Решение № 5424 от 20.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110149693 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата С. Б. В. твърди се, че при справка в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ е установила по своето име вписано парично задължение към ответника – кредит с идентификатор № EOSDP000000001432328, с остатък просрочена главница в размер на 5 433,00 лв. и общ размер на балансова експозиция 14 327,00 лв. Ищцата поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като за период от пет години кредиторът не е предприемал действия по принудително събиране; сочи се период на погасяване 01.01.2019 г. – 08.03.2024 г., като е отчетено и спиране на давностните срокове по време на извънредното положение (посочено 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.). Излага се правен интерес от иска с аргумент, че въпреки изрично противопоставено възражение за давност, ответникът продължава да претендира плащане и ежемесечно подава информация към ЦКР, а през 01.2024 г. ищцата е поискала писмено вземането да бъде отписано като погасено по давност и заличено от ЦКР, но ответникът е отказал извънсъдебно да удовлетвори искането.

Въз основа на изложеното ищцата иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 5 433 лева – главница по договор за кредит поради погасяване по давност, респ. погасяване на възможността за принудително изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС М“ ЕАД (универсален правоприемник на „ЕОС М“ ЕООД) прави възражения за нередовност и недопустимост, а при евентуалност – за неоснователност. По редовността се твърди, че исковата молба не индивидуализира достатъчно конкретното правоотношение (договор/вземане), което се оспорва като погасено. По допустимост се поддържа, че самото подаване на информация към ЦКР не обуславя правен интерес за 1 установителен иск, тъй като това е нормативно задължение на кредитора по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР, а погасителната давност не погасява вземането, а само възможността за принудително изпълнение; твърди се и че за исканото заличаване от регистъра съществувал специален административен ред, изключващ гражданския. По съществото на спора посочва, че задължението произтича от Договор за кредит от 17.12.2010 г. с „Банка ДСК“ АД, по който е проведено заповедно производство по ч. гр. д. № 31499/2012 г. на СРС, 37 състав и е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 10.07.2012 г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 91/2017 г. при Ч. Д. рег. № 787, по което е връчена ПДИ на длъжницата-ищца.

Ответникът поддържа, че давността е петгодишна по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение), че са предприемани изпълнителни действия, които прекъсват давността (с позоваване на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.

ОСГТК и практика на ВКС), както и че перемпцията не е релевантна за прекъсването.

Отчита и спирането на давността по време на извънредното положение до 21.05.2020 г. и иска прекратяване на производството като недопустимо, а евентуално – отхвърляне на иска, както и се прави възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е изискано и прието фотокопие на изпълнително дело 20177870400091 по опис на ЧСИ с рег. № 787.

От представения Договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2010 г., общите условия и погасителния план се установява, че между „Банка ДСК“ АД и ищцата е било сключено валидно облигационно правоотношение за кредит в размер на 6 500 лв. със срок 60 месеца. От приложените по преписа на изпълнителното дело заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 31499/2012 г. на СРС, 37 състав, се установява, че ищцата и солидарният длъжник Т. А.

Тодорова са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 5 432, 87 лв. главница, договорна лихва, заемни такси, законна лихва и разноски. Разликата между 5 432, 87 лв. по изпълнителния лист и 5 433, 00 лв. в исковата молба и в ЦКР е несъществена и очевидно произтича от закръгляване при отразяването на просрочената главница.

От Молба за образуване на изпълнително дело, вх. № 00935/29.03.2017 г. се установява, че „ОТП ФБ“ ЕАД иска образуване на изпълнително дело срещу С. Б. В. и Т.

А. Т. въз основа на изпълнителния лист от 10.07.2012 г. В нея се съдържат и конкретни способи на изпълнение: връчване на ПДИ, запор върху трудовото възнаграждение на С. В. при „Райт Клийнинг“ ООД, запор върху банковите сметки на ТТ в „Уникредит Булбанк“ АД, както и справки за имущество, МПС и евентуално налагане на възбрани/запори при откриване на имущество.

От допълнителното становище на ответника се установява още, че той се позовава на договор за цесия от 30.10.2017 г. между „OTP Factoring Bulgaria“ ЕАД и „ЕОС М“ ЕООД, както и на приложени документи за кредитното правоотношение. От преписа на изпълнителното дело се установява и уведомление до ищцата от 12.02.2013 г. за цесия от 30.01.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП ФБ“ ЕАД, както и пълномощно от „Банка ДСК“ за уведомяване на длъжниците.

С Разпореждане на ЧСИ с рег. № 870 от 29.03.2017 г. е образувано изп. дело № 20177870400091 по негов опис и постановява конкретни действия по него: да се изпратят два броя ПДИ, да се извършат четири броя справки за имущественото състояние на длъжниците и да се наложат запор върху банкови сметки и запор върху трудово 2 възнаграждение. В същия акт са начислени и авансовите такси в размер на 132 лв.

По делото са изготвени Електронни искания до НАП от 29.03.2017 г. с идентификатори 220210118439/29.03.2017, 16:22:13 ч. и 220210118447/29.03.2017, 16:26:09 ч., получени са и отговорите на НАП от 30–31.03.2017 г. – с удостоверение на НАП, изх. № 220371700537488/31.03.2017, постъпило при ЧСИ с вх. № 00952/31.03.2017, се удостоверява, че С. В. няма публични задължения и с удостоверение на НАП, изх. № 220331700092922/31.03.2017, постъпило с вх. № 00953/31.03.2017, се установява, че С. В. има действащ трудов договор с фирма с БУЛСТАТ 200500255, а приложената справка за осигуряване конкретизира работодателя като „Райт Клийнинг“. Именно този набор документи обяснява защо след това ЧСИ адресира запорното съобщение до този работодател.

С Покана за доброволно изпълнение до С. Б. В., рег. № 00927/19.04.2017 г. се посочва изпълнителното дело, взискателя, размера на дълга и се кани длъжницата в двуседмичен срок доброволно да изпълни. В текста на самата покана е отразено и че върху трудовото възнаграждение, получавано при „Райт Клийнинг“ ООД, се налага запор. Поканата е получена на 26.05.2017 г. от длъжницата - Известие за доставяне/обратна разписка/ за ПДИ до С. Б. В. – пощенски идентификатор ID PS 1000 03BEGW M.

С ъ с Запорно съобщение до третото задължено лице „Райт Клийнинг“ ООД, рег. № 00928/19.04.2017 г. съдебният изпълнител уведомява работодателя, че по изп. дело № 20177870400091 налага запор върху трудовото възнаграждение на С. Б. В. до размера на посочените по делото суми, забранява на работодателя да предава запорираните суми, указва му да заяви дали признава вземането и да превежда удръжките по сметката на ЧСИ.

По изпълнителното дело се съдържа Известие за доставяне/обратна разписка/ за запорното съобщение до „Райт Клийнинг“ ООД – пощенски идентификатор ID PS 1000 03BEGU K, получено на 26.04.2017 г.

Съдебният изпълнител е направил искане до Пътна полиция – КАТ относно МПС на С.

Б. В., рег. № 00929/19.04.2017 г., и последващо писмо на СДВР, вх. № 01479/14.07.2017 г., изх. 06.07.2017 г.

На 19.04.2017 г. ЧСИ изпраща искане до КАТ да бъде съобщено дали длъжницата притежава МПС. С писмо на СДВР от 06.07.2017 г., постъпило при ЧСИ с вх. № 01479/14.07.2017 г., само уведомява, че исканите справки са изготвени и ще бъдат предоставени след плащане на държавна такса.

В Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 0009254/26.04.2017 г. ЧСИ е начислил такси за: образуване, ПДИ, справки и запор.

От правна страна съдът намира следното:

В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно — с искането за конкретен изпълнителен способ и с всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние, 3 справките и набавянето на документи. Когато впоследствие е настъпила перемпция, това не заличава вече настъпилото прекъсване. Новата давност тече от последното валидно изпълнително действие.

Приложено към настоящия спор, това означава следното: молбата на взискателя от 29.03.2017 г. е редовна и съдържа конкретни искания за изпълнителни способи, поради което е годна да прекъсне давността. Последното безспорно доказано валидно изпълнително действие спрямо ищцата обаче е налагането на запор върху трудовото възнаграждение, реализирано с връчването на запорното съобщение на работодателя на 26.04.2017 г. Самото връчване на ПДИ на 26.05.2017 г. не прекъсва давността. След тази дата ответникът не е доказал други изпълнителни действия спрямо ищцата; наличните справки до НАП, НОИ, МВР и КАТ са само подготвителни и проучвателни действия. Същото важи и за посочените от ответника извънсъдебни телефонни разговори и кореспонденция — те не са действия по принудително изпълнение.

От 26.04.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Към нея следва да се прибави единственото доказано спиране по време на извънредното положение — от 13.03.2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за здравето, тоест до 20.05.2020 г., поради което срокът е изтекъл на 04.07.2022 г. И дори да се възприеме поблагоприятната за ответника теза, че новата давност трябва да се брои от влизането в сила на заповедта след връчването с ПДИ на 26.05.2017 г., срокът отново би изтекъл най-късно през август 2022 г. Следователно към датата на предявяване на иска през 2025 г. правото на принудително изпълнение за процесната главница е било погасено по давност и предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на спора право на разноски има ищцата С. В., която претендира заплащането на 50 лева /25, 56 евро/ държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204, 52 евро/, доказателство за заплащането му е чл. 4, ал. 1 Договор за правни услуги от 10.10.2025 г. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, тъй като съдът отчита времето отделено от адвоката за изслушване на неговата клиентка, времето отделено от него за запознаване със самото изпълнително дело и времето отделено от него за изготвянето на исковата молба, както и консумативните разходи за това действие. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 230, 08 евро – съдебни разноски.

С определение № 48242/20.11.2025 г. ищцата е освободена частично от заплащането на дължимата се по делото държавна такса за сумата над 50 лева / 25, 56 евро/ до пълния дължим размер от 163, 55 лева /83, 62 евро/. Предвид уважаването на исковете, то ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на Софийски районен съд сума в размер на 58, 06 евро.

Ответникът няма право на разноски.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *** не дължи на „ЕОС М“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, ***, сграда 15, вх. А, ет. 4, сумата от 5 433 лева – главница по договор за кредит като погасена поради изтекъл петгодишен давностен срок.