Решение № 23449 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23449 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110161273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, предявена чрез адв. К. П. срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 229 лв., представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 20.05.2024 г. в ******* било осъществено пътно-транспортно произшествие при преминаване на л.а. „Л.“ с рег. № ********* през необезопасена и необозначена шахта без капак на пътното платно в *******, на кръстовището на ************************ и ****************. Автомобилът бил имуществено застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца. В резултат на произшествието била увредена задната му дясната гума. Пред застрахователя по имуществената застраховка е образувана щета и на застрахования било изплатено обезщетение в размер на 229 лв.

Ищецът счита, че след изплащане на обезщетението „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД се е суброгирало в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата. Според ищеца ответникът Столична община отговаря за причинените щети, защото не е изпълнил задълженията си по Закона за пътищата и не е поддържала в изрядно състояние пътната настилка. Сочи, че до Столична община е отправена регресна покана за заплащане на сумата от 229 лв, но изпълнение, което е обусловило правният интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2025 г. и 13.05.2025 г., ищецът е направил уточнение, че процесното ПТП е настъпило не на кръстовището на ************************ и ****************, както се твърди в исковата молба, а на кръстовището на *************** и **************** при преминаване през шахта на 1 пътното платно без капак.

В срока по чл. 131 във ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Столична община, подаден чрез юрисконсулт М., с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът възразява, че не е надлежна страна по исковата претенция, доколкото видно от твърденията на ищеца произшествието е настъпило вследствие на необезопасена шахта, която е собственост на „Софийска вода“ ЕАД и това дружество отговаря за нея, поради което и счита, че исковете са недопустими. По същество ответникът счита, че претенциите не са доказани. Оспорва твърдения механизъм, както и твърди, че въобще липсват категорични доказателства за настъпване на конкретното произшествие.

Възразява, че приложения Протокол за ПТП е съставен единствено по данни на водача.

Оспорва Протокол за ПТП в частта по отношение на описания механизъм и щети.

Поддържа, че на твърдяното от ищеца място на настъпване на произшествието изобщо липсват шахти. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че приносът на водача е, че не е се е съобразил с пътните условия. Оспорва размера на претенцията, като твърди, че няма данни отремонтираните части да са били в изрядно състояние преди произшествието.

Твърди, че не е съобразено овехтяването на автомобила. Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

С определение № 8667 от 20.02.2025 г. по делото като трето лице-помагач на ответника е конституирано „Софийска вода“ АД /в определението е допусната техническа грешка, като е посочено, че е третото лице –помагач е конституирано на страната на ищеца.

Постъпило е становище от третото лице-помагач, което счита иска за неоснователен и недоказан

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетата като доказателството по делото застрахователна полица № 4704230200018354 се установява, че за автомобил марка „Л.“, с рег. № ********* е сключен договор за имуществено застраховане - Застраховка „Каско“ за периода 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г. при „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.

Приет като доказателство по делото в оригинал е Протокол за ПТП № 1948567 от 20.05.2024 г., съставен от автоконтрольор при ОПП СДВР, в който длъжностното лице след посещение на място е посочило, че произшествието е настъпило в ********, на кръстовището на ******************* и ****************. По отношение на механизма, длъжностното лице е посочило, че произшествието е настъпило вследствие на недостатъчно контрол на водача на МПС, който реализира ПТП с пътен знак Б2 и преминава през него, вследствие на което пука гума. В Протокола е очертана схема, че произшествието е осъществено при маневра десен завой. Посочено, че спрямо водача И. е взето административно отношение, като му е съставен акт за администртивно нарушение на чл.

20, ал. 1 ЗДвП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая длъжностното лице, съставило протокола за ПТП е възприело лично мястото на настъпване на произшествието, поради което в тази част 2

Протоколът има обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Що се касае до механизма на настъпилото ПТП и причинените вреди, същите подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

Отразеният в Протокола за ПТП механизъм се се установява не само от съставения от контролните органи документ, а и от свидетелските показания на И. Г. И. и приетото по делото заключение по САТЕ.

Разпитаният по делото свидетел И. Г. И. е застрахованият водач, участвал в процесното произшествие. Съдът намира, че свидетелят дава сведения за обстоятелства, които непосредствено е възприел, показанията му са последователни и обективни, поради което съдът ги кредитира с доверие. Свидетелят си спомня за ПТП през май 2024 г., което е претърпял в ********, в близост до ****. Спомня си, че правил обратен завой, там имало някакъв знак, който той закачил и гумата му се ударила в нещо и се спукала. Спомня си, че във връзка с произшествието на място пристигнала полиция.

По делото е изслушано заключение на вещо лице Й. Й. по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Вещото лице при съобразяване на данните по делото е установило, че ПТП е настъпило като автомобилът се е движил по ************************ с посока от **************** към ***************************, като в района на кръстовището с **************** водачът е предприел маневра за обратен завой, при която автомобилът е преминал през пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ Според заключението на вещото лице, за да премине през знака, автомобилът следва да е преминал и през бордюра на островчето, на което е бил поставен той. Вещото лице констатира още, че настъпилото увреждане на задната дясна гума е в пряка причинно-следствена връзка с именно с този механизъм на настъпване на ПТП. За целите на извършването на настоящата експертиза вещото лице е извършило оглед на мястото на ПТП-то, като е установило, че в процесния район няма шахта, каквато твърди да е налице ищецът в исковата молба. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като го намира за обективно и безпристрастно изготвено.

Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля И., поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и не съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.

Следва да се отбележи, че по делото е приетото като доказателство заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от собственика на автомобила И. И. до застрахователя ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД. Заявлението е съставено от водача и в него е посочено, че произшествието е настъпило „ ******************************“. Застрахованият е заявил следният механизъм „преминавайки през шахта без капак се спука задна дясна гума“. Съдът не кредитира с доверие посоченото писмено доказателство. Заявлението е съставено от увредения водач, но данните в него противоречат изцяло на останалите събрани доказателства по делото. При разпит на увредения водач самият той заявява пред съда, че произшествието се осъществило на посоченото в Протокола за ПТП, съставен от контролните органи, място. Макар да потвърждава, че подписът в заявлението е него, свидетелят сочи, че вероятно е допуснал техническа грешка при описване на адреса на произшествието. Ето защо и при съобразяване на всички данни по делото и събраните доказателства, съдът не кредитира с доверие заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като доказателствената му стойност се разколебава от всички останали доказателства по делото.

3

От представени по делото Доклад по щета № 470423242428846 и платежно нареждане се установява, че ищцовото дружество е удовлетворило претенция № 51-0130005028 на своя клиент И. И. и му е заплатило сумата от 229 лева, представляваща обезщетение за ремонт на спукана задна дясна гума на застрахования автомобил. От приетото заключение по излушаната САТЕ се установява, че пазарната стойност, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. „Л. “ с рег. № *********, изчислена на база средни пазарни цени е 272, 11 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества. В общия случай Столична община е собственик на улиците на територията на ******** и е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да ги поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като незабавно отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти. Общината следва да поддържа уличната мрежа в такова състояние, че покритието да не се разрушава, а ако в крайна сметка това се случи, участъците следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане реализирането на ПТП.