Определение № 771 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста го* в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500505 по описа за 2026 го*

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е молба от Д. Г. К. от гр.**, чрез адв.А. З. Д. от САК, в качеството му на пълномощник срещу определение №786/20.01.2026г. по гражданско дело № 6871/2025 го* по описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх.

№23/05.01.2025г., с която ищецът по делото * Г. К. ЕГН **********, чрез адв.А. Д., със съдебен адрес: * е поискал от съда, да измени постановеното Решение №5715/23.12.2025 г. в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение.

Сочи се че определението е незаконосъобразно и неотчита обективни критерии за оценка на адвокатската работа и дължимите за нея адвокатски възнаграждения.

Постъпил е отговор от „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, чрез пъбномощника адв.Х. М. от САК, с които жалбата се намира неноснователна.

Съдът намира жалбата за неоснователна. Въззивната инстанция е определила на жалбоподателя възнаграждение от 480 лева с ДДС за безплатна защита по чл.38 от ЗА предоставена на ищеца Д. К..

По отношение на искането за увеличаване на размера на адвокатския хонорар съдът приема следното. Правната защита поета от адв.А. Д. от САК е по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Тоест оказвана е безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. В казуса обаче адвоката е решил да работи на друг принцип безплатно, каквато възможност му е дадена от закона.

Когато адвокатът взема решение да работи безплатно по реда на чл.38 от ЗА, той познавайки добре законите трябва да е наясно, че от тази си работа същия може да не получи никакво възнаграждение, защото получаването на такова зависи от спечелване на делото на 1 защитаваната от него страна. Това обаче не винаги е сигурно. Ето защо не може да се възприемат възраженията на адвоката, че при осъществяване на безплатна правна помощ същият реализира и трябва да реализира достатъчно високи доходи, които да му позволяват да се издържа и да печели от работата си като адвокат.

От друга страна работата на адвоката безплатно е предвидено като изключение от принципа на възмездност на адвокатския труд прогласен в чл.36 от ЗА, но при определени предпоставки. Които предпоставки съдът не е оправомощен да проверява при представен му договор за правна помощ по чл.38 от ЗА. Ето защо адвокатът сам трябва да вземе решение дали, кога и колко да работи безплатно и как тази му работа, като изключение от принципа, че клиентът трябва да му плаща хонорар ще се отрази на неговите доходи. С оглед на горното на съда определящ по справедливост размера на дължимия хонорар при оказана безплатна правна помощ не може да му се вменява никаква отговорност за финансовия резултат от тази оказвана безплатна правна помощ за конкретния адвокат. Това е така, защото принципният начин на финансиране на професионалната дейност на адвоката е чрез заплащане от страна на клиента, като съдът в тази дейност няма и не може да има никакво участие.

Поради горните аргументи от съда не може да се изисква в подробности да познава начина на формиране на приходите и разходите на адвоката и да следи доходите му от хонорари да са в такъв размер, преди разходи, данъци и такси та това да му осигури минимален размер на печалба. Съдът няма никакви възможности и квалификация за ценообразуване в областта на адвокатските хонорари. Съдът определя размера на адвокатския хонорар по чл.38 от ЗА по справедливост, която преценка без съмнение има елемент на субективност за всеки отделен съд и съдия. Ако на адвоката не му харесва определения от съда размер на това възнаграждение, то той има правото да не използва в своята дейност изключението на чл.38 от ЗА и да работи само при реално платени му от клиента хонорари в размер, какъвто той смята за нормален и допустим за неговото субективно виждане.

В тази насока съдът не може да приеме никакви доводи свързани с това, че така бедните клиенти ще останат без правна защита. Безплатната правна помощ за лица с доказани нужди за това се регламентира от други правни норми, а именно чл.94 – чл.99 от ГПК във връзка с глава 3 и 4 от Закона за правната помощ. Ето защо решението не подлежи на корекция в частта му относно разноските.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №786/20.01.2026г. по гражданско дело № 6871/2025 го* по описа на Районен съд – гр.Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3