Решение № 46 от 02.03.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Панагюрище, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20255230200184 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. К. от гр. Панагюрище, чрез адв. В. П. от ПАК, против Наказателно постановление № 25-0310-000620/27.10.2025г., издадено от началник РУ - Панагюрище при ОДМВР - Пазарджик, с което на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушения по чл. 104Б, т. 2 и чл.6, т.1 от ЗДвП, му са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/, и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и глоба в размер на 150.00 лв./76.69 евро/.

В жалбата и в о.с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В.П. от ПАК, заявява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати груби процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, и при излагането на съображения в тази насока, прави искане за отмяната му, като претендира направените по делото разноски. Според жалбоподателя изложената в НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност. Той не бил извършил вмененото му нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призовна, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което изпраща преписката моли издаденото НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и искане за намаляването му под предвидения в НМРАВ минимум. Претендира разноски.

Панагюрски районен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е отпочнало със съставяне на АУАН с-я АД № 695/10.10.2025 г., затова, че на 15.02.2025 г., в 10.45ч. в гр.Панагюрище, на ул. „Г. Бозаджиев" пред №34, жалбоподателят управлява лек автомобил м. БМВ – М5, с регистрационен номер ********, собственост на П К И, като извършил следните нарушения:

1. Използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно: преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се в кръг напречно на пътно платно, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението, с което, според отразеното виновно е нарушил чл.104Б, т.2 ЗДвП;

2. Преминава на червен /забраняващ/ светлинен сигнал на кръстовището на ул.“Г. Бозаджиев“ и ул.“Хаджи Димитър“, което е урегулирано с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, с което, според отразеното виновно е нарушил чл.6 т.1 ЗДвП;

АУАН е съставен на 10.10.2025г.в присъствие на жалбоподателя, връчен му е, като в графа "обяснения и възражения" е отразено лично, че последният не притежавал такъв автомобил и не го е управлявал, изразява пълно несъгласие с написаното в АУАН. Подадени са и писмени възражения в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗААН /л.14 от делото/, в които жалбоподателят изрично излага възражения, че не е извършил вменените му административни нарушения, излага доводи в своя защита, сочи свидетели – очевидци, които могат да бъдат разпитани с оглед доказване на факта, че на процесната дата не е управлявал автомобила, като в посочения времеви диапазон даже не е бил в гр.Панагюрище

На 27.10.2025 г., въз основа на така съставения АУАН, при идентична фактическа обстановка, при посочване като нарушени разпоредбите на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП, е издадено процесното НП от Началник РУ – Панагюрище при ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв./1533.88 евро/, и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. /76.69 евро/.

Изложената фактическа обстановка не се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са събрани и приложени следните относими и допустими доказателства: Наказателно постановление № 25-0310-000620/27.10.2025 г., разписка за получаване на НП, АУАН серия АД № 695/10.10.2025 г., сигнал от 2

Ю. Г. Д. и Г. Ю. Д. с вх.№310000-7640/23.09.2025г., Възражение от Д. А. К по чл.44, ал.1 от ЗАНН с вх.№310000-8264/14.10.2025г., ДЗ с №310р17148827.10.2025г., писмо до Д. А. К с р. № 310000-8575/27.10.2025г., докладна записка от 06.11.2025г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, справка за нарушител/водач.

Приложените писмени доказателства не се оспорват от страните, с изключение на АУАН и НП по изложените по-горе съображения.

По делото са събирани и гласни доказателства. Разпитани са св. И. В. актосъставител, св.Ю. Г. Д., св.Г. Ю. Д., св.В Ш и св.И Д. В хода на съдебното следствие се оформиха две групи свидетели, като според първата група свидетели Ю.Д. /очевидец/, Г.Д. /син на св.Ю.Д./ и св.И.В. /актосъставител/ жалбоподателят на 15.02.2025г. е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно: преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довел автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се в кръг напречно на пътно платно, като по този начин създавал реална опасност за останалите участници в движението. Същевременно жалбоподателят е завил надясно на червен светофар. Към АНП е била приложена флаш памет, на която се съдържал видеозапис на извършеното нарушение и от който било видно кой е водача на автомобила, а именно Д. А. К.

Още тук е момента да се каже, че приложеният видеозапис на флаш памет се изключи от доказателствения материал по делото, тъй като същият не е изготвен по законния ред. Записът не е изготвен по реда предвиден в закона - ЗДвП. По същество записа следва де е резултат от снимки, аудио и видеонаблюдение, които независимо, че са извън НПК имат изрична правна регламентация и тя е в обхвата на изключението по чл. 32, ал. 2 КРБ – да бъде предвидено в закон. Когато снимките и записите са изготвени по предвидения в закона ред и установените изисквания те имат доказателствена стойност, ако установяват релевантни факти по конкретното наказателно дело, в който смисъл е и практиката на ВКС. Материалните носители, съдържащи записите са предмети, върху които има следи от деянието, и представляват веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК.

Следва изрично да се отбележи, че цялото производство по АНП е протекло в нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото когато св.И.В. /актосъставител - полицейски служител/ е приел т.нар. сигнал от св.Ю.Д. и св.Г.Д., към който бил прикрепен и въпросния видеофайл /макар и да не е изготвен по законния ред/ е следвало да се изготви протокол за доброволно предаване на веществено доказателство /флаш памет/, в който подробно да се опише предаваното ВД, както и неговото съдържание /в случая точните имена на файловете и техните разширения/. Това не е сторено, въпросният видеозапис е споменат лаконично в АУАН, че е приложен към сигнала. По този начин се дискредитира изцяло едно от основанията 3

/видеозаписа/, което е послужило на актосъставителя да състави АУАН, респективно процесното НП. Флаш паметта е приложена към АНП без никакъв документ. На следващо място във връзка с подадените възражения от страна на жалбоподателя, че не е управлявал той автомобила на посочената дата, актосъставителят е следвало най-елементарно да възложи и да се извърши експертна справка в НТЛ в РУ - Панагюрище, в която да се извърши лицево разпознаване, за да е безпорно, че лицето /водач на МПС/ от видеозаписа и Д. А. К. са едно и също лице, както и дали върху видеофайла е извършвана някаква манипулация, на коя дата е създаден видеозаписа. В 21 век изключително лесно би могъл един видео файл да бъде манипулиран, поради което към така извършени записи, които не са по законния ред, следва да се подхожда изключително внимателно и да се извършва проверка за тяхната достоверност. Това също не е извършено от полицейския служител, всички горепосочени пропуски дискредитират видеозаписа до степен, която води до неговото изключване от доказателствените средства. Макар и не направен по законния ред, ако горните действия бяха извършени, минималните стандарти относно достоверността на видеозаписът биха могли да са налице, за да може да бъде приобщен към доказателствата.

Не остана незабелязан и факта, че датата за твърдяното нарушение е 15.02.2025г., а подаденият сигнал е с дата 23.09.2025г. Остана неясно на съда защо има толкова дълъг период от твърдяното за извършено нарушение до входирането на сигнала в РУ – Панагюрище.

По отношение на дадените показания от св.Ю.Д. и св.Г.Д. на настоящия съдебен състав направи впечатление, че има противоречия относно авторството на сигнала, както и изразен силен негативизъм към личността на жалбоподателя. На съдът му е ноторно известно, че св.Г.Д. и жалбоподателят имат изключително влошени лични отношения, както и множество дела м/у двете семейства, както по ЗЗДН, така и по СК. Поради гореизложените причини настоящия съдебен състав не кредитира дадените показания от двамата горепосочени свидетели за обективни и безпристрастни, респективно за да послужат за изясняване на обективната истина.

По отношение на втората група свидетели – св.В Ш и св.И Д - съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели. Същите са незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания. Показанията им са последователни и взаимно се допълват, подкрепят се и от останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирани от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите/НП/, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН 4 процедура и формално съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити.

Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал.

1 ЗАНН и в него също не се установяват пороци от външна страна, водещи до неговата незаконосъобразност. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях са описани обстоятелства, при които е извършено вмененото нарушение, начина на констатиране на същото, подробно е описана и правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

С оглед доказателствата по делото, обаче, настоящият състав намира НП за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване тежи върху административнонаказващия орган. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент за всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно - наказателна дейност на административно-наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно-наказателен орган със съответния административно-наказателен спор, и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 от ЗАНН нарушителя е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него Наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършени нарушения на член 104б, т. 2 и по чл.6, т.1 от ЗДвП . Първият регламентира, че на водача на моторно превозно средство е 5 забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приложената санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Вторият регламентира, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Приложената санкционна разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП указва, че нарушителят се наказва с административно наказание глоба в размер на 150лв.