Решение № 978 от 18.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Добрич, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20233230100384 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „В. К.” ООД,град С. с ЕИК ***, с която срещу М. Е. С. ЕГН ********** са предявени искове за осъждане на ответника да заплати следните суми по договор за паричен заем „В. „ от 20.10.2021 г.:

-1000 лв. /хиляда лева /главница по договора за кредит , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 08.02.2023 г. до окончателното изплащане;

-133,65 лв. /сто тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т.

2 от договора - 15 % върху усвоената главница за периода 20.11.2021 год. 20.10.2022 год.;

-225,40 лв. /двеста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ -такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата;

-54,74 лв. /петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/1 неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора;

- 54,74 лв. /петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора;

-215,74 лв. /двеста и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ неустойка за непредставяне е на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от договора;

-150 /сто и петдесет лева / -начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя;

-30,54 лв. /тридесет лева е петдесет и четири стотинки/ -законна лихва за забава върху просрочените вноски на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 20.11.2021 год. — 20.10.2022 год.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ,чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

Претендират се разноските по делото.

Излагат се следните обстоятелства:

На 19.10.2021г. М. Е. С. с ЕГН ********** е сключила с дружеството (в качеството му на заемодател) договор за кредит „V.“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 1000лв.

.По силата на сключения договор е усвоила първоначално заемна сума в размер на 300.00 лева и впоследствие още 700.00 лева.

Ответникът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди сключването му на ответника е представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се 2 ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIР обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие , за което му е предоставена и тарифа.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2021 г. между „В. К.” ООД, ЕИК *** в качеството на кредитор и М. Е. С. в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит , по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит .Договорът е сключен за срок от една година при фиксиран годишен лихвен процент от 15%.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установява в заключението си следното:

Сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя. Към датата на заключението размера на дълга за главница и договорна лихва за срока на кредита е в размер на 1133.65 лева, от които 1000.00 лева главница и договорна лихва в размер на 133.65 лева. Всички претендирани от страната такси и неустойки,подробно описани в таблица в обстоятелствената част на експертизата фигурират в счетоводството при ищеца. Обезщетението за забава за периода от 20.11.2021 г. до 20.10.2022г. е дължимо върху сумата от 1000.00 лева.

Съдът кредитира заключението, изготвено от лице, притежаващо необходимата квалификация и знания.

Установява се от събраните доказателства по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на 3 кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК.

Основателни се явяват и подлежат на уважаване исковете за заплащане на сумите: 1000.00 лева-дължима главница по договора за кредит и 133,65 лева - договорна лихва за периода 20.11.2021 год. - 20.10.2022 год.

В полза на ищеца се следва и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор обезщетението за забава върху просрочените вноски по кредита о на основание чл. 20 ал. 3 от договора общо в размер на 1000.00 лева за периода от 20.11.2021 год. 20.10.2022 год.възлиза на 93.06 лева.

Искът на основание чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД за сумата от 30.54 лева – обезщетение за забава върху главницата от 1000.00 лева за периода 20.11.2021 г. - 20.10.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен.

Претендираната такса ангажимент от 225.40 лева за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница е недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата ангажимент касае задължение на кредитора да фиксира лихвата, като същата се приема да е свързана именно с управлението на кредита и погасяването на дог. лихва, поради което е недължима предвид нищожност на клаузата.

По изложените съображения е неоснователна и претенцията за сумата от 150.00 лева - начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя.

По отношение на претендираните суми 54.74 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора; 54.74 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора и 215.74 лв. неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.

4

1, 2 и 3 от договора съдът приема, че същите са се претендират в нарушение на чл.

33, ал. 1 ЗПК. Видно от договора уговорената предпоставка за начисляване на неустойките е единствено забавата на длъжника и изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава,имат за последица необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което е недопустимо.

С оглед на това се налага извод за нищожност на клаузите за неустойки, преценени с оглед императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 249.72 лева държавна такса, 249.72 лева хонорар вещо лице и 749.15 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Е. С. ЕГН ********** да заплати на „В. К.” ООД,град С. с ЕИК *** следните суми по договор за паричен заем „В.„ от 20.10.2021 г.: 1000.00 лева –главница по договора за кредит , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 08.02.2023 г. до окончателното изплащане; 133.65 лв. -договорна лихва върху усвоената главница за периода 20.11.2021 год. - 20.10.2022 год. и 30.54 лева - законна лихва за забава върху просрочените вноски от 1000.00 лева на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 20.11.2021 год. - 20.10.2022 год. като ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. К.” ООД,град С. с ЕИК *** срещу М. Е. С. ЕГН ********** исковете за сумите: -225.40 лева - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата ; -54.74 лева неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора; - 54.74 лева /петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - неустойка за 5 неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора; -215.74 лева неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.

1, 2 и 3 от договора и 150.00 лева -начислени такси по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя.

ОСЪЖДА М. Е. С. ЕГН ********** да заплати на „В. К.” ООД,град С. с ЕИК *** разноски в производството в размер на 249.72 лева държавна такса, 249.72 лева хонорар вещо лице и 749.15 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6