Решение № 984 от 03.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. П., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720101102 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6822/21.03.2025 г., подадена от Р. Ф. П., чрез адв. Т. Б., против „Стомана Инженеринг“ АД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука в размер на сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уредата – 21.03.2022г. до окончателното й изплащане.

Ищецът излага в исковата молба, че между него и ответника съществува валидно трудово правоотношение, в рамките на което той изпълнява трудови функции на длъжност „електрошлосер“.

Н а 21.03.2022 г. около 16.48 ч. след приключване на общата работна смяна до 16.40 ч. в „Стомана Инженеринг“ АД, при излизане през главния вход на „Стомана Индъстри“ в производствената база и в рамките на работното време, ищецът претърпява инцидент след преминаването на будката „Централни пропуски“ и напускане територията на завода, слиза по изходното стълбище в посока към паркинга, подхлъзва се и пада, като наранява дясната си подбедрица. Вседствие на това получава фрактура на фибуларен малеол на дясната глезенна става. Излага, че злополуката е станала по време на обичайния път при връщане от работното място, като веднага е транспортиран за медицинска помощ.

При извършените рентгенови изследвания е установено счупване на външния фибурален малеол на дясна глезенна става, което е наложило обездвижване на крайника с гипсова имобилизация и последващо продължително лечение.

Ищецът заявява, че трудовата злополука е официално призната от ТП на 1

НОИ – П. с Разпореждане № 13/06.04.2022 г., с което е установено, че травмата е настъпила при и по повод на изпълнение на трудовите му задължения .

Твърди, че вследствие на злополуката е изпитал силни физически болки, като първоначално състоянието му е било тежко, придружено от значителни страдания и напълно възпрепятствано движение на крайника. Поради обездвижването му е била необходима постоянна чужда помощ в ежедневните битови дейности – ставане, придвижване, хигиена, хранене.

Посочва, че е претърпял продължителна временна неработоспособност за период от близо 10 месеца , удостоверена с редица болнични листове, като лечението е включвало медикаментозна терапия, физиопроцедури и рехабилитация. В исковата молба се заявява, че и към момента ищецът продължава да изпитва болки при натоварване и движение , което затруднява нормалното му ежедневие и създава ограничения в походката.

Поради обездвижването и последвалите ограничения, ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, като е разчитал на постоянна помощ от близките си в ежедневни дейности – придвижване, хигиенни грижи, обличане, пазаруване, приготвяне на храна.

Освен физическите страдания, ищецът твърди, че е понесъл и психически дискомфорт – чувство на безпомощност, тревожност за бъдещето, настроение на депресивна потиснатост, социална изолация поради невъзможността да се движи нормално и да участва в нормалния си семеен и професионален живот. В резултат общото му качество на живот значително се влошило.

Посочва, че и към момента на подаване на иска оплакванията не са отзвучали – при ходене изпитва болки и нестабилност в десния крак , походката му е затруднена и накуцваща, което влияе и на работоспособността му.

Опасенията му за трайни негативни последици са източник на постоянен психически дискомфорт, потиснатост и социална изолация.

Поддържа, че всички претърпени физически, психически и социални страдания представляват значителни неимуществени вреди. Счита, че ответникът носи отговорност за същите на основание чл. 200 от Кодекса на труда, тъй като злополуката е причинена при изпълнение на трудовите му задължения, а отговорността е обективна, без необходимост от доказване на вина на работодателя. Счита, че претендираният размер съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, отчитайки характера и тежестта на увреждането, продължителността на лечението и трайния ефект върху начина му на живот. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответникът „Стомана Инженеринг“ АД, чрез адв. Хр. М. е депозиран отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като приема единствено безспорния факт на трудовата злополука.

Дружеството признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че на 21.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука при изпълнение на служебните му задължения, но поддържа, че обемът на вредите, твърдени от ищеца, е преувеличен и недоказан.

Ответникът твърди, че увреждането представлява сравнително леко счупване, което при правилно лечение подлежи на пълно възстановяване. Според 2 него лечението е протекло нормално, без трайни усложнения, а ищецът се е възстановил в рамките на обичайния период. Позовава се на твърдения, че част от нетрудоспособността му е в следствие на субективни оплаквания, а не на обективни медицински находки.

В отговора се излага, че продължителната нетрудоспособност се дължи и на съпътстващи заболявания, които не са в причинна връзка с трудовата злополука, включително дегенеративни ставни промени, свързани с възрастта на ищеца.

Ответникът навежда довод за съпричиняване — според него ищецът не е положил необходимата грижа за собствената си безопасност, като е допуснал невнимание и е нарушил правилата за безопасна работа. Вследствие на това, по тяхно мнение, обезщетението следва да бъде намалено, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ.

Освен това ответникът счита, че исканият размер от 40 000 лв. е изключително завишен, тъй като не отговаря на характера на травмата, продължителността на оплакванията и на икономическия стандарт и съдебна практика. Според него евентуално дължимото обезщетение следва да бъде определено в значително по-нисък размер. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД поддържа отговора на ответника, оспорва исковата претенция. Счита привличането му за недопустимо, поради липса на интерес. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Уведомява съда, че от лицето Р. П. не е постъпвала претенция за настъпило застрахователно събитие, няма образувана щета и съответно няма изплащане на застрахователно обезщетение.

С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди (претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.

По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор към датата 3

21.03.2022 г., когато е настъпил инцидентът. Ищецът Р. Ф. П. е изпълнявал длъжност „електрошлосер“ в ответното дружество „Стомана Инженеринг“ АД.

Не се спори между страните и се установява от Разпореждане № 13/06.04.2022 г. на ТП – НОИ П., че на 21.03.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, настъпила при и по повод изпълнението на трудовите му задължения.

При инцидента е получил травматично увреждане — счупване на фибулата, наложило обездвижване и последващи медицински грижи.

С влязлото в сила разпореждане злополуката е призната за трудова по чл.

55, ал. 1 КСО, поради което съдът е обвързан от това установяване и не може да пререшава въпросите за наличието на трудова злополука и за причинната връзка между инцидента и увреждането на здравето на ищеца.

По делото са приети многобройни медицински документи – епикризи, амбулаторни листове, рентгенови изследвания, болнични листове, удостоверяващи вида на увреждането, оказаното лечение и продължителния период на временна неработоспособност — от март 2022 г. до януари 2023 г. , включително гипсова имобилизация и рехабилитация, както и ЕР на ТЕЛК, с което на ищеца е определена 20% ТНР поради трудова злополука.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че при трудова злополука на 21.03.2022 г. ищецът получава счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в долната му част / фибуларен малеол/. Медикобиологичния характер на увредата е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид травми е около 4-5 месеца.

При ищеца, поради настъпили усложнения, най – вероятно придружаващите заболявания, възстановителният период се е удължил. През периода на имобилизация, за около два месеца, ищеца е трябвало да не натоварва десен долен крайник и да се придвижва с помощни средства, което е създавало затруднения при хигиенно битовото самообслужване на ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т.В.

П.а /съпруга на ищеца/, която посочва, че след инцидента на 21.03.2022 г. ищецът се е завърнал вкъщи в силно увредено състояние, с гипсиран десен крак и с невъзможност да стъпва на него. Той не е могъл да ходи самостоятелно, налагало се е да бъде придвижван с помощ, включително за най-елементарни действия като ставане от леглото и ходене до санитарно помещение. Свидетелката заявява, че в продължение на около два месеца тя е поемала изцяло грижата за обслужването му, включително поддържане на хигиена, къпане, обличане, приготвяне на храна, пазаруване и домакинска работа, тъй като ищецът не е бил в състояние да се справя сам. Описва състоянието му в първите дни като изключително тежко, съпроводено със силни болки, които го лишавали от нормален сън и спокойствие. Бил принуден да приема обезболяващи, с цел да се намали болковият синдром. Свидетелката споделя, че през целия период на обездвижване ищецът бил психически натоварен, потиснат и нервен, тъй като не можел да работи, да се движи самостоятелно и да поддържа нормален социален ритъм. Той избягвал общуване, чувствал се непълноценен и зависим от чужда помощ. Според свидетелката, дори след свалянето на гипса ищецът е изпитвал постоянна болка и силен дискомфорт при натоварване , а походката 4 му била нестабилна и накуцваща. Болките продължавали и към момента на разпита – особено при промени във времето или при по-продължително ходене.

Свидетелските показания са последователни, подробни и в пълна кореспонденция с останалите медицински и писмени доказателства по делото – рентгенови изследвания, болнични листове, експертиза и период на възстановяване.

Съдът кредитира показанията като логични, обективни, непротиворечиви и добросъвестно дадени, отчитайки и близките отношения между свидетелката и ищеца, които обаче не водят до недостоверност, тъй като описаните факти намират потвърждение в медицинските документи и заключението на СМЕ.