Определение № 2688 от 30.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2688 гр. София, 30.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Частно касационно търговско дело № 20268003902025 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу определение № 2031 от 08.07.2026 г. по к. т. д. № 1304/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 5676/17.04.2026 г. по описа на регистратурата на Окръжен съд - Стара Загора срещу решение № 108 от 18.03.2026 г. по т. д. № 9/2026 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, прекратено е производството по т. д. № 1304/2026 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение и са присъдени разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие на процесуалния закон. Излага, че спорът е с участието на потребител, поради което делото е гражданско и установеният праг за достъп до касационна инстанция е 5 000 лв., който е надхвърлен предвид цената на предявения иск от 5 331,20 лв. Оспорва като необоснован извода на съда по обжалвания съдебен акт, че се касае за обективно съединени искове, с доводи, че всичките оспорени платежни операции са резултат на един правопораждащ факт – една фишинг атака, извършена на една и съща дата, чрез компроментиране на един и същ платежен инструмент. Счита, че общността на правопораждащите факти определя исковата претенция като една. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение, включително в частта за разноските, и за връщане на делото за произнасяне по касационната му жалба. Претендира присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Ответникът по жалбата, Д. К. К., оспорва частната жалба като 1 неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Претендира присъждането на разноски по реда на чл. 38 ЗА за осъществено безплатно представителство от адвокат в настоящото производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен.

Предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.

Предмет на разглеждане от въззивния съд с обжалваното въззивно решение са заявените с исковата молба от ищеца парични претенции за заплащане от ответника на сумите, с които е задължена банковата му сметка при ответника с извършени 10 броя неразрешени от ищеца платежни операции, всяка за сума, както следва: 100 лв., 200 лв., 605,40 лв., 401,80 лв., 807,20 лв., 400 лв., 400 лв., 805,60 лв., 805,60 лв. и 805,60 лв., и претенция за обезщетение за забава в общ размер от 393,54 лв.

Единственото поддържано с жалбата възражение, че доколкото паричните претенции са обусловени от общи факти, е налице предявен един иск, не намира опора във фактите по делото и закона. Касае се за кумулативно предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, всеки от тях, очертан чрез обстоятелствата, на които се основава – неразрешената платежна операция и произтичащото от закона задължение на ответника да възстанови незабавно на потребителя стойността на неразрешената платежна операция, и самостоятелен петитум - за присъждане на всяка от сумите по отделните платежни операции.

Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела.

В конкретния случай цената на всеки от исковете за претендираните парични вземания е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за граждански дела от 5 000 лв., поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима, както правилно е приел съставът на ВКС с обжалвания съдебен акт.

По тези мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата, като на представлявалия го при условията на чл. 38 ЗА адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 200 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2031 от 08.07.2026 г. по к. т. д. № 2

1304/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Ж. С. З., адвокатски номер 1700013760, сумата 200 евро - адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и представителство на Д. К. К. в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3