Решение № 160 от 23.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000232 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С Решение № 42/03.10.2023 г., постановено по т. д. № 40/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е потвърден Отказ № 20230920141806/25.09.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „ЦЕН – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, въз основа на Заявление с рег. № 20230920141806/20.09.2023 г.

В законния срок е постъпила жалба от „ЦЕН – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, чрез управителя И. Л. Т. против Решение № 42/03.10.2023 г., постановено по т. д. № 40/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че действието на запора върху дружествени дялове се състои в това, че считано от налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните дялове, а в случай че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори. Посочва се, че действието на наложения запор върху дружествен дял се състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор на евентуално извършено прехвърляне на този дял към по-късен момент, но не съставлява забрана за извършване на разпоредителна сделка 1 със запорираното имущество. Според жалбоподателя, такава сделка, извършена след наложения запор, не би породила правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете в полза на третото лице, поради което изпълнението би могло да бъде насочено върху запорираното имущество, независимо от извършеното разпореждане. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че няма основание да бъде отказано вписването на настъпилите в резултат на това разпореждане промени, тъй като последиците от него са непротивопоставими на взискателите. В жалбата се излага също, че отсъства изрична забрана, включително такава, която да е установена в практиката на ВКС на РБ, поради което не е налице законова или друга пречка за вписването на увеличаване на капитала на дружеството чрез приемането на нов съдружник, независимо дали това действие ще бъде квалифицирано като разпореждане със запорираното имущество. Твърди се, че вписването не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят като насочат изпълнението върху запорираното имущество. Излага се, че предмет на наложения запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл.

517 от ГПК. В допълнение се посочва, че макар и при увеличението на капитала посредством приемането на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършване на съответна вноска – парична или непарична, която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. В тази насока жалбоподателят излага също, че вписването на ефективно увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник в ЕООД, върху чиито дялове е наложен запор, не влиза в противоречие с ограничението за разпореждане по чл. 451, ал. 1 от ГПК, както и с ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС на РБ.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, както и потвърденият с него отказ, а на Агенция по вписванията да бъде указано да впише заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция по вписванията, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез юрисконсулт Г. И.

В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел задължителната съдебна практика, установена с ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС на РБ, като с оглед на залегналото в нея разрешение правилно е приел, че в настоящия случай приемането на нов съдружник в ЕООД и преобразуването му в ООД, независимо, че е свързано с увеличаване на капитала, води до промяна в стойността на дружествения дял на съдружника И. Л. Т., определена съобразно чл. 125, ал. 3 от ТЗ и е в състояние да осуети 2 удовлетворяването на кредитора, наложил запор върху този дял, или да увреди интересите му. Посочва се, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставена в сила, а подадената жалба от „ЦЕН – 2010“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Със заявление по образец А4, Вх. № 20230920141806/20.09.2023 г. за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, подадено от „ЦЕН – 2010“ ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала И. Л. Т., до Агенция по вписванията, е направено искане за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството – увеличение на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник, както и следващата от това промяна в правната форма на дружеството от ЕООД в ООД. Към заявлението са представени и писмени доказателства.

С мотивиран отказ по чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ № 20230920141806/25.09.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230920141806/20.09.2023 г. е отказано вписване на заявените обстоятелства.

В мотивите на отказа длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията е приело, че заявените за вписване обстоятелства не съответстват на закона.

След извършено тълкуване на разпоредбите на чл. 451, ал. 1 от ГПК, чл. 517 от ГПК и чл.

125, ал. 3 от ТЗ, длъжностното лице е приело, че допускане увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове от една страна би увредило интересите на кредиторите и би се явило пречка те да осъществят основните цели на изпълнителното производство, а от друга би довело до осъществяване на състава на чл. 451, ал. 1 от ГПК и би представлявало по съществото си изменение на вещта. Прието е, че подобно действие представлява заобикаляне на законовата забрана на чл. 451, ал. 1 от ГПК, по силата на която длъжникът няма право да се разпорежда с вещта или да я изменя по начин, накърняващ правата на трети лица, което се явява пречка за вписването на заявената промяна. Прието е също, че констатираната пречка попада извън приложното поле на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което по заявлението следва да бъде постановен директен отказ.

С обжалваното Решение № 42/03.10.2023 г., постановено по т. д. № 40/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е потвърден Отказ № 20230920141806/25.09.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „ЦЕН – 2010“ ЕООД, ЕИК 201008824, въз основа на Заявление рег. № 20230920141806/20.09.2023 г.

В мотивите си съдът изцяло е споделил съображенията на длъжностното лице, като се е позовал и на разрешението, дадено с ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС на РБ. Приел е, че с оглед наличието на задължителна съдебна практика, приемането на нов съдружник в ЕООД и преобразуването му в ООД, независимо, че е 3 свързано с увеличение на капитала, води до промяна в стойността на дружествения дял на съдружника И. Л. Т., определена съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и е от естество да осуети удовлетворяването на кредитора, наложил запор върху този дял, или да увреди интересите му.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС на РБ е уеднаквена съществувалата до постановяването му противоречива съдебна практика по въпроса дали следва да бъде извършено вписване на обстоятелствата относно прехвърляне на дружествени дялове в ООД, ако преди това в ТРРЮЛНЦ върху тях е бил вписан запор. В т.

7.2 от цитираното тълкувателно решение е прието, че длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.

В мотивите по цитираната точка от решението е разяснено, че насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД, става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър – чл. 517, ал. 1 от ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, определена съобразно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел последният да бъде удовлетворен или в хода на процеса (като условие да се избегне прекратяването на дружеството), или в производството по ликвидация.

Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 от ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството.

Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ДОПК, според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора. Аналогичното прилагане на разпоредбата произтича от идентичния начин, по който е уредено налагането на запора и изпълнението върху дружествен дял в ГПК и ДОПК, както и от липсата на основание да съществува различен правен режим за вписванията в 4 търговския регистър на промени в обстоятелствата за ООД, настъпили в резултат от разпореждания със запорирани дружествени дялове, в зависимост от качеството на взискателя.

Действително в настоящия случай не се касае строго формално до разпореждане от страна на И. Л. Т. с притежаваните от него дялове от капитала на търговското дружество в полза на трето лице. За вписване в ТРРЮЛНЦ е заявено увеличаване на капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник – Лъчезар Ивилинов Тодоров, за когото е предвидено да поеме дяловете, съответстващи на увеличената част (19 900 дяла с номинална стойност от 1 лв. всеки, при общ размер на капитала от 20 000 лв.). При вписването на заявеното обстоятелство би се променило съществено процентното съотношение на притежаваните от Ивилин Тодоров дялове от капитала – от едноличен собственик на целия капитал на дружеството, след вписването той би притежавал едва 100 дяла с номинална стойност по 1 лв. от общо 20 000 такива. Съобразно чл. 127 от ТЗ, всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. При това поисканото вписване на увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник би постигнало същия краен резултат като разпореждане, извършено от едноличния собственик на капитала с част от притежаваните от него дялове. Ето защо задължителното тълкуване, дадено с т. 7.2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС на РБ е приложимо и в настоящия случай и няма основание да бъде отстъпено от залегналото в решението разбиране. Доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.