Решение № 10 от 18.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Секретар:

МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000373 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 52/ 16.06.2020 г. по Т.д. № 111/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ да заплати на В. Б. И. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. В. И. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на 12.08.2015 г. в землището на с. Лесидрен ПТП, в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 100 000 лв. като неоснователен.

Въззивното производство е образувано по жалба на ЗАД „Армеец“ срещу решението в осъдителната му част. Счита решението в тази му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да търси обезщетение, защото в конкретния казус между него и пострадалото лице не била установена „особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка“, каквато съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС обосновава по изключение присъждането на обезщетение, а отношенията им били обичайните при такава родствена връзка. Изводите на съда за съществуването на такава връзка били необосновани, направени без да се обсъдят събраните доказателства в тяхната 1 съвкупност. По делото не било доказано ищецът да търпи морални болки и страдания от смъртта на брат си, които по интензитет и времетраене да надхвърлят нормално присъщите при загуба на близък член на семейството, разпитаните свидетели нямали преки и непосредствени наблюдения за състоянието му, а последното било повлияно и от смъртта на неговата майка, настъпила след процесното ПТП. В случай, че се приемело, че му се следва обезщетение, то счита за неправилен извода на съда за противоречие на нормата на §96 ал.1 от ЗИДКЗ, лимитираща обезщетението до 5000 лв., на Директива 2009/103/ЕО. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за липса на такова противоречие, които обобщено са в смисъл, че Директивата урежда минималното застрахователно покритие по този вид застраховки, но не и минималния размер на застрахователни обезщетения, които да бъдат плащани на правоимащите лица. Отделно счита, че определеното от съда обезщетение е завишено и не е съобразено с критериите за справедливост. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или при приемането му за основателен, обезщетението да бъде намалено до 5 000 лв. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. В. И., представляван от своя баща и законен представител В. Б. И., е подала отговор, в който оспорва жалбата.

Заема становище, че решението на ОС – Ловеч в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Правилно е преценено от съда, че между ищеца и брат му е съществувала изключително близка емоционална връзка и затова той е материално легитимиран да търси и получи обезщетение за доказаните по делото претърпени от него неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че § 96 ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на цитираната Директива. Моли в тази му част решението да бъде потвърдено.

Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу решението на ОС – Ловеч в частта, с която исковата претенция на ищеца за обезщетение е отхвърлена за разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв. Ищецът счита, че съдът не е оценил в пълна степен претърпените от него неимуществени вреди, които щели да го съпътстват през целия му живот, не отчел и установените към датата на ПТП лимити на застрахователните покрития. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да му присъди претендирания размер обезщетение. Процесуалният представител на ищеца моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

ЗАД „Армеец“ не е подало отговор на насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 2 следва да се разгледа по същество. Насрещната въззивна жалба също е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

ОС – Ловеч е сезиран с иск от В. Б. И. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. В. И. за осъждане на ЗАД „Армеец“ да заплати застрахователно обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди от смъртта на брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на 11.08.2015 г. в землището на с.

Лесидрен ПТП. Вредите са оценени на 100 000 лв. и се претендират със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Исковата претенция е основана на твърдения за изключително близка емоционална връзка между двамата братя – починалият бил дете с много таланти и пример за подражание на своя брат, деен участник в отглеждането му, учил го на буквите и цифрите, на английски, и претърпени изключителни болки и страдания от смъртта му – ищецът заявявал, че по-добре той да бил загинал вместо брат си, поради широкия обществен отзвук му станали известни всички трагични подробности около смъртта му, дълго време се страхувал да излиза от дома си, шокът се отразил върху учението му и мотивацията му, наложило се ползването на специализирана помощ от психолог.

Майка му не успяла да се справи с шока от жестоката и ненавременна смърт на сина си и на 02.08.2018 г. сложила край на живота си, при което на детето, все още непрежалило брат си, се налагало да се справи и с нейната загуба. Съзнателният му живот е съпътстван от смъртта на най-близките му, което довело до лишаването му от детство и преждевременното му порастване. За да помогне на детето да се избави от негативните емоции и подигравките на другите деца за смъртта на майка му, бащата решил да напуснат с. Лесидрен и от м.09.2019 г. заживели в друго населено място.

Ответникът ЗАД „Армеец“ е оспорил иска с възражения, че не е налице покрит риск по сключения застрахователен договор, защото към датата на сключването му застрахователят не поемал отговорност да обезщетява вреди на лица, чийто кръг бил разширен едва с ТР на ВКС от 2018 г.; че ищецът не е материално легитимиран да получи обезщетение, като отрича наличието на връзка между него и починалия и търпени вреди, чието естество и интензитет да обосновават право на обезщетение по 3 изключение; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който нарушил изискванията на чл.108, чл.111 и др. от ЗДвП, като се движил по пътното платно; спори размера на търсеното обезщетение, като в допълнителния си отговор се позовава на разпоредбата на § 96 ал.1 от ЗИДКЗ и сочи, че сумата 5 000 лв. е максималният дължим на разширения кръг лица размер обезщетение.

С обжалваното решение ОС – Ловеч е приел, че налице е покрит от договора застрахователен риск, че ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение с оглед установяване по делото на трайна емоционална връзка между него и брат му и претърпени значителни болки и страдания извън традиционно присъщите за тази родствена връзка, че § 96 ал.1 от ЗИДКЗ е неприложим, тъй като конкретното правоотношение се урежда по реда на КЗ – отм., в който няма предвиден лимит на обезщетенията за неимуществени вреди извън § 27, че справедливият размер на обезщетението е 70 000 лв. и доколкото възражението за съпричиняване е неоснователно, той не следва да бъде редуциран.

Релевантните за спора факти са следните: На 11.08.2015 г. М. Д. Ц. – на 16 г., едноутробен брат на ищеца, претърпял ПТП като пешеходец и на следващия ден починал. Механизмът на ПТП не е спорен по делото – пострадалият заедно с група други младежи в светлата част на денонощието – около 18.80 ч., в сухо, ясно време, се е движел по банкета до пътното платно на общински път в посока на с. Лесидрен, когато е блъснат от лек автомобил Ауди 80 с рег. № ОВ 3923 АМ, управляван от Ф. А.

М.. Не е спорно, че за отговорността на водача на този автомобил е имало сключена с ответното застрахователно дружество валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 10.01.2015 г. С влязла в сила Присъда № 11/ 01.07.2016 г. по НОХД № 367/ 2015 г. по описа на ОС – Ловеч водачът М. е признат за виновен за това, че на 11.08.2015 г. при управлението на сочения автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 ЗДвП, като се движил със скорост 122.44 км/ч при разрешена за ППС категория „В“ скорост от 90 км/ч извън населено място, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на две лица, едното от които М. Д. Ц. и средна телесна повреда на трето лице – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“, предл. четвърто и пето вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза се установява, че участъкът на местопроизшествието е без обособени тротоари, с банкети с ширина 1.10 м от двете страни на платното, които са били затревени с висока трева, с храсти след банкета, което не позволява нормално движение на пешеходци, като в близост няма терен, предназначен за движение на пешеходци. Към момента на осъществяване на ПТП пострадалият заедно с другите две пострадали деца са се движили от лявата страна на пътното платно – срещу 4 движението и са се намирали на тревата извън пътното платно. Сочи, че децата са имали видимост и възможност да възприемат опасността от приближаващия с висока скорост автомобил, но по никакъв начин не са могли да предотвратят произшествието.

Показанията на разпитаните по делото двама свидетели И. Д. – първа братовчедка на ищеца Д. и К. К. – приятелка на майка му безпротиворечиво установяват, че двамата братя са били изключително привързани един към друг, малкият брат се опитвал във всяко нещо да подражава на батко си, за него той бил безгрешен, много се радвал на постиженията му и се гордеел с него, като отношенията между двамата не били просто братски, а близостта им определят като неприсъща и впечатляваща. Св. Д. излага, че са поддържали близки контакти със семейството на ищеца – до инцидента се виждали всяка седмица в почивните дни, а след връщането им в с. Лесидрен ходели при тях през седмица и поддържали постоянно връзка по телефон, по Вайбър или Месинджър. Тя разказва, че заради М., който бил дете с много таланти, семейството се преместило да живее в гр. София, където Д. първо посещавал детска градина, а след това тръгнал на училище и понеже родителите били по цял ден на работа до късно, големият брат водил малкия на детска градина, съответно училище и го прибирал, пишели домашните заедно, М. му обяснявал нещата, които не разбирал, винаги му помагал и бдял над него, когато излизали навън, повече, отколкото родител пазел децата си. Излага, че след смъртта на брат си Д., който бил много буйно дете, имало ли беля – той бил замесен, се затворил в себе си, не искал да контактува с никого, да излиза с деца и стоял сам вкъщи, на няколко пъти бягал от къщи и от училище и го откривали на гроба на брат му. Той не искал да ходи на училище и много си развалил успеха, но същевременно свидетелката посочва, че издигнал брат си в култ и искал във всичко да е номер едно, като казвал, че батко му е ангел на небето и го гледа оттам и по този начин му доказва, че го е научил на много хубави неща. Той много пъти споделял пред дъщеря й, с която са връстници, че съжалява за случилото се с брат му и трябвало той да бъде на неговото място. Същите мисли на детето възприела и св. К.. И тя посочва, че след инцидента и връщането на семейството в Лесидрен Д. не бил същото лъчезарно дете, не излизал да играе с децата, не искал да ходи на училище и да учи. Свидетелките знаят, че с него е работил психолог, но считат, че детето не е преодоляло загубата.