Решение № 23 от 17.01.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр. Добрич, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500799 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 92/08.08.2022 год. по гр.д.№20213240100646 /2021 год. на Районен съд Каварна ,с което: 1./ Д. Р. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ж.к.

„Б.*** е осъден да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** сумата от 13 934.81 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното й заплащане; сумата 1 766.57 лв. ,представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год.; сумата 32.61 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год., като е отхвърлен предявеният осъдителен иск срещу Д. Р. Д. за заплащане на сумата 120.00 лв. ,представляваща разходи при изискуем кредит, като неоснователен и недоказан и са 2./отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** против Л. А. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** искове за заплащане в качеството й на 1 поръчител на сумата от 13 934.81 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното й заплащане; на сумата 1 766.57 лв.

,представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год.; на сумата 32.61 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год., както и сумата 120.00 лв. ,представляваща разходи при изискуем кредит.

Решението на КРС по п.1 не е било обжалвано и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила.

Производството по реда на глава ХХ от ГПК е образувано въз основа на жалба рег.№ 2610/07.09.2022 год. на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** срещу частта от решението по п.2.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора от въззивния съд , като поръчителят бъде осъден да заплати солидарно с кредитополучателя всички суми, ведно с разноските, които банката е сторила в заповедното и исковото производство в двете съдебни инстанции.

Посочено е ,че от събраните доказателства-писмени и заключение на вещо лице ,безспорно било установено сключването на договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с валидно поръчителство .Договорът за поръчителство бил инкорпориран в документа за сключване на кредитния договор и съставлявал негово продължение. Договорът за поръчителство бил датиран и подписан,надлежно индивидуализирал страните му ,както и ясно и конкретно посочвал данните за задължението както на поръчителя, така и на главния длъжник – размер ,срок, лихвен процент, респ. солидарната им отговорност .Поръчителят не бил подал отговор на исковата молба, а защитата му в процеса била основана на отпадане на отговорността му по правилото на чл. 147 от ЗЗД, т.е. бил е наясно за параметрите на задължението, което ще се обезпечава, както и обема на възникналата солидарна отговорност по действителен договор с ясен предмет. В нарушение на закона, първоинстанционният съд не бил посочил конкретна законова 2 норма, същественото нарушаване на която да опорочава договора за поръчителство до степен на пълната му недействителност, както и в случай, че е считал, че договора за поръчителство не възпроизвежда всички клаузи на договора за кредит, не съобразил правилото на чл. 26 ал.4 от ЗЗД.

При данни , че решението е било връчено на дата 22.08.2022 год., жалба рег.№ 2610/07.09.2022 год.,изпратена по пощата на дата 02.09.2022 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 62 ал. 2 от ГПК.

Въззиваемата страна Л. А. М., от гр. Б. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Поръчителят поемал задължение към кредитора да отговаря за изпълнение на задълженията на неговия длъжник, поради което договорът за поръчителство следвало да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, а нарушаването на посоченото изискване ,обуславял неопределеност на предмета на поръчителството, т.е. и недействителност на договора.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва :

Обжалваното решение е постановено по искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД ,във връзка с чл. 430 от ТЗ ,чл. 86 и чл. 138 и сл. от ЗЗД , заявени с искова молба рег.№ 17003/23.08.2019 год. от кредитодателя "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** против длъжника Д. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ЖК „Б.*** и поръчителя Л. А. М., , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** да му заплатят солидарно суми,съставляващи непогасена главница, възнаградителна лихва,лихвена надбавка за забава и разходи при изискуем кредит на основание сключените между тях договори за кредит за текущо потребление и за поръчителство .

Исковете са предявени с оглед резултата по ч.гр.д.№ 2345/2019 год. на Районен съд Добрич, по което с разпореждане от 05.07.2019 год. е отхвърлено подаденото от “БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, град С., район О., ул. М.** заявление рег.№ 13280/01.07.2019 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници Д. Р. Д. ЕГН **********, от град Д., ЖК „Б.*** (длъжник) и Л. А. М. ЕГН ********** от град Б., ул. „Г.С.Р.** (поръчител), въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от 3

ГПК вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ – извлечение от счетоводни книги към 01.07.2019 год. по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год . и договор за поръчителство към него от 15.08.2017 год., за сумите от 13 934,81 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва от 01.07.2019 год. до окончателното й изплащане; 1416,51 лева, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 10.09.2018 год. до 14.06.2019 год.; 23,77 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 11.01.2018 год. до 14.06.2019 год.; 61,92 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.06.2019 год. до 01.07.2019 год.; 120 лева, представляваща разходи при изискуем кредит;311,14 лева, представляваща внесена държавна такса при подаване на заявлението в съда .Заявлението е било отхвърлено, тъй като банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем и към датата на подаването му , не е налична предсрочна изискуемост на заявените суми - както за главницата, така и за акцесорните вземания, чийто падеж не е настъпил.С разпореждане от дата 09.08.2019 год. ,съдът е указал на заявителя ,че може да предяви осъдителен иск за вземането,за което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Исковете са основани на твърдения ,че ищецът е предоставил на ответника Д. кредит в размер на 15 000 лв. съгласно договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год. със срок на издължаване 120 месеца, който е усвоен изцяло и е започнало погасяването му. Кредитът е бил обезпечен с поръчителство посредством сключен на 15.08.2017 год. с ответника М., договор за поръчителство, по силата на който ,поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия.

Твърди още, че ответникът-кредитополучател е допуснал нередовности при плащането на погасителните вноски за главници и лихви, което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит. Последното плащане по кредита е направено на 10.10.2018 год., в размер на 2,29 лв. Към датата на подаване на исковата молба е била налице забава от 316 дни, като са просрочени 11 месечни вноски по кредита. В исковата молба е обективирано волеизявление на банката до длъжника и поръчителя, съдържащо ясно позоваване на обстоятелствата ,предвидени в чл. 18 т.2 от Общите условия ,че санкционира неизправността на длъжника, отнема преимуществата на срока ,при което настъпва предсрочна изискуемост на остатъка по кредита.

4

Отправено е искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на „Банка ДСК” сумата от 13 934.81 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 1 766.57 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год.; сумата 32.61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год.; сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран от назначения на ответника Д. Д. особен представител - адв. К. И., в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Л. М. на дата 04.10.2019 год. ,депозирала в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 21684/29.10.2019 год. ,с който е заявила възражение за местна неподсъдност на спора и искане ,той да бъде разгледан по правилото на чл.105 от ГПК от Районен съд Б.. Изложила е твърдения, че кредита бил изтеглен по време , когато с другия ответник съжителствала на съпружески начала. Настоява претенцията да бъде уважена само срещу него, тъй като съжителството им било преустановено, кредитната сума била използвана само от Д. за закупуване на лек автомобил , ползван също само от него. Вън от горното не разполага със средства да изплаща дълга му, тъй като сама се грижела за дъщеря им . В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени, поради погасяването им по давност с оглед изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Претендира за присъждане на разноски.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, а с въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на КРС , поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд, както следва:

На 15.08.2017 год. между “Банка ДСК” ЕАД” като кредитор и ответникът Д. Р. Д. като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 15 000.00 лева и срок на 5 издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Между страните е постигната договореност, че кредитът се усвоява еднократно чрез посочена банкова сметка с титуляр кредитополучателя, а падежът за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца съгласно погасителен план. Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8.70% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.432 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описана в Приложение № 2 към договора. Договорено е между страните, че при нарушение на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Страните са постигнали съгласие, годишният процент на разходите по кредита да е 10,38% и може да бъде променян при предпоставките предвидени в общите условия. Съгласно чл. 12 с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, както и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 18 неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, които кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора. Съгласно заключение рег.№ 262259/08.09.2021 год. на вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,сумата от 15000 лв. по договор за кредит от 15.08.2017 год. е усвоена от кредитополучателя Д. Д..