Решение № 39 от 13.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пазарджик, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Стоян Д.Павлов като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200601003 по описа за 2024 година С Присъда №31 от 18.10.2024 година,постановена по НОХД № 239/2024 година на Районен съд - Велинград,е признат подс.С. М. С. за виновен в това,че за времето от 04.12.2019 година до 05.03.2020 година във Велинград съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация и удостоверяващ правоспособност – свидетелство за воден спасител на плувни басейни и водни паркове №112012,като са самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308,ал.2 от НК във връзка с чл.308,ал.1 от НК,като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

На основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 години,считано от влизане на присъдата в сила,като по време на изпитателния срок възпитателните грижи спрямо осъдения се възлагат на обществен възпитател при ОбщинаВелинград.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. М. С. – адв.С. М..Твърди се,че присъдата е 1 постановена при наличие на съществени процесуални нарушения,неправилна е поради нарушаване на материалния закон,като поради неправилното му приложение и наложеното наказание се явява явно несправедливо.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.Не се сочат нови доказателства.

По делото е депозирано и писмено допълнение към въззивната жалба от адв.С. М..Твърди се,че не е извършено престъпление-такова,за каквото е повдигнато обвинение с обвинителния акт,като евентуално престъпление следва да е извършено на 25.11.2019 година,когато бил използван процесният документ.Счита се,че не е доказано обвинението и е налице предположение за вината на подсъдимия.Твърди се,че не е посочено къде,пред кого и при какви обстоятелства е използван този документ,като въз основа на чл.10 от НК могъл да се направи изводът,че такова деяние,извършено неясно къде в град Велинград,не е общественоопасно.Твърди се,че съдът е допуснал процесуално нарушение при определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК,като бил постановил вътрешно противоречиви мотиви относно личността на дееца,което и препятствало да се установи волята на съда.Сочи се,че съдът не бил изложил и мотиви относно искането за приложение на чл. 55 от НК.Не се сочат нови доказателства.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Прокурорът поддържа становище,че както във фазата на досъдебното производство,така и в съдебната фаза са били допуснати съществени процесуални нарушения,като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Счита се,че присъдата страда от липса на мотиви,като не са обсъдени и възраженията на защитата.Счита се обаче,че е налице и пълна непригодност на обвинителния акт и че в самото му изписване няма престъпна деятелност,която да е установена и да е вменена на подсъдимия.Счита се,че така е допуснато съществено процесуално нарушение,което пречи на подсъдимия да разбере, в какво точно е обвинен.Становището е,че първоинстанционният съд е следвало да върне делото на прокуратурата.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е основателна.

2

Видно е,че след внасяне в съда на обвинителен акт против С. М. С. е насрочено разпоредително заседание.Преди разпоредителното заседание е постъпило по делото Заявление от адв.М.-защитник на подс.С.,като с него е направено искане за предварително изслушване в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК – да не се разпитват вещите лица и свидетелите,като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство.

В разпоредителното заседание на 18.10.2024 година подсъдимият и неговият защитник са заявили пред съда,че поддържат искането за приложението на чл.371,т.1 от НПК,като съдът е приел с определение,че са налице условията за разглеждане на делото по реда на особените правила – по реда на Глава 27-ма от НПК,в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК,и е постановил производството по делото да бъде проведено по този ред.

При провеждане на производството по този ред съгласно разпоредбата на чл.373,ал.1 от НПК при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица,за които се отнася одобреното от съда съгласие/в случая за всички свидетели,както и за вещото лице/,като обаче съответните протоколи за разпит и експертни заключения следва да се прочетат по реда на чл.283 от НПК.

Видно е от протокола от съдебното заседание на 18.10.2024 година,че съдът на основание чл.283 от НПК е прочел писмени доказателства,събрани в хода на досъдебното производство,като липсва обаче прочитане на протоколите за разпит на свидетелите,посочени в обвинителния акт,които са осем на брой,както и прочитане на експертното заключение на вещото лице инж.К..

В този смисъл тези гласни доказателства,както и експертното заключение не са били приобщени от съда по надлежния процесуален ред към доказателствата по делото.

С присъда от 18.10.2024 година Районен съд – Велинград е признал подс.С. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен – по чл.316 от НК във връзка с чл.308,ал. 2 и чл.308,ал.1 от НК,като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,с приложението на чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години.

Видно е от мотивите на

3 присъдата,че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка представлява пренесено копие на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.Освен това,след изложената така от съда фактическа обстановка,съдът се е задоволил единствено в едно изречение да посочи,че я е счел за установена след запознаване с материалите от досъдебното производство – л.427 и сл.

В този смисъл липсват изложени каквито и да било мотиви от първоинстанционният съд,въз основа на кои точно доказателства е възприета тази фактическа обстановка,като се обсъдят тези доказателства поотделно и в съвкупност и се посочи от съда,кои от тях кредитира и защо,както и кои не кредитира и защо – така,както повелява нормата на чл.305,ал.3 от НПК относно съдържанието на мотивите на присъдата.

Отделно от това съдът е посочил,че се е запознал с материалите по досъдебното производство от л.427 нататък,за да възприеме тази фактическа обстановка.Видно е обаче от досъдебното производство,че преди л.427 се намират : писмо от Генералния директор на БЧК във връзка със запитване за легитимността на сертификати за квалификационно ниво „спасител на плувни басейни и водни паркове“,касаещо и подс.С./л.329/,техническата експертиза на вещото лице инж.К./л.251-259/,протокола за разпит на свидетелката Р.П./л.414/,декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие на подсъдимия,справка за съдимост за подсъдимия,документи във връзка със започването на работа на подсъдимия в СПА хотел „****“,както и за прекратяване на трудовото му правоотношение,документи за покрити нормативи и личен талон на подсъдимия за воден спасител.Тези доказателства,както и всички останали по делото,касаещи подс.С.,както се каза по-горе,не са били обсъдени по никакъв начин от съда в мотивите на присъдата.

Настоящата инстанция счита,че мотивите на първоинстанционния съд относно определяне на наказанието на подс.С. са напълно неясни и противоречиви,което е пречка да се разбере,каква всъщност е действителната воля на съда и как се е формирало неговото вътрешно убеждение.Отделно от това съдът не е изложил съображения относно направените от защита възражения,както и липсват каквито и да било мотиви относно искането за приложението на чл.55 от НК при определяне на вида и размера на наказанието.Така на стр.3-та в мотивите си съдът е приел,че подсъдимият е 4

„осъждана,но за деяния,извършени преди повече от десет години“.Вярно е,че подсъдимият е осъждан,но само един път и то за едно деяние-видно от Справката за съдимост/л.410 от ДП/.В последния абзац на стр.3-та от мотивите си съдът отново при определяне размера на наказанието приема,че подсъдимият има предходни осъждания/при положение,че той има едно предходно осъждане/.Напълно противоречиви са мотивите в този абзац,където съдът сочи,че отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства „предходните осъждания“ на подсъдимия и смекчаващи такива „липсата на осъждания“.

Напълно неясно е и как първоинстанционният съд е определил размера на изпитателния срок – за четири години,като отново липсват каквито и да било мотиви в тази насока.

Видно е от мотивите на съда на стр.4-та,че е постановено на основание чл.53,ал.!,б.“а“ от НК да се отнеме в полза на държавата свидетелство за воден спасител,което след влизане на присъдата в сила да се унищожи.Липсва такова произнасяне/решение/ обаче на съда с диспозитива на присъдата.При това положение е налице противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата относно приложението на чл.53 от НК.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,че първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви,което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 от НПК. Тази липса на мотиви същевременно е довела до ограничаване на процесуалните права на страните да разберат,какви са съображенията на съда да осъди подсъдимия.Това нарушение е неотстранимо от настоящата инстанция,но може и следва да бъде отстранено,след като обжалваната присъда се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При повторното разглеждане на делото ще следва да се съблюдава от първоинстанционния съд и точното приложение на нормите на Глава 27-ма от НПК – в случай,че се поддържа искането от подсъдимия и защитата му за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.1 и сл. от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни доводите на прокурора пред въззивната инстанция относно съдържанието на внесения против подс.С. обвинителен акт,като счита,че той отговаря на изискванията на чл.246 от 5

НПК.

Воден от горното и на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 и т.2,предложение първо от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда №31 от 18.10.2024 година,постановена по НОХД № 239/2024 година на Районен съд - Велинград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Велинград.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6