Решение № 1963 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1963 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20231100504134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20076018/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 13764/2020 г., по описа на СРС, 81 състав, са отхвърлени предявените от Д. К. Н., ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, ЕИК 129009945, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 498 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд в периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците за възнаграждение за извънреден труд за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 09.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2020 г., до окончателното изплащане.

Съобразно изхода на делото между страните е разпределена съответно и отговорността за заплащане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 25004804/06.02.2023 г., подадена от ищеца в 1 първоинстанционното производство Д. К. Н., чрез адв. Р., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът намира, че липсата на изрична правна норма, която да урежда начин за преобразуване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в рамките на предявения с исковата молба период, не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисляване. Сочи, че допуснатата от законодателя празнота в правната уредба следва да се преодолее чрез прилагане разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Оспорва извода на районния съд, че статутът на ищеца в качеството му на държавен служител се урежда единствено от ЗМВР, като намира, че липсата на изрично предвидена разпоредба, аналогична на тази на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не следва да служи като основание за поставяне на за поставяне на държавните служители, работещи в структурите на МВР, в неравностойно положение спрямо работниците, полагащи труд при условията на КТ. Поддържа, че са налице условията за субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗДСл. към процесното правоотношение. Посочва, че работодателят не е изпълнил задължението си да преобразува отработените от страна на ищеца нощни часове в дневни. Намира, че с оглед проведеното пред първата инстанция надлежно доказване на обстоятелството, че е полагал труд при ответника в рамките на исковия период при сменен режим на работа, включващ отработване на нощни часове, както и допуснатата забава в изплащането на дължимите възнаграждения, предявените срещу работодателя искове са основателни. С оглед изложеното, въззивникът отправя искане до съда за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, ЕИК 129009945. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител юрк. И. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и отправя искане за оставянето й без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост. Претендира разноски пред въззивна инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

С исковата молба пред първата инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главната претенция по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал.

1, т. 3 ЗМВР се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване по делото от страна на ищеца на следните обстоятелства: че в рамките на предявения с исковата молба период между ищеца и ответника е било налице валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд в качеството си на държавен служител при сменен режим на работа, че е отработил твърдяния брой часове извън редовното работно време, както и размера на следващото се възнаграждение за извънреден труд.

Между страните по делото не е налице спор, а и от представената в първоинстанционното производство кадрова справка с рег. № 517р11327/11.06.2020 г., издадена от Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР – София, се установява, че въззивникът Д. К. Н. е назначен като държавен служител в МВР през 2014 г., като правоотношението не е прекратено към датата на издаване на посочения документ. Видно от същия, ищецът заема длъжността младши автоконтрольор I степен в гр. „Охранителна полиция“ към РУ – Елин Пелин при ОДМВР – София, считано от 05.12.2018 г. Ето защо, съдът намира за надлежно доказано обстоятелството, че в рамките на процесния период от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., ищецът е полагал труд при ответника – работодател в качеството си на държавен служител.

От приетото в първата инстанция заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът е полагал труд на смени, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време.

3

Вещото лице е изчислило, че положеният от ищеца нощен труд през процесния период е общо в размер от 1712 часа, а часовете труд, получени след преизчисление с коефициент 1,143, са в размер на 1957 часа. Според заключението незаплатени са останали 197 часа извънреден труд на стойност от 1402,63 лв.

Спорен между страните и пред въззивната инстанция се явява въпросът дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на последната правна норма е посочено, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в приложимата към процесния период редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като според ал. 6 на същата разпоредба извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (отново в съответно приложимата редакция), е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечния период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните 4 работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /отменена 03.11.2020 г./.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., респ. в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., е предвидена възможност за държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действалите в рамките на процесния период и посочени по-горе подзаконови нормативни актове обаче липсва правило, аналогично на това в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., с което изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен между 22,00 и 6,00 ч. нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период за целите на изчисляване на дължимото допълнително възнаграждение.

Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г., на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на решението се приема, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ, поради което приложение следва да намерят издадените въз основа на делегиращите правни норми в специалния ЗМВР и относими към процесния период Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. (отм.) и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (отм.). Както бе 5 посочено по-горе, в последните не се съдържа норма, аналогична на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. От това следва, че предвид извода за липса на празнота в нормативната уредба, е налице липса на законодателна воля за преобразуване на отработените нощни часове в дневни по отношение на лицата, полагащи труд в качеството си на държавни служители към МВР.