Решение № 419 от 10.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500702 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от М.

Р. Ш. ЕГН **********,чрез адвокат Марко Господинов Марков от БАК, гр.

Бургас,*** против решение № 40/13.02.2026 г., постановено по гр. д. №652/2025 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника против М. М. Х., ЕГН **********, от *** за осъждане на М. М. Х. да преустанови неоснователното си действие, с което нарушава правото на въззивника на личен живот и му пречи да упражнява вещното право на ползване, в това число на спокойно, несмущавано обитаване на имота, в който живее, като премахне /зазида/ изградения от алуминиева ПВЦ дограма прозорец – северен, съобразно чертежа, направен в съдебнотехническата експертиза от вещото лице И. Б. и означен със знак „V“, находящ се вдясно от тоалетна на снимка №3 и 4 от заключението по СТЕ, който прозорец е разположен на източната фасада на първи етаж от ж.сграда на ответника, У. V.-394, с размери на прозореца 1,30-1,20 метра и височина 1,20 метра, находящ се на първи етаж от сградата, на един метър от земята, който има пряка видимост към двора на ищеца, като неоснователен и 1 недоказан.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът Ш., който го намира за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Позовава се на ТР №31/1984 г. от 06.02.1985 г. по гр.д №10/1984 г. ОСГК и ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело №4/2015 г. на ВКС ОСГК. Счита обжалваното решение за несъобразено с посочените актове на ВКС. Позовава се на експертното заключение по делото като посочва, че строителството в имота на въззиваемия е извършено през 2004-2005 г. като счита, че не са налице законовите изисквания ответникът да построи фасадна стена на границата на съседния имот, на която да разположи прозорци. Посочва представянето на Удостоверение за търпимост №254/11.10.2007 г., като собственикът е декларирал, че сградата е построена през 1985 г., но според въззивника сградата не е нанесена на плана от 1988 г., поради което счита, че действително строителството е станало през 2004-2005 г. Посочва практика на ВКС, твърди, че незаконният строеж не създава пречки за упражняване на правото на собственост, когато този строеж е изграден без строително или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми. Счита, че в случая е налице нарушение на строителни и санитарно-хигиенни норми, поради което не се налага доказване на обстоятелството, че този имот пречи на правото на собственост на въззивника. Анализира свидетелските показания, събрани от първоинстанционния съд. Излага, че самата възможност за наблюдение на дейности, описани във въззивната жалба и исковата молба, създава неудобство по-голямо от необходимото при ползване на имота от въззивника.

Излага подробни съображения. Цитира практика на съдилищата, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което исковата молба да бъде удовлетворена. Претендира присъждане на разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. М. Х., чрез адвокат Желка Апостолова от БАК, с адрес на кантората гр.

Бургас, ***, вх. В, ет. 1, с която намира въззивната жалба за неоснователна. Оспорва твърдението, че обжалваното решение не отговаря на изискванията на закона и на задължителното му тълкуване.

Твърди, че неоснователно се претендира премахване на процесния прозорец.

Посочва, че изначално не е обоснована тезата за незаконно изградена сграда.

2

Конкретното действие, с което ответникът пречи на ищеца, спокойно и несмущавано да упражнява правото си на ползване на имота е изградения от алуминиева дограма прозорец. Счита, че въпросът относно законността на построената от ответника постройка не е предмет на иска. Ищецът не е доказал, че ответникът със своите действия създава пречки за упражняване на правото му на ползване. Анализира събрания свидетелски материал по делото.

Счита, че собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Намира, че съдът е бил обвързан от посоченото в исковата молба, която очертава рамките на спора, поради което е ограничен от посоченото в нея и следва да се произнесе именно съгласно очертаните от жалбата параметри.Счита, че е неоснователно твърдението,че наблюдението нарушава правото на личен и семеен живот на ищеца и правото на уединение, както и че процесният прозорец пречи на ищеца да ползва имота си. Излага подробни съображения. Моли съда да му присъди разноски по делото.

Представя писмени бележки.

Районен съд – Айтос се е произнесъл по иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че въззиваемият М. М. Х. притежава ПИ №394, представляващ У. V.-394, кв. 40 по плана на с. Планиница, съседен на имот №395, У. IX-10 – 395 в кв. 40 по плана на същото село, който се обитава от ищеца М. Р. Ш.. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба №11, том 4, рег. №3161, нотариално дело 458 от 07.08.2024 г. на нотариус рег. №557 - Георги Георгиев, с който ищецът М. Ш. се легитимира като ползвател на недвижимия имот.

Ответникът по исковата молба и въззиваем в настоящото производство М. Х. не спори, че е собственик на имота и е съсед на недвижимия имот, притежаван от ищеца. Представя нотариален акт №119, том 8, рег. № 7274, нотариално дело 1195/02.08.2006 г. на нотариус Бисер Демирев с рег. № 324.

Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели – Ю. М.

3

О., посочен от ищеца и М. М. М. – зет на ответника и посочен от него.

Извършена е съдебно-техническа експертиза. Събрани са относими писмени доказателства.

В исковата молба се прави искане за постановяване на решение, с което ответникът М. Х. да бъде осъден да прекрати неоснователното си действие, с което нарушава правото на М. Ш. на личен живот и с което му пречи да упражнява вещното си право на ползване, в т.ч. необезпокоявано ползване на имота, в който живее, като премахне изградения от алуминиева ПВЦ-дограма прозорец, находящ се на първи жилищен етаж от сградата, на един метър от земята, който има пряка видимост към двора на ищеца, към намиращата се в двора му външна тоалетна, чешма и входна врата на къщата му. В съдебно заседание от 18.11.2025 г., след изслушване на експертното заключение, процесуалният представител на въззивника-ищец е направил уточнение на исковата молба в частта й досежно описанието на прозореца, чието премахване се претендира, като е посочил, че се касае за изграден от дограма прозорец, северен, съобразно чертежа, направен от вещото лице Б. и означен със знак V, съответно прозорец вдясно от тоалетна, който прозорец е разположен в източната фасада на първи етаж под жилищна сграда на ответника.

Видно от приложените по делото писмени доказателства по делото е представена покана от 05.05.2025 г., изходяща от ищеца – М. Ш., с която се иска да се премахне в едномесечен срок доброволно процесния прозорец. В поканата ищецът се позовава на писмено споразумение, подписано от ответника и бащата на ищеца. Представено е писменото споразумение от 03.10.2007 г. между Р. М. и М. Х., по силата на което Р. Ш. М. оттегля исковата си молба по гр.д № 443/2007 г. на АРС като М. Х. се задължава да предприеме необходимите мерки за преустановяване наводняването и недопускане за в бъдеще на наводняване при дъждовалеж на избеното помещение от масивната сграда на Р. М., което се причинява от построената от М. Х. на обща граница между имотите сграда. М. Х. се задължава да поправи сградата си така че бетонната стена, построена от Р. М., на която сега се опира сградата да не служи като единствена нейна опора.

По делото е представена и декларация по чл.21, ал.4 от ЗУТ, с която Р.

М. декларира съгласие М. Х. да построи на границата на собствения му 4 имот,представляващ У. -395, кв.4 по плана на селото, постройки на допълващо застрояване.

По делото са разпитани двама свидетели. Свидетелят Ю. М. О.- колега на М. Ш. посочва, че когато се вижда с ищеца му се налага да излизат на улицата, тъй като на процесния прозорец постоянно има мъж и жена, които ги гледат и свидетелят изпитва неудобство от тях. По отношение на ответника установява, че е глухоням и стои на прозореца в неговото си къща, като не разбира и не чува нищо. Според свидетеля, тъй като в имота на ищеца няма баня, мивка и тоалетна, на М. му се налага да ползва външните обекти.

Свидетелят М. М. М.- зет на ответника М. Х. установява, че ответникът живее в имота заедно с със сина и снаха си. Той също сочи, че свидетелят е глух, но говори с мимики и жестове.Посочва, че стаите които обитават бащата и сина са с различни входове. М. Х. обитавал стаи, които гледали към неговия двор, а стаята с процесния прозорец се обитавала от сина му С.. По отношение на изградените в съседния имот тоалетна и навес, под който се простират дрехи, свидетелят посочва, че се изградени след месец април предходната година. По този повод са викали полиция два пъти и са писали жалба до кмета. Според свидетеля М. има две чешми в двора. Едната е залепена за неговата къща, а другата е изградена преди година и тя се вижда от прозореца на ответника.

От заключението на вещото лице Бакалова се установява, че в У.

VІІІ-394 в кв.40 на *** е изградена едноетажна масивна сграда. Сградата в У. VІІІ-394 е построена на дворищнорегулационната линия с У. ІХ-395, което не съответства на чл.31,ал.1,т.1 от ЗУТ за разстоянията.

На източната фасада на етажа от сградата в У. VІІІ-394 са изградени два броя прозорци. Вещото лице е заснело част от фасадите, като е констатирало, че разстоянието между прозореца, чието зазиждане си иска и северозападния ъгъл на ЖС в У. ІХ-395 и 2.20 м., а между прозореца и чешмата в У. ІХ-395 е осем метра. Не са спазени строителните норми и отстояния.

Първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

5

Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, тъй нареченият негаторен иск е иск за собственост. В Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск и конститутивния иск за определяне на граници./ТР № 4/06.11.2017 на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г. ОСГК/ Негаторният иск е средство за правна защита от всяко пряко или косвено неоснователно действие или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост.

Искът следва да бъде насочен срещу собственика на имота, но всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легетимирано е всяко лице, а не само извършителят на нарушението/р.№163/04.06.2012 г. по гр.д.№

656/2011 г.

ІІ г.о.ВКС/.Смущаването в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само в пряко действие, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, което е довело до трайно и продължително смущаващо въздействие върху веща. Това въздействие върху правото на собственост, което също го ограничава може да бъде предмет на негаторния иск, защищаващ собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността- правото на ползване на имота без смущения и ограничения./р.№ 348/16.10.2012 г.на ВКС по гр.д. № 903/2011 г. І г.о.ГК/ В настоящия случай конкретното действие от което се оплаква въззивникът и което му пречи да упражнява правото си ползване, е изграденият в имота на въззиваемия прозорец от алуминиева дограма, с размери 1.30 на 1.20 м. и височина 1.20 м.,отстоящ на 1 м. от земята. От представената декларация по чл.21,ал.4 от ЗУТ може да се направи извод, че спорещите страни /техните праводатели/ са уредили правоотношенията по повод търпимостта на постройките. Търсената от въззивника защита следва да е съразмерна на действията на ответната страна, респ. бездействия и да е съобразена с въздействието върху правото на ползване на въззивника, без при това да засяга неоправдано правната сфера на въззиваемия. Фактът, че ответникът може от своя прозорец да наблюдава действията на въззивника в неговия двор, само по себе си не представлява неоснователно действие, насочено срещу правото на ползване на въззивника. Твърденията в исковата молба, че въззиваемият постоянно се е подигравал на въззивника, присмивал се е, подсмихвал се е, когато е виждал въззивника да простира дрехи или да 6 мие зъбните си протези на чешмата, останаха недоказани в процеса. Такива обстоятелства не са изложени от разпитания пред първата инстанция свидетел. Установи се, че въззиваемият е възрастен човек, с речеви и слухови проблеми. Евентуалното зазиждане на процесния прозорец бе създало проблеми с осветеността и проветряването на стаята на въззиваемия. При това положение настоящата инстанция намира, че постановеното от АРС решение следва да бъде потвърдено с последиците по закон.