Решение № 6776 от 10.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6776 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511944 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. М. М., чрез адв. И. срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 860 – В.М. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 769/2025, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно като се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и следвало да се редуцира.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя П.М.К., чрез адв. К..

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 769/2025 г. по описа на ЧСИ рег. № 860 – В.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на П.М.К., чрез адв. К., с приложен договор за правни услуги, в който е отбелязано адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв.

1

Приложен е и изпълнителен лист от 04.04.2025 г. на САС, ГК, 16 състав по гр. д. 219/25 г. за сума в размер на 39 116, 60 лв. – платен задатък по предварителен договор от 12.05.2020 г. в двоен размер, ведно със законната лихва от 12.01.2024 г.

На 09.04.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от адресата на 14.07.2025 г., видно от стореното отбелязване върху същата /стр. 125 в изп. дело/.

На 16.07.2025 г. с две преводни нареждания по сметка на ЧСИ длъжникът е превел сумата от 20 045, 66 лв. и съответно 27 111, 98 лв.

С молба от 16.07.2025 г. длъжникът /настоящ жалбоподател/ е отправил искане за редуциране на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, посочено в поканата за доброволно изпълнение.

Искането е оставено без уважение, видно от приложеното по изп. дело постановление от 23.07.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 769/2025 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в релевантната й редакция, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите 2 по чл. 7, ал. 2 на наредбата.

С оглед на обстоятелството, че не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство. Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство респ. сумата, предмет на изпълнителното производство е събрана изцяло в срока за доброволно изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Е. М. М., ЕГН **********, чрез адв. И. постановление от 23.07.20205 г. на ЧСИ 860 – В.М. по изп. дело 769/2025 г., с което същият е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в частта за горницата над 200 лв. до присъдената сума от 5 000 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4