Решение № 5 от 08.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. А. А. от с. Ловчанци, чрез процесуалния си представител адв. Н. Д., срещу решение № 72/23.06.2023г. постановено по т.д. № 155/2022г. по описа на ДОС, с което съдът е осъдил ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Н. А. А. сумата от 175 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 03.07.2022г., ведно със законна лихва за забава по чл. 429 ал.3 КЗ начиная от датата на предявяване на застрахователната претенция – 21.07.2020 г., до окончателното изплащане на главницата, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл.497 ал.2 т.2 КЗ, начиная от 22.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди над присъдения размер до предявения размер от 250 000 лв. и за сумата от 554лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, като недоказан.

Въззивницата обжалва решението в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 175 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв., като претендира допълнително присъждане на сумата от 75 000 лева, ведно със законна лихва, на основание чл. 429, ал.3 КЗ до окончателното й заплащане, ведно със законна лихва върху цялото застрахователно обезщетение /главница и лихва/, на основание чл. 497, ал.1, 1 т.1 КЗ. Претендира присъждане на разноски, вкл. допълнителни разноски за първоинстанционното производство при уважаване на въззивната жалба.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, оценено в степен от 30 %. Пострадалата не е можела и не е била длъжна да предвиди внезапната промяна на посоката на л.а. „Форд Транзит“, който е навлязъл в насрещната лента за движение. Ищцата не е нарушила правилата на ЗДвП. Моли съда да остави без уважение възражението за съпричиняване, респ. да отмени първоинстанционното решение в частта, с която съдът е определил принос в размер на 30 %, като присъди на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., ведно с акцесорното притезание за законни лихвиа.

Решението в останалата му част (с която исковата претенция за неумуществени вреди е частично уважена, а искът за заплащане на имуществени вреди - отхвърлен) е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Д., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това. Намирайки решението в обжалваната му част за правилно, обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото, респ. да остави въззивната жалба без уважение.

Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. адвокатски хонорар. В условията на евентуалност /ако насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение/ прави възражение за прекомерност, като моли същото да бъде намалено съгласно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г.

Страните не претендират събирането на нови доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Страната е освободена от заплащане на държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК до окончателното разрешаване на спора по делото (по арг. на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан от наведените от въззивника доводи за въззивна ревизия, както и от насрещните възражения на 2 въззиваемата страна, обективирани в отговора. Във въззивното производство са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина.

Налице е застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Не се спори между страните, че като резултат от ПТП, ищцата /непълнолетна към датата на инцидента/ получила смазване на десния крак, обусловил последваща спешна оперативна намеса и ампутация на дисталния край на дясна подбедрена кост. Полученото увреждане довело до невъзможност да се справя без чужда помощ до приучването да ходи с две патерици. Понастоящем ищцата е с протеза. Претърпяла e тежки и интензивни болки, вкл. и фиктивни такива в ампутирания крайник. Моментът на катастрофата е изиграл ролята на силно стресогенно, непоносимо за психичното оцеляване събитие. Към момента продължава адаптацията към новата реалност. Налице е силно нарушено социално и личностно функциониране - освиделстваната изпитва срам от тялото си. Характерни са несигурност, непоследователно приемане на образа за себе си, тревожност и притеснение в социалните контакти, мнителност и подозрителност по отношение на останалите, зависимо поведение, изразяващо се в нужда от подкрепа в ежедневното функциониране. Позовавайки се на възрастта на пострадалата, тежката и инвалидизираща травма – ампутация на крайник, както и на психоемоционалните негативни преживявания, ДОС е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лева.

Изводът на съда не се оспорва от въззиваемата страна – застраховател и се възприема от съда като съответен на чл. 52 ЗЗД.

Въззивните възражения и насрещните защитни възражения на въззиваемата страна са сведени единствено до наличието и размера на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

От заключението на САТЕ се установява следния механизъм на ПТП:

Л.а. „Форд Транзит“, рег.№СС 4249 РВ, управлявляван от И А А, се движел със скорост от 91,94 км./ч. в централната част на с.Ловчанци . В същото време в лявата част на платното за движение по ул.“Първа“, срещу сградата на кметството, пред намиращата спирка бил спрян л.а. BMW 520 d, с рег. № Х ХХХХ ХХ, а зад него л.а. Рено Клио 1,2, рег.№ ТХ 6863 РХ. В металната конструкция на автобусната спирка се намирали Н. А. и водачите на двата паркирани автомобила. Пострадалата решила да отиде до л.а. BMW 520 d,с рег. № Х ХХХХ ХХ, излязла от автобусната спирка и тръгнала между двата паркирани автомобила.

В този момент към мястото на произшествието се движел л.а. Форд Транзит. Наближавайки мястото на произшествието водачът му И А загубил 3 контрол над управлението на автомобила. МПС навлязло в насрещната пътна лента, при което настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил Форд Транзит и предната лява част на паркирания лек автомобил BMW. В този момент зад лекия автомобил BMW преминавала пешеходката Н. А.. Като следствие на възникналите сили от удара между лекия автомобил Форд транзит и л.а. БМВ, последният се придвижил назад и последвал удар между задната му част и ищцата. Последната се оказала притисната между двата паркирани автомобила.

Причината за настъпване на удара между движещия с е лек автомобил Форд транзит и паркирания л.а. БМВ е навлизането на първия автомобил в лентата за насрещно движение.

Според заключението на САТЕ пешеходката Н. А. е м ожела да възприеме лекия автомобил Форд Транзит в момента, в който е напуснала спирката. ДОС е приел, че още на тротоара ищцата би следвало да се огледа преди да слезе на пътното платно и в този случай произшествието не би настъпило. Обективно с това свое бездействие пострадалата сама се е поставила в опасност и е допринесла за настъпването на щетите. Соченият извод е възприет изцяло от ДОС.

Изводът на ДОС е неправилен. По делото не е установено нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП. Настоящият състав възприема изводът на вещото лице, че ищцата е можела да възприеме приближаващото МПС.

Същевременно обаче същата не е можела и не е била длъжна да предвиди, че водачът му ще изгуби контрол върху управлението. Ударът е настъпил след промяна в траекторията на движение на автомобила и след внезапна маневра, свързана с навлизане в насрещното пътно платно. Предвиждането на сочените действия не може да се вмени в задължение на пешеходеца, който е предприел заобикаляне на паркирал автомобил в съседна лента на движение.

Задължението на пешеходеца по чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП включва съобразяване на приближаващите се МПС – та, но не е и формирането на предположение относно възможно отклонение от траекторията им.

Следва да се отбележи и че ищцата не е предприела пресичане на пътното платно, като последователно преминаване през двете пътни летни с цел преминаване на отсрещната страна, в който случай е била длъжна да съобрази цялото пътно движение.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Предявената претенция е основателна в пълен размер, поради което решението следва да бъде отменено в обжалваната част, ведно с допълнително присъждане на сумата от 75 000 лева.

Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ , доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на 4 застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ , застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед на изложеното, законна лихва се дължи от датата на уведомяването – 21.07.2022 год., на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.

Ищцата е претендирала кумулативно присъждане на лихва по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, дължима върху общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, ведно с лихвите, считано от 26.07.2022 г. /датата на постановения отказ/до окончателното погасяване на вземането.

Искането за присъждане на две законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди с припокриващи се периоди на две различни основания, посочени по-горе, е неоснователно. В решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о. е направено разграничение за основанието, на което се дължи законната лихва от застрахователя върху обезщетението спрямо увреденото лице през отделните периоди. Застрахователят заплаща дължимото от делинквента спрямо увреденото лице обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка с чл.