Решение № 973 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100510985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 12955 от 02.07.2025 г., гр.д. № 64374/2024 г., СРС, 53 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД С. М. Б. дължина „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 691,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 01.2022 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 143,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г., сума за дялово разпределение в размер на 16,77 лв. - главница за периода от м.05.2021 г. до м.01.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 41715/2024 г. по описа на СРС, 53 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част и ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца 400 лв. - разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях С. М. Б.. Счита, че не са представени 1 доказателства за обвързаност на страните от облигационни отношения, т.к. не се установява сключен договор при общи условия. Процесният имот е отчужден на 27.01.2022 г., видно от представения нотариален акт. Не се установява кога влизат в сила Общите условия. По делото не са представени изравнителните сметки, поради което ССЕ има характер на презентация, основана на частни документи, съставени от ищеца.Законна лихва върху цената за топлинна енергия не се дължи поради липса на публикуване на месечните сметки за главния дълг в интернет страницата на ищеца. Не е доказано основанието за заплащане на услугата за дялово разпределение.

Вземанията са погасени по давност за периода, обхващащ 3 години отпреди 01.07.2024 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

2

В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Обстоятелството, че ответницата по исковете С. М. Б. е собственик на 5/6 идеални части от топлоснабдения имот – апартамент № 71, в гр. София, район „********, с площ 44,75 кв.м., за който е доставена топлинна енергия за битови нужди през процесния период м. 05.2020 г. до м. 01.2022 г. се установява от следните доказателства: С договор за покупко-продажба от 01.10.2012 г., оформена с нот. акт № 95, том I, д. 79/2012 г., н-с рег. № 272 НК, ответницата придобива 4/6 идеални части от имота. С Чрез договор за покупко-продажба от 26.06.2015 г., материализиран в нот. акт № 108, том I, д.

97/2015 г., ответницата придобива още 1/6 идеална част от същия имот.

Ответницата подава и заявление-декларация от 12.11.2013 г. до ищеца за откриване партида на нейно име за жилището. Ирелевантно за спора е разпореждането с имота чрез договор за покупко-продажба от 27.01.2022 г., обективиран в нот. акт № 91, том I, д. 80/2022 г. на н-с рег. № 039 НК, като извършена през последващ извънпроцесен период.

Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Неоснователни са оплакванията по жалбата, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в 3 абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.

Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва. Искът за признаване съществуване на вземане за главница до размер на 691,53 лв. за стойност на незаплатената топлинна енергия през периода м. 05.2021 г. - м. 01.2022 г., е основателен.

Противно на оплакванията, поддържани в жалбата, неприложими към процесния период са клаузите от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и в частност тази по чл. 33 ОУ, според която клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването им в интернет страницата на търговеца.

Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно, поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане, длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД.

Кредиторът не е оказал необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни 4 сметки и съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, поради което не може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземане за мораторна лихва върху главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия в размер на 143,78 лева през периода 15.09.2021 г. - 06.06.2024 г., следва да се уважи като основателен до този размер.

Дължимостта на цена за реално предоставена услуга за дялово разпределение на предоставената топлинна енергия произтича от чл. 22 и чл.

36 ОУ, в сила от 2016 г. Посочените клаузи предвиждат възмездност на услугата, предоставена на клиентите спрямо продавача, като тази услуга е извършвана от избран от тях търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването, който от своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ сключва договор с топлофикационното дружество.

В случая има сключен такъв договор от 03.06.2020 г. между ищеца и подпомагащата го страна в процеса „Термокомплект“ ООД и по делото е безспорно реалното извършване на услугата, поради което цената се дължи.

Основателен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване на вземане за дялово разпределение до размер на 16,77 лв. – през периода м.

05.2021 г. - м. 01.2022 г.

Предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл. 111, б. „в“, предл. 3 вр. чл. 116, б. „б“ и чл. 114, ал. 1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.

33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал.

2 и ал.

3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след 5 изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е подадено на 01.07.2024 г., към тази дата са погасени по давност вземанията за главницата през периода от преди задължението за м. 05.2021 г. На основание чл. 119 ЗЗД и чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която уважени исковете.

Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12955 от 02.07.2025 г., гр.д. № 64374/2024 г., СРС, 53 с-в в частта, с която се признава за установено, че на основание чл.

422 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД С. М. Б. дължина „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 691,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.01.2022 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 143,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 06.06.2024 г., сума за дялово разпределение в размер на 16,77 лв. главница за периода от м.05.2021 г. до м.01.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2024 г. по ч.гр.д. № 41715/2024 г. по описа на СРС, 53 състав

Разпечатката съдържа 53 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e44be857-1680-486b-a885-94b93e5e6239