Решение № 481 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110207114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. С. Г. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-015223 от 08.07.2024 г., издадено от Д. Д. Д., началник-сектор в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на постановлението, като се твърди съществено нарушаване на процесуалните правила. Административно-наказващият орган чрез процесуален представител (юрисконсулт) излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на НП и за доказаност на административното нарушение, като претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането изобщо на гласни доказателствени материали не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина) - освен това, че срещу въззивника (роден през **** г.) към процесната дата 25.06.2024 г. имало на 10 влезли в сила НП, издадени за нарушения на правилата за движението по пътищата, чието спазване подлежи на контрол от органите на МВР, както и освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП по ЗДвП - се установява абсолютно безпротиворечиво и по несъмнен начин още изложеното от фактическа страна в обжалваното НП (като препратка към АУАН), към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба, като се касае именно за установена от съда фактическа обстановка, която се излага в настоящото решение посредством техниката на препращането към съдържание, което е налично по делото и което е достъпно за страните). При това 1 положение материалният закон е приложен правилно, като не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН – АУАН и НП са напълно достатъчно информативни (и в този смисъл отговарят на съответните съществени относно процесния случай изисквания за съдържание съобразно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН), за да може да се упражни по същество процесуалното право на защита (въпросът „защо“ е такъв, който може да се поставя практически до безкрайност и така да се поставят все нови и нови изисквания за конкретизация на съответното съдържание от фактическа и/или правна страна /в това число например изисквания да бъде обяснено какво е административно нарушение, какво е вменяемост, какво е вина, какво е обществена опасност, какво е закон и пр./; неизправността на шумозаглушителното устройство на автомобила е нещо, което подлежи на възприемане и без ползване на специализирана апаратура); и без наличие на специални знания еднозначно може да се заключи, че неизправността на шумозаглушителното устройство е такава неизправност, която попада в хипотезата по позиция 6.1.2, буква „б“, изречение 2 от таблицата по Част I от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, явяваща се (методиката) Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, т. е. при такава неизправност е налице опасност за здравето на лицата в превозното средство (поради прекомерния шум), респективно касае се при всяко положение за неизправност, която най-малкото се явява значителна по смисъла на ЗДвП (включително съобразно пар. 6, т. 72, предложение последно от ДР на ЗДвП).

При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на НП (тук е необходимо – с оглед яснота и във връзка с някои случаи в практиката – да се уточни, че мотивите към съдебния акт в техния правен аспект нямат за задача да изчерпват в детайли всеки един възможен въпрос, който би се поставил касателно законосъобразността на санкционирането с НП, доколкото иначе съдът ще следва да взема във всяко свое подобно решение по реда на ЗАНН - и в хипотези на липса на релевиран съответен довод /съобрази чл. 339, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!/ - и становища по въпроси като например дали деецът изначално е годен да носи отговорност /дали е физическо или юридическо лице, респективно дали е непълнолетен/пълнолетен и/или вменяем, дали е приложим изобщо българският закон /а не някой друг/ и защо, дали издалият санкционния акт орган действително е назначен на съответната длъжност /а не например въз основа на нищожен административен акт/, дали самият приложен материален закон е съобразен с Конституцията на Република България /имайки предвид прякото й действие и задължителната практика на КС по въпроса/, дали подзаконовата нормативна уредба, на която съдът и/или наказващият орган се позовава, е съобразена с нормативната уредба от по-висок ранг, дали не са налице хипотези от рода неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск и пр., посредством което довеждане до абсурд се демонстрира несъстоятелността на подхода, при който към мотивите към съдебните актове се поставят все нови и нови изисквания, несъществуващи в действителност в позитивното право), поради което и съобразно чл. 63, ал. 9 вр. чл. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. С оглед съответното направено искане и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на СДВР (съответното юридическо лице съобразно уредбата по ЗМВР) следва да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (имайки предвид степента на фактическа и правна сложност на делото, както и материалния интерес по него), с прилагане на превалутиране съобразно уредбата по ЗВЕРБ.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 24-4332-015223 от 08.07.2024 г., издадено от Д.

Д. Д., началник-сектор в ОПП - СДВР.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 66,47 евро – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3