Решение № 210 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Красимир Папаризов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600370 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 17/25.04.2023г. по НОХД № 556/2022г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимата Д. Т. В. е ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА в това, че на 24.05.2020 г. около 19:00 часа в с. Д., обл. П., ул. „П.“, пред № **, при управление на МПС - лек автомобил „Ф.“ с рег. № ******** - собственост на „И.“ ЕАД - К. П., движейки се в посока от м. „Д.“ за с. Д. е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявала МПС в населеното място с превишена скорост от 102 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч в населено място и е изгубила контрол над управлявания автомобил, вследствие на превишената скорост, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно смъртта на А. Г. М., починала на място в същият ден, смъртта на Е. Д. Г., починала на 30.05.2020 г., средни телесни повреди на Ц. Д. Ш., изразяващи се в открита черепно - мозъчна травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на левите 3, 4 и 5 ребра, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата, счупване на долното рамо на дясната срамна кост довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, левостранен хемопновмоторакс, 1 наложил оперативно отстраняване и контузия на левия бял дроб, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, леки телесни повреди изразяващи се в болка и страдание, както и средни телесни повреди на Ц. А.

П., изразяващи се в счупване на лява раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, счупване на лява ключица довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, счупване на лявата фибула и ляво латерално тибиално плато (лява подбедрица) довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, леки телесни повреди изразяващи се в разкъсно-контузии рани довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, леки телесни повреди изразяващи се в болка и страдание, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е ОСЪДЕНА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Д. Т. В. за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ, като е възложена възпитателната работа с нея на Наблюдателната комисия при Община – П..

На основание чл.343г от НК подс. Д. Т. В. е ЛИШЕНА ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил веществените доказателства по делото – лек автомобил „Ф.“ с рег. № ********, оставен на съхранение в тиловата база на ОД на МВР – П., да се върне на собственика му „З.Ц.“ ООД, ЕИК *******, а счупен компакт диск, намиращ се на гърба на корицата в т.2 от ДП, да остане приложен по делото.

Подсъдимата Д. Т. В. е осъдена да заплати, направените на досъдебното и съдебното производство разноски, съответно по сметка на УМБАЛ „Пловдив“ АД от 40 лева, по сметка на ОД на МВР – П.азарджикв размер на 2848,90 лева и по сметка на Окръжен съд – Пазарджик в размер на 748,80 лева.

Подсъдимата Д. Т. В. е осъдена да заплати на частните обвинители, направените от тях разноски, съответно на Й. Л. П. и А. Л. П. в размер на 1000 лева, на Д. П. Г. в размер на 5000 лева, на С. П. Г. в размер на 5 000 лева, на А.

Е. Т. и С. Е. М. в размер на 100 лева и на И. С. М. в размер на 800 лева.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали прокурорът и част от частните обвинители, които са подали протест и въззивни жалби, както следва:

Прокурорът С. Я. от ОП – П. е подал протест с допълнение към него, в които изразява недоволството си срещу присъдата в наказателноосъдителната й част спрямо наложените на подсъдимата явно несправедливи наказания. В тази връзка се иска да се измени присъдата като се увеличат размерите на наложените й наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК 2 и се постанови ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Частният обвинител Ц. Д. Ш., чрез процесуалния си представител адв.

Д. Н. от АК – С. обжалва присъдата в наказателно-осъдителната й част, като я намира за явно несправедлива. Затова се иска нейното изменение, като се увеличат размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, като се постанови ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Адвокат К. Н. от АК – С., като повереник на частните обвинители Й. П., А. П., Д. Г. и С. Г. е подал въззивна жалба с допълнение към нея срещу постановената присъда, намирайки наложените наказания за явно несправедливи. В тази връзка се иска нейното изменение, като се увеличат сроковете на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, да се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК и се постанови ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Частните обвинители А. Т. и С. М. с повереници адв. Л. Г. и адв. Р. П., частният обвинител И. М. с повереник – адв. А. Б., както и подсъдимата Д. В. със защитници – адв. Р. К. и Т. К. не са обжалвали присъдата.

Представителят на АП – Пловдив счита, че поддържа подадения протест по изложените в него съображения и предлага присъдата да бъде изменена, тъй като на подсъдимата са наложени явно несправедливи наказания. Намира, че е подценена обществената опасност на деянието и на дееца. Освен генералната, така и специалната превенция счита, че не могат да бъдат осъществени най-вече с условното осъждане. На първо място в рамките на квалификацията има и други обстоятелства, които завишават още повече обществената опасност – настъпила е смърт на две жени и са причинени сериозни увреждания на още две жени, като едната от тях след няколко месеца е починала, макар и да не е установено, че това има пряка причинно следствена връзка с инцидента. На второ място, нарушението на правилата за движение е твърде сериозно, а самият механизъм на произшествието говори за липсата на адекватно поведение, тъй като се излиза безпричинно от платното, преминава се през канавката, последва завъртане и удряне в ограда и достигане до тези жени на тротоара. Скоростта е определена в минимални стойности, въпреки което е твърде завишена за населено място.

Обстоятелството, че подсъдимата е водач с малък опит е изисквало още поголямо внимание от нейна страна. Представеното ново становище за подсъдимата касае въпроси, на които е отговорила назначената психологична експертиза. Това състояние на подсъдимата няма отношение към самото деяние и впоследствие при преценката за квалификацията на деянието и размера на наказанието. Доводите на защитата, че в механизма на произшествието е имало съпричиняване от някакъв друг водач, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, защото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и в обвинителния акт няма посочени такива обстоятелства.

3

Частните обвинители и жалбоподатели - Й. П., А. П., Д. Г. и С. Г., както и техният повереник адв. К. Н. не се явяват редовно призовани. Същите се представляват само от адв. Б. от АК – С., който изразява становище, че поддържат подадената от колегата му въззивна жалба с допълнението към нея, като настоява за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Частният обвинител и жалбоподател - Ц. Ш. и нейните повереници – адв. Н. и М. не се явяват редовно призовани.

Частният обвинител И. М. с повереник – адв. А. Б. не се явяват редовно призовани. От адв. Б. е постъпило становище, че не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като оспорва подадената въззивна жалба.

Частните обвинители А. Т. и С. М. се явяват лично и с техния повереник – адв. Р. П., като заявяват, че подадените протест и въззивни жалби на другите частни обвинители с твърдения за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания се явяват неоснователни. Предлагат присъдата като обоснована, законосъобразна и справедлива да се потвърди изцяло.

Подсъдимата Д. В. се явява лично и с адв. Т. К. и адв. И. К. от АК – П., като заявяват, че постановената присъда е правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, а подадените протест и въззивни жалби на частните обвинители са неоснователни. Молят да се вземат предвид като неотчетени от първата инстанция допълнителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, това че още от началото на досъдебното производство е признала вината си, разкайва се за стореното и е оказала съдействие на органите на досъдебното производство по смисъла на т. 7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК, както и че се грижи за болните родители на фактическия си съпруг и за детето си, което е на 10 години.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира и приема за установено следното:

Подаденият протест и въззивните жалби на частните обвинители са частично основателни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен обвинителен акт срещу подс. Д. Т. В. за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.3,б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

След провеждането на разпоредително съдебно заседание подс. Д. В. се е признала за виновна и със защитниците й – адв. Т. К. и адв. Р. К., са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

По делото са конституирани в качеството на частни обвинители близките родственици на пострадалите, както следва: на починалата на място А. М. – А. Т. и С. М. с повереник – адв. П., И. М. с повереник адв. Б.; на 4 починалата на 30.05.2020 г. Е. Г. – Д. Г. и С. Г. с повереници адв. Н. и адв. Б., на починалата впоследствие Ц. П. – Й. П. и А. П., с повереници – адв. Н. и адв. Б.; Ц. Ш. с повереник – адв. М..

Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. В. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия Пазарджишкият окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д. В. е правоспособен водач на МПС с категория „В“ за управление на лек автомобил, „**“ и „АМ“ за други МПС. Свидетелството й за правоуправление е издадено на 14.01.2020 г. За придвижване ползвала лек автомобил марка „Ф.К.“ с рег. № ********, собственост на „И.“ ЕАД, клон П..

На 24.05.2020 г. подс. В., св. Р. Ц., с когото живеела на съпружески начала и малолетния им син Т. Ц., били на гости с техни приятели в къщата на св. Й.Н. в местността „Д.“ над с. Д., обл. П.. До там се придвижили с лекия автомобил „Ф.К.“ с рег. № ********. В края на деня решили да си ходят.

Тримата се качили в автомобила. Подсъдимата В. седнала на шофьорската предна лява седалка, за да се упражнява да го кара. Свидетелят Р. Ц. седнал на предна дясна седалка до нея. Отзад на детско столче върху задната седалка сложили да седне малолетния им син Т. Ц.. Всички били с предпазни колани.

Тръгнали с автомобила от м. „Д.“ към с. Д. и гр. П.. Движили се по път с асфалтова настилка. Пътят бил с наклон и със завои. Спускали се надолу по дясната лента за движение. Движили се на дневна светлина. Времето било облачно, но видимостта била добра. В интервала от 18:30 - 19:00 часа наближили табелата на с. Д.. Участъкът от пътя след нея бил прав с наклон надолу от 5 градуса и лек завой наляво. Подсъдимата В. отминала табелата за населеното място, но не намалила скоростта на автомобила след нея до ограничението от 50 км в час за движение в населено място. Движела се с превишена скорост не по-ниска от 102 км/час. След табелата, преди завоя е имало знак „забранено изпреварването“. Други участници в движението пред тях и зад тях не е имало.