Решение № 25 от 08.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520100837 по описа за 2023 година

Ищцата С. И. Ш. твърди, че с ответника П. Е. Т. имали съвместно съжителство от 2015 г. до август 2022 г. В началото на съвместният им живот отношенията им били нормални, но в последствие той охладнял, тя не обръщала внимание и искала да си запази семейството. По време на съвместното им съжителство закупила лек автомобил, марка Ауди, модел А 8, рег. № ......., рама № WAUZZZ4H2CN025746 и двигател CDT009843 на лизинг. Работела на трудов договор в Германия от 2020 г. През времето когато е работила изпращала многократно пари на П. Т. да се издържа и да плаща лизинга на описаното по горе МПС. Видно от приложените към молбата платежни документи изпращала пари за изплащане на лизинга на лизинговата къща, както и на ответника да изплаща лизинговите вноски. След като се разделила с П. Т. на 24.10.2022 г. се обадила на П. и поискала да й върне собствеността на МПС-то. Той отказал да й върне колата и я заплашил че ще я намери и ще я убие. На 25.10.2022 г. депозирала жалба в РП – Русе, с която искала да бъде предупреден да не се разправя с нея и да не я заплашва. На 26.10.2022 г. оттеглила пълномощното си, с което можел да управлява автомобила. Нотариус е връчил молбата за оттегляне на пълномощното на ответника, но автомобилът не бил върнат. Подала сигнал в РУП Две Могили като поискала да й съдействат да си прибере автомобила. Отговорът им бил че не могат, тъй като П. Т. заявил че той е давал пари за закупуването му. Описаното МПС е закупено на лизинг през 2018 г. от Ауто Хаус, гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив ул.

Нестор Абаджиев № 24, като лизинговия договор бил на името на П. Т.. От 2018 г. до месец април 2022 г. ищцата била изплащала лизинговите вноски на автомобила. През 2022 г. изплатила лизинга и фирмата прехвърлила автомобила на нейно име, тъй като 1 лизинговите вноски били плащани от нея. Документите на автомобила били у П. и той не ги давал, както и не връщал автомобила. В края на октомври 2022 г. подала жалба в РУП – Две могили, като искала да бъде издирен автомобила и да й бъде върнат.

Получила отговор, че е намерен и в дома на П. Т. в с. И., обл. Р., ул. Х. Д. № ... Казал, че автомобила ще остане при него, тъй като е давал пари за закупуването му.

Ищцата моли съда да се произнесе с решение, с което на основание чл. 108 от ЗС да признае за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил, марка Ауди, модел А 8, рег. № Р ....... рама № WAUZZZ4H2CN025746 и двигател CDT009843 и осъди ответника П. Е. Т. да предаде владението на лек автомобил, марка Ауди, модел А 8, рег. № Р ....... рама № WAUZZZ4H2CN025746 и двигател CDT009843, собственост на С. И. Ш., ведно с ключовете и свидетелството за регистрация първа и втора част.

Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от проц.представител на ответника. В съдебно заседание адв.М.В. взема становище по основателността и допустимостта на предявените исковете, като намира основателен и доказан иска по отношение собствеността на процесната движима вещ – лек автомобил и моли съда да отхвърли претенцията за предаване на владението на същия.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който следва да докаже както правото си на собственост върху процесния имот, така и обстоятелството, че ответникът го владее. По настоящото дело последното не бе установено.

Видно от приетите по делото Договор за покупко-продажба на МПС /л.94-95/ и Удостоверение рег.№108500-303/05.01.2024г. на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, при извършена справка в АИС “КАТ- Регистрация на ППС и собствениците им“, за собственик на процесният автомобил е записана ищцата.

Регистрацията в „Пътна полиция” се извършва след представяне на документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи/. Следователно, съдът приема за установено по делото, че автомобилът е собственост на ищцата.

По делото не б е установено от ищеца както към момента на завеждането му, 2 така и към приключване на съдебното дирене процесната движима вещ да е във фактическата власт на ответника, предвид което, поради липсата на един от елементите от фактическия състав – вещта да се владее или държи от ответника– лично или чрез другиго, искът по чл. 108 от ЗС не следва да се уважи.

Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, според което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца е налице основание за постановяването само на установителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС и ищеца има правен интерес от искова защита, изразяваща се в признаване единствено на правото му на собственик на автомобила.

Поради изложеното, предвид липсата една от предвидените в чл.108 ЗС материално- правни предпоставки за уважаване на иска, същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен,

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ищеца по предявените искове за заплащане на направените по делото разноски, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати такива в размер на 1750.00 лв., от които 250.00 лв. за държавна такса, 1500. 00 лв. за възнаграждение за особен представител. От представеното по делото пълномощно няма данни за платено от ищцата адвокатско възнаграждение на представляващия по настоящото дело адвокат.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Е. Т., ЕГН:**********, че С.

И. Ш., ЕГН:**********, е собственик на лек автомобил марка Ауди, модел А8, рег. № Р ......., рама № WAUZZZ4H2CN025746 и двигател CDT009843, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Ш., ЕГН:**********, от с.И., обл.Р., ул.“Х. Д.“, №.. иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на П. Е. Т., ЕГН:**********, от с.И., обл.Р., ул.“Х. Д.“, №.. да й предаде владението на лек автомобил марка Ауди, модел А8, рег. № Р ......., рама № WAUZZZ4H2CN025746 и двигател CDT009843, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. Е. Т., ЕГН:**********, от с.И., обл.Р., ул.“Х. Д.“, №.. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С. И. Ш., ЕГН:**********, от с.И., обл.Р., ул.“Х. Д.“, №.., сумата от 1750.00 лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4