Решение № 135 от 12.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Плевен, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Д. В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430200077 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 740446-F33221 от 23.03.2021 година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново, с което на „***“ АДгр. София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

Основното релевирано в жалбата оплакване е за неосъществен състав на административното нарушение за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ АД-гр. София не се представлява. По делото е депозирана молба с вх. № 3068/31.01.2024г. от пълномощника на жалбоподателя – адв. Г. Д. от САК, в която заявява, че поддържа релевираното в жалбата оплакване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно 1 постановление № 566915-F593603 от 23.03.2021 година на *** на ТД на НАП-В. Търново. Претендира в ползана доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. Ж., която взема становище, че жалбата е неоснователна. Развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление и присъди в полза на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № F33221 от 27.09.2023г. от К. Р. Д. за това, че на 17.07.2023г. от Агенцията по вписванията (АВп), с писмо вх. №12-00191/17.07.2023г. по описа на Централно управление (ЦУ) на Национална агенцияпо вписванията 1НАП) били предоставени списъци-извадки за лица, които неса изпълнили задължението си по чл. 38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч, а именно не са подали в срок до 30.09.2022 година заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2021 година. Посочено е че на 31.08.2023г. в ТД на НАП – В. Търново, при извършена документална проверка на писмо от АВп с вх. № 12-00191/17.07.2023г. по описа на ЦУ на НАП и списъците към него било установено, че „***“ АД-гр. София в качеството си на задължено лице по чл.

38 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване назаявление за вписване и представяне за обявяване в АВп-Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2021г. в законоустановения срок до 30.09.2022г., с което енарушена разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч и че нарушението е извършено на 01.10.2022 година.

Въз основа на така съставения АУАН на 24.11.2023г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло изложената в акта фактическа обстановка и на жалбоподателя „***“ АД-гр.

София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв.

(двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на актосъставителя К. Р. Д., която поддържа направените констатации в АУАН и които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени.

Същите кореспондират изцяло с показанията на свидетелите С. И. С. и Д. С.

М., които съдът също приема с доверие като обективни и логични. От тях по несъменен начин се изяснява описаната фактическа обстановка. В подкрепа 2 на обсъдените гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, а именно:

Наказателно постановление №740446-F733221/24.1L2023n, Известие за доставяне, Акт за установяване на административно нарушение №F733221/27.09.2023n, Покана изх.№1879-П/31.08.2023г., Копие от Националната агенция по приходите, относно Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Възражение от „***“ АД срещу АУАН №F733221/27.09.2023n, копие от интернет справка за актуално състояние на „***“ АД, 1 брой плик за писмо, Заповед №ЗМФ- 644/28.08.2020г., Наказателно постановление №14141-0116122/14.08.2012г., Предупреждение №333300-F350721/16.04.2018n и от Агенцията по вписвания до изпълнителния директор на НАП, като писмо ведно със справка и представям част от списъка, в който фигурира въпросното дружество и писмо 20-00109/23.08.2023година.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, след като нарушителя е бил поканен по надлежния ред.

Наказателното постановление е издадено на 24.11.2023г. и отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч. На първо място „***“ АД-гр. София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** е търговец по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 във връзка с глава тринадесета от ТЗ, поради което е годен субект на нарушението. Доказа се на следващо място от анализа на доказателствената свъкупност по делото, че ГФО на дружеството за 2021 г. не е бил заявен за вписване и представен за обявяване в търговския регистър в законоустановения срок до 30.09.2022 година, който е рагламентиран в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Така описаното бездействие осъществява и изпълнителното деяние на процесното нарушение. Същото е формално, поради което от обективна страна е било довършено именно с осъществяването на изпълнителното му деяние.

Следва да се отбележи, че това задължение е предвидено за всички търговски дружества, независимо от тяхната правно - организационна форма.

Както бе посочено по-горе, дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството до 30 юни на следващата година да бъде публикуван годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството посочва предприятията, които имат задължение да 3 публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на, ал. 1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Въпреки, че не е наведено изрично като възражение, за по - голяма пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да посочи , че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, поради следните съображения: На първо място прави впечатление, че закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките на няколко дни, и към датата на съставяне на АУАН - 27.09.2023 г. (т.е. близо три месеца след изтичане на крайния срок) не е изпълнено задължението, предвидено разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Още повече, че липсват доказателства, а още повече не са наведени някакви твърдения, които евентуално да обосноват извод за по - ниска степен на обществена опасност на самото деяние. От друга страна следва да се има предвид, че задължението за публикуване на годишен финансов отчет не е обвързано от наличието на приходи и най - общо казано развиването на стопанска дейност. То е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца, поради което и съдът застъпва категорична позиция, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН.

Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 74, ал.1 от ЗСч, която предвижда имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200,00 лв., като е опредил и наложил предвидената от законодателя санкция в минимален размер от 200,00 (двеста) лева.

Поради изложеното, съдът намери, че жалбата се явява неоснователна, поради което и на осн. чл. 63, ал.1, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 740446-F33221 от 23.03.2021 година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63 Д, ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП-В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Предвид горното съдът,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.

63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 740446-F33221 от 23.03.2021 година на Зам. *** на ТД на НАП-В. Търново, с което на „***“ АД-гр. София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.

ОСЪЖДА на основание чл. чл. 63 Д, ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ „***“ АД-гр.

София, представлявано от „***“ ***, П. Ц. Н. с ЕГН ********** да заплати на НАП-В.

Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5