Определение № 14901 от 20.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14901 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110142988 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. . Х. срещу „ТГ .“ ЕООД.

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 541,96 лева, представляваща консумативни разноски за електроенергия за периода 21.11.2024г. – 20.02.2025г., лихва за забава по отношение на задълженията, която е платена на електроразпределителното дружество, както и такса за възстановяването на електроподаването към обекта, за имот на адрес гр. София, ул. „.., който ответникът ползвал в качеството на наемател по силата на договор за наем от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 420 лева, представляваща неустойка, предвидена в чл.13 от договора за наем за неспазено предизвестие по чл.13, ал.2 от Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ищецът излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, представляващ западен магазин, находящ се в гр. София, район „Възраждане, на партер в сграда на адрес гр. София, ул. .. с площ от 35 кв.м. заедно със западно мазе, находящо се под целия магазин с площ от 35 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата. На 19.05.2023г. ищецът чрез пълномощник .. сключил договор за наем на описания недвижим имот с наемател ответното дружество 1

„ ТГ ." ЕОО“, което заплащало наемната цена по негова банкова сметка.

Договорът бил спазван до началото на м. февруари 2025г., когато управителят на дружеството поискал отсрочване на задължението за плащане на наема за този месец, като била постигната уговорка да бъде продължен срокът до края на месеца. На 25.02.2025г. управителят на ответното дружество се свързал с пълномощника на ищеца .. и заявил, че иска да върне ключовете за помещението, което нямало повече да ползват. Ответникът прекратил сключеният между страните договор за наем без да отправи едномесечно предизвестие, както било уговорено в чл. 13, ал.2 от същия. Останали неплатени и три сметки аз електроенергия – за периода 21.11.2024г.20.12.2024г. в размер на 139,88 лева, за периода 21.12.2024г. – 20.01.2025г. в размер на 218,52 лева, за периода 21.01.2025г.-20.02.2025г. в размер на 163,02 лева. Управителят на ответника заявил, че няма да бъдат заплатени, както и наемът за месец февруари. Моли исковете да бъдат уважени и ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По иска с правно основание чл.79, ал.1от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало и съществувало валидно наемно правоотношение, по силата на което той е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на имота в надлeжно състояние, както и размерът на консумативните разноски, които са останали неплатени от наемателя, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

По иска с правно основание чл.92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно валидно уговорена неустоечна клауза в процесния договор, основанията, обуславящи начисляването на неустойка в тежест на ответника, както и размера на претендираното акцесорно вземане, а в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, което изключва отговорността му за заплащане на претендираната неустойка.

2

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2026г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва на основание чл.146, ал.3 ГПК, че в срок до първото заседание по делото могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, след което ще загубят тази възможност.

ДОПУСКА изслушването на един свидетел при режим на довеждане от ищеца.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3