Определение № 37946 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37946 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110121995 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Е. А. срещу „С-К“ ООД.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като не е посочен периодът (с дати), за който се претендира обезщетението. По отношение на иска с правна квалификация чл. 213, ал. 2 КТ не е уточнена начална дата на претендираната законната лихва върху главницата, чието присъждането се иска. Поради това съдът следва да даде указания.

Предявяването с една искова молба на искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ е недопустимо, поради което не могат да бъдат разглеждани в едно производство. Двата иска служат за обезщетяване на уволнения работник/служител, но първият иск обезщетява незаконно уволнение за период до максимум 6 месеца, през които е останал без работа, а второто – законно уволнение на едно от посочените в чл. 222, ал. 1 КТ основания. Съдът намира, че двете обезщетения не могат да се кумулират в едно производство, тъй като те покриват една и съща обезвреда, а именно оставането без работа. В този смисъл е и практиката на ВКС Решение № 356 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 773 / 2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г., III г. о. на ВКС, докладчик председател на отделение Таня Митова, Решение № 431 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 2869/2013 г. на Върховен касационен съд и др. По тази причина производството по отношение на иска по чл. 222, ал. 1 КТ следва да бъде прекратено.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е допустимо.

Страните са направили доказателствено искане за разпит на свидетели при режим на довеждане – ищецът на двама, а ответникът – на трима, което следва да бъде уважено с оглед доказването на посочените факти и обстоятелства.

Искането на ищцата за изискване на цялото трудово досие от ответника съдът на този етап от производството намира за ненеобходимо с оглед представените от ответното дружество доказателства, поради което следва да го отхвърли.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено като необходимо и относимо по отношение на предявените искове, като не допуска само въпрос №3.4 (намиращ се на л. 8 от делото най-отдолу) поради прекратяване на 1 производството частта за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. №243861/03.08.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА гр.д.

№21995/2026 г. по описа на СРС, 53. състав, по отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ като недопустим.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок пред СГС.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис на ответника да уточни периода, за който иска присъждане на обезщетение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и да посочи началната дата на претендираната законна лихва върху главницата по иска с правна квалификация чл. 213, ал. 2 КТ.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане – двама на страната на ищеца и трима на страната на ответника, като им УКАЗВА, че следва да осигурят явяването им на първото по делото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищцата в исковата молба, като следва вещото лице да съобрази мотивната част на процесния акт. НАЗНАЧАВА като вещо лице Мариета Милева, като му указва, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане, направено от ищцата, по чл. 190 ГПК за изискване на трудовото й досие от ответника.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 13 50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №00025/01.07.2026 г. на работодателя, за незаконно и неговата отмяна; конститутивен с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност като „Продажби/Експерт външна търговия, код № НКП: 2431 6005, код по НКПД: 46.69: икономическа дейност, „Търговия на едро с други машини и оборудване със стопанско предназначение, неквалифицирана другаде, 2 и части за тях“, с място на работа гр. София, район Кремиковци, бул. „Илиянци“ 94; осъдителен с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер на 10917,00 евро, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период от датата на оставане без работа, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и осъдителен с правна квалификация чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 727,80 евро във връзка с незаконното недопускане до работното място за полагане на труд за периода от 01.07.2026 г. до 08.07.2026 г.

Ищцата твърди, че на основание сключен трудов договор №48/16.01.2025 г. съществувало трудово правоотношение между нея и ответника на длъжността „Продажби/Експерт външна търговия“ код № НКП: 2431 6005, код по НКПД: 46.69: икономическа дейност, „Търговия на едро с други машини и оборудване със стопанско предназначение, неквалифицирана другаде, и части за тях“, с място на работа гр. София, район Кремиковци, бул. „Илиянци“ 94. Договорът бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.

1 КТ, вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 КТ за срок от 6 месеца, срок на изпитване в полза на работодателя, след изтичането на който договорът се трансформирал в безсрочен. Поддържа, че правоотношението било прекратено със заповед №00025/01.07.2026 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

Получила заповедта на 08.07.2026 г. Оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, тъй като не съдържала мотиви относно причината за уволнението, не било посочено точно основание, като поради това, че нейни колеги продължавали да работят там, предполагала, че се касаело до намаляване на бройката. В тази връзка посочва, че не й било известно да е бил извършва подбор спрямо работниците, изпълняващи едни и същи длъжности.

Отбелязва, че за периода от май 2025 г. до юни 2026 г. преизпълнявала задълженията и целите си, за което получавала бонус, което обосновава нейната ефективност и професионализъм. Не било ясно дали е налице реално закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Твърди, че след съкращаването й нейните задължения по търговия с други държави били поети от неин колега. Заявява, че й се дължало обезщетение съгласно чл. 222 КТ поради тази причина за уволнение, възлизащо на 1819,50 евро за отработени 15 дни през месец юни 2026 г. преди съкращението. В случай че уволнението бъде признато за незаконно и бъде отменено, то й се дължи обезщетение на основание чл. 225 КТ за оставане без работа, респ. за изплащане на разликата между полученото по- малко възнаграждение, в случай че в 6-месечния срок ищцата постъпи на работа при друг работодател и съобразно правилата на чл. 228 КТ. Претендира заплащане и на обезщетение за недопускане до работа съгласно чл. 213, ал. 2 КТ. Поддържа, че когато отишла на работното място на 01.07.2026 г., й било връчено споразумение за прекратяване на трудовия договор, което тя отказала да подпише. За периода от 01.07. до 08.07.2026 г. опитвала многократно да достъпи работното си място, но не била допускана, поради което била ощетена чрез неполучаване на трудово възнаграждение за периода. С оглед всичко гореизложено моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който потвърждава сключването на трудов договор между него и ищцата, връчване на предизвестие на 01.07.2026 г., с което работодателят я уведомявал, че след изтичането на двумесечен срок щял да прекрати трудовия й договор поради съкращаване на щата, връчено на ищцата при отказ в присъствието на свидетели, както и че на 08.07.2026 г. й била връчена заповедта за преустановяването на трудовото правоотношение. Оспорва твърденията на ищцата по отношение незаконосъобразността на заповедта и цялата процедура по уволнението й заедно с извършването на подбор като неоснователни и бланкетно изложени.

Излага подробно, че през 2025 г. счетоводният отдел на дружеството отчел спад в икономическите показатели, който се задържал повече от 6 месеца. Това довело до необходимостта от съкращаване на щата поради големия разход за заплати и неголямата натовареност на служителите. Допълва, че неотбезялването от негова страна на правното 3 основание от Кодекса на труда за уволнението не съставлявало причина за незаконосъобразност на заповедта. Сочи, че извършил предварителен подбор измежду останалите служители, назначени като експерти по външна търговия и тогава извършил съкращаването на щата. Същият бил обективиран в протокол от 24.06.2026 г., като в назначената комисия били взели участие 3-ма от ръководните кадри на предприятието и съответно прекият ръководител на Б. А. изразил впечатленията си от работата й. Твърди, че подборът бил извършен съобразно всички законови изисквания по чл. 329 КТ. Оспорва изложеното от ищцата твърдение относно това, че получаването на бонуси от нейна страна води до извод, че била по-добър служител от останалите в дружеството. Оспорва иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като било налице реално съкращаване на щата, уведомяване на ищцата, извършен подбор съобразно правилата на КТ, както и иска по т. 2, тъй като същият бил в отношение на обусловеност спрямо първия. Оспорва иска за обезщетение по повод оставане без работа и по основание, и по размер. Оспорва иска по чл. 222 КТ до доказване на фактическия състав, от който зависи присъждането на такова обезщетение. Оспорва още претенцията за обезщетение за недопускане до работа по чл. 213, ал. 2 КТ, тъй като на ищцата й било връчено предизвестие, като отказът й за получаване на същото бил удостоверен от свидетели, поради което не може да се счете, че Б. А. не била допускана до работа незаконно. В условията на евентуалност, ако се приеме, че трудовото правоотношение продължило до 08.07.2026 г., то ищцата следвало да докаже явяване и готовност за работа на работното място. Оспорва твърдението й, че заповедта за уволнение не й била връчена, тъй като ответникът изпратил документа чрез нотариус Райна ДобреваИванова, рег. №714 с нотариална покана с рег. № 1324, том I, акт 105 от дата 03.07.2026 г.

Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „Продажби/Експерт външна търговия“ с място на работа гр. София, район Кремиковци, бул. „Илиянци“ 94, което е било прекратено поради съкращаване на щата, както и че на 08.07.2026 г. й била връчена заповедта за прекратяване на правоотношението.