Решение № 152 от 27.03.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ямбол, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330100845 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОКУДА БАНК“ АД против М. И.

П. и П. Д. П..

С исковата молба се твърди, че на основание искане за кредит от лицето Д. П. П. до ищцовото дружество, между страните -банката от една страна, в качеството й на кредитор, и Д. П. П. в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков потребителски кредит „***г., съгласно който кредиторът-ищец е отпуснал на кредитополучател Д. П. П. сума в размер на 10 000 лв.

Твърди се, че на 26.02.2021 г. кредитополучателят е усвоил в пълен размер предоставените средства по кредита, вследствие на подадено от него изрично искане за усвояване вх. № ***г.

Поддържа се че с предоставяне на сумата по кредита ищецът-кредитор е изпълнил задължението по договора за кредит, а за кредитополучателя е възникнало задължението да издължава получената сума съгласно клаузите за изпълнение на паричното задължение, визирани в договора за кредит и конкретизирани в погасителния план към него.

Сочи се, че съгласно договор за кредит крайният срок за издължаване на кредита е 20.02.2028г.

Твърди се, че според условията на договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора следните суми: еднократна такса за проучване и изготвяне на становище съгласно чл. 9.6. "а" от Договора за кредит; договорна (възнаградителна) лихва, изчислена като променлив лихвен 1 процент, равен на сбора на ОЛП, валиден за съответния календарен месец, плюс фиксирана надбавка в размер на 6.60%, който се начислява на годишна база върху предоставения кредит съгл. чл. 5.7, б. „а" от Договора за кредит; обезщетение за забава при просрочие на погасителна вноска в частта главница - в размер на законната лихва по просрочени задължения за времето на забава до окончателното изплащане на просрочената част от главницата или ОЛП плюс 10 процентни пункта годишно съгл. чл.6.1 от договора за кредит, както и обезщетение за забава при просрочие на погасителна вноска в частта „лихва" - в размер на законната лихва по просрочени задължения за времето на забава до окончателното й изплащане или ОЛП плюс 10 процентни пункта на годишна база съгл. чл.6.2 от Договора за кредит.

На следващо място се твърди, че за обезпечаване вземанията на банката-ищец по договора за кредит, в това число пълният размер на усвоената главница, ведно с всички лихви, обезщетения за забава, такси и разноските по събиране на вземането, кредитополучателят Д. П. П. е учредил в полза на банката-кредитор първи по ред залог по чл.162 и сл. ЗЗД върху всички свои настоящи и бъдещи вземания за възнаграждение за труд от работодател „Язаки България“ ЕООД, както и всички свои настоящи и бъдещи вземания за парични средства по всички банкови сметки с титуляр кредитополучателя, открити при „Токуда Банк“ АД, съгласно подписан Договор за залог върху вземания от 23.02.2021 г.

Твърди се, че на основание договора за кредит, кредитополучателят Д. П. се е задължил да погасява кредита на 83 равни месечни анюитетни погасителни вноски и една последна изравнителна вноска в размери, съгласно подписания и приложен към искова молба погасителен план.

Твърди се, че за периода след отпускането, респ. усвояването на сумата по кредита, плащанията по кредита са извършвани редовно чрез вноски от кредитополучателя, които той е правил доброволно от превод на работна заплата или е осигурявал необходимите средства за погасяване размера на вноските на погасителния план по разплащателната си сметка, обслужваща кредита.

Твърди се, че на 03.12.2022 г. кредитополучателят Д. П. П. е починал, като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство негови ***, а именно М. И. П. и П. Д. П..

Поддържа се, че в качеството им на законни наследници и в следствие възникнало универсално правоприемство, последните имат непогасени парични задължения към банката-ищец по процесния договор за банков кредит, които ответниците следва да заплатят на „Токуда Банк“ АД.

Поддържа се, че в случая е налице приемане на наследство от страна на ответниците, оставено им от техния наследодател Д. П. П. чрез мълчаливо приемане, в случая чрез конклудентни действия, изразяващи се с извършени от разплащателната сметка на кредитополучателя Д. П. П., открита в „Токуда Банк“ АД и обслужваща процесния кредит 2 чрез дебитната му карта към търговци, както и чрез теглене на налични суми от ПОСтерминали, като всички действия са извършени след настъпване на смъртта на Д. П. на 03.12.2022 г.

Поддържа се, че доколкото няма друга информация и представени данни за противното, следва презумпцията, че дебитната карта се държи от близките роднини на починалия кредитополучател Д. П. П., в случая неговите родители, и тяхна е преценката какви действия ще извършват или не с нея.

С това и по същество ищеца обосновава правния си интерес да предяви иск срещу ответниците по настоящото производство, като се поддържа, че в случая те са пасивно легитимирани да отговарят по така предявения иск.

Поддържа се още, че от момента на узнаване от банката-ищец за смъртта на кредитополучателя до датата на подаване на исковата молба от страна на ответниците, в качеството им на законни наследници на починалия кредитополучател, не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по договора за кредит, поради което и същите следа да се считат за трайно изпаднали в забава за погасяване на дължимите към банката суми, считано от м. юли 2023 г., която забава продължавала и към настоящия момент.

Твърди се, че към датата на депозиране на ИМ, просрочените задължения по договор за банков кредит са в общ размер на 1508.98 лв., от които: 937.50 лв. - дължима просрочена главница, 506.98 лв. - дължими лихви, начислени за периода от 20.06.2023 г. до 20.03.2024 г., 41.92 лв. - обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 20.03.2024 г., както и сумата 22.58 лв. - обезщетение за забава върху просрочени вноски по лихва, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 20.03.2024 г.

Иска се от съда да приеме, че с исковата молба ищцовото дружество прави изрично волеизявление до ответниците в настоящото производство, че обявява, поради неплащане и просрочие, кредита за изцяло и предсрочно изискуем в неговия пълен размер за неизплатена главница по кредита, ведно с всички начислени договорни лихви и обезщетения за забава.

Претендира се в заключение от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците, при условията на разделност, при равни квоти за всеки от тях, да заплатят на ищцовото дружество съответно сумите, както следва: главница в размер на 7 194.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, просрочена договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2023 г. до 19.03.2024 г., вкл., в размер на 506.98 лв., обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 19.03.2024 г., вкл., в размер на 41.92 лв. и обезщетение за забава върху просрочени вноски по лихва, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 19.03.2024 г., вкл., в размер на 22.58 лв.

Съответно да осъди ответницата М. И. П. да заплати на ищцовото дружество сумите: 3 597.40 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 253.49 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.06.2023 год. до 3

19.03.2024 год. включително; 20.96 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски за лихва, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително.

Съответно да осъди ответника П. Д. П. да заплати на ищцовото дружество сумите: 3 597.40 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 253.49 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.06.2023 год. до 19.03.2024 год. включително; 20.96 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски за лихва, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер.

Поддържа се още, че претенцията е неоснователна и недопустима.

Признава се, че действително двамата ответници са законните наследници на починалия Д. П. П., бивш жител на гр. Я., починал на 03.12.2022 г. в град Я.

Сочи се, че съгласно представения договор за потребителски кредит действително се установява, че приживе наследодателят на ответниците е усвоил в пълен размер предоставените средства по кредита. Наред с това се сочи, че за наличието и съществуването на това кредитно задължение на наследодателя на ответниците, същите узнават в момента в който са получили съобщението, ведно с исковата претенция, заведена срещу тях двамата.

Признава се, че до този момент не е бил вписан техен направен отказ от наследството, т. к. разбират за дълговете на своя наследодател при получаване на съответните призовки, ведно с исковите претенции, като сочат, че представят доказателства за вписан техен отказ от наследството, оставено им от техния наследодател. На следващо място, ответниците твърдят, че не са ползвали разплащателната сметка и дебитна карта на техния наследодател, че ответниците не са знаели за издаване на същата и не са откривали никакви документи, че такава карта няма не само в дома на ***, а и в жилището на ответниците. Категорично се поддържа, че ответниците не са запознати, че *** е притежател на такава карта и отричат твърдението да са ползвали същата.

Сочат, че единственото което е известно на ответниците е, че *** е имал апартамент в С. б., за който имали подозрение, че не е бил само собственост на ***, а и на други лица, което жилище било продадено малко преди смъртта на ***, поради което и като цяло се поддържа, че предявеният срещу тях иск е неоснователен и недоказан, и се иска е от съда постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца на тези съображения.

В съдебно заседание за ищеца, в качеството на процесуален представител по 4 пълномощие се явява ***. Р. Ж., чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се поддържа исковата молба. Релевира се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се иска в случай присъждане в полза на ответниците разноски по делото те да бъдат съобразени с предвидените размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/09.06.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание за ответниците в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява ***.И. К. от АК Я., чрез която в хода на делото по същество се поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и се иска от съда да я остави без уважение. Претендират се разноски по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 60 ЗН, който е допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличие на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иска на ищеца.