз.Демонтажът на гумите се извършва при нулево налягане на въздуха , а в случая е било около 4-4,5 атмосфери. Вследствие на високото налягане на въздуха, гумата експлодира. Б. получава травми, причинили временна неработоспособност. Бил е издаден болничен лист с диагноза по МКБ „S01.0- открита рана по окосмената част на главата“.

По делото са представени и писмени документи, изготвени във връзка с извършено от работодателя разследване на процесната трудова злополука, както и Правила за безопасност и здраве в „Роузи Плантс“ ЕООД.

Ответното дружество подава декларация за трудова злополука с вх. № от 5101-1250 от 29.10.2021 г. на НОИ, ТП - Пазарджик. С разпореждане № 59/11.11.2021 г. на НОИ, ТП – Пазарджик, декларираната злополука, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

3

От ответната страна са представени длъжностна характеристика на длъжността „общ работник оранжерия, парник“, връчена на ищеца на 30.10.2019 г. и длъжностна характеристика на длъжността „водач, мотокар“, връчена на ищеца на 04.01.2022 г. Сред основните трудови задължения на ищеца са : следи за състоянието и за изправността на предоставената му техника, инструменти и материали и се грижи за тяхното правилно използване; при необходимост управлява фирмено превозно средство /трактор, мотокар, кола, бус/, вкл. проверява състоянието на превозното средство преди започване на работа, след работа зарежда превозното средство с гориво, почиства го и го измива, управлява превозното средство при необходимост и при поява на повреди информира управителя.

Не е спорно и се установява от представената по делото служебна бележка № 840/30.10.2019 г./ л. 61 /, съдържаща подписа на ищеца, че на 30.10.2019 г. му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Също така са представени извадки от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, водени при ответника, от които се установява, че след проведения на на 30.10.2019 г. на ищеца начален инструктаж, на 09.03.2020 г., на 08.09.2020 г., на 10.03.2021 г. е проведен периодичен инструктаж, а на 25.03.2020 г. извънреден инструктаж.

Видно от приетото като доказателство по делото свидетелство за правоспособност № 154672/12.04.2019 г. след положен изпит на 11.04.2019 г. ищецът е придобил правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Според удостоверение за професионално обучение № 2648/165/12.04.2019 г. ищецът е завършил квалификационен курс за професионално обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари, професия „монтьор на подемно-транспортна техника“, специалност „подемно-транспортна техника, монтиране на пътни транспортни средства“.

По делото е прието заключение на съдебно- медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От това заключение изготвено и въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен от вещото лице преглед на ищеца се установява вида и характера на получените от него травматични увреждания. Установява, че ищецът е получил открито /сложно/ импресионно счупване на челната кост в ляво, тъй като има разкъсно-контузна рана на меките тъкани над мястото на счупване и хлътване на костния фрагмент в посока към черепната кухина до 5 мм, мозъчно сътресение при липса на изпадане в състояние на „комоционна кома“ и три разкъсно контузни рани на лицето, наложили хирургична обработка. Вещото лице констатира, че травматични увреждания на ищеца М. Б. са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет по механизма на удар и е възможно да се получат при въпросната трудова злополука. Проведено е стационарно и амбулаторно лечение, включващо хирургична обработка на раните /ревизия, промивка, шев и дренаж/ и медикаментозно лечение, включващо приложение на антибиотик, вливания, кръвоспиращи, дехидратираща терапия и кортикостероиди. Престоят в лечебното заведение за болнична помощ е бил три денонощия.

При извършения преглед от вещото лице ищецът съобщавал за епизодично главоболие, „изтръпване“ на кожата на главата, намалено обоняние и „замъгляване“ на погледа, но вещото лице сочи, това са субективни оплаквания, които не са обективирани от прегледи при съответните лекари специалисти, както и ако са налице каква е причината за тях.

Обективно вещото лице е установило три белега от разкъсно-контузни рани в областта на лицето. Непосредствено след инцидента и в първите 10-15 дни болката, която е изпитвал ищецът, е била най - силна, което ограничавало възможността на ищеца да прави каквото и да било /6-7 по 10 степенната скала за оценка на болката, като впоследствие е намаляла до 34 степен в рамките на възстановителния период от 1-2 месеца. При нормален ход на оздравителния процес и липса на усложнения възстановителният период е в рамките на 1,52 месеца, който в случая съвпада с периода на временната неработоспособност от 64 дни.