Решение № 344 от 20.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Бургас, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20202100502169 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

,,Александър Велики“ № 37Б, против решение № 1672 от 17.07.2020 г. по гр. д. № 930/2020 г. на Районен съд – Бургас, поправено с решение № 260059 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 930/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на М. М. А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 1 830, 72 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 248, 25 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017 година до 31.01.2020 година нощен труд, сумата 243, 03 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 830,72 лева, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.05.2017 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 830,72, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2020 година до окончателното й плащане.

Въззивникът- ищец изразява недоволство от първоинстанционното решение, за което излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение и 1 вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като при условие на евентуалност прави искане да бъде взето предвид, че за периода от 01.0117.07.2018г. трудът на работещите при сумарно изчисляван на работното време е отчитан чрез превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9г от НРВПО. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане разноските по настоящото дело. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части..

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо, а по наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ищецът е в служебно правоотношение, като с оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) . Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г./. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г./.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г./. За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з2 592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.

№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С пар. 4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Тази Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. от своя страна е била отменена от Наредба № 8121з-36 от 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 3 от 2020 г., в сила от 10.01.2020 г.)

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. е действала само Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е нА.це нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни 3 обществени отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. , нито в който и да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия. Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.

Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.