Решение № 107 от 06.08.2019, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Велинград, 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Велинград , на осми юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при секретаря Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 225 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Б.Т., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 931 от

07.06.2018 г. на Началника РУ Велинград, с което е наложено административно наказание глоба на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД /Закон за българските лични документи/, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

Жалбоподателят счита наказателното постановление незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Релевира доводи за допуснато от нарушение на закона при необсъждане е неприлагане от страна на административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.Твърди, че извършеното нарушение е първо за него, а личната карта била донесена от родителите му 15 мин. след проверката, поради което случаят се явявал маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 06.03.2019 г., а жалбата е подадена на 08.03.2019 г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители-актосъставителя В.О.С. и А. Р.Р. свидетел по акта, и приобщените писмени доказателства, съдът намира за установено следното следното:

На 02.06.2018 г. служителите на РУ на

МВР- гр. Велинград С. и Реджеп, около 11, 00 часа, на път 84- изхода на град Велинград в посока Пазарджик, предприели извърване на проверка на лице в спряло зад патрулния автомобил МПС. Поискали на водача документ за самоличност, който при проверката се държал съмнително и бил изнервен. Лицето не представило документ за самоличност или друг заместващ документ, като първоначално се представило с една фамилия, а после с друга. Бил представен талон на автомобила, за който се установило, че е собственост на фирма.

Лицето било отведено от полицейските служители в РУ Велинград за установяване на самоличността му по справка БДС. Там установили, че това е жалбоподателят Т.. След установяване на самоличността му бил съставен АУАН за това, че на 02.06.2018 г., около 11, 05 часа в гр. Велинград на път II-84, в близост до бензиностанция „Газпром“ , при извършена полицейска проверка по редовността на българските документи за самоличност, се установило, че лицето Т.Б.Т. не носи и не представя документ за самоличност-лична карта или друг заместващ документ, с което виновно е нарушил чл. 6 от ЗБЛД. На мястото на нарушението и до съставяне на акта, не били представени документи за установяване на самоличността на жалбоподателя.

При съставяне на акта Т. направил възражение, че поради близостта на мястото от дома му, е забравил и не носи лична карта, че се е представил на контролните органи с три имена и ЕГН, след което са били донесени и документите му за самоличност.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.06.2018 г. началника на РУ Велинград издал атакуваното наказателно постановление, в което е отразено, че на Т.Б.Т. ЕГН:**********, на осн. чл. 80, т. 5 ЗБЛД се налага глоба в размер на 50 лв., за това, че при извършена полицейска проверка лицето не представя личен документ/лична карта/, с което виновно е нарушило чл. 6 ЗБЛД.

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът счита от правна страна следното:

В тежест на органа, издал обжалвания акт е да установи предпоставките за неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗБЛД компетентни да установяват нарушенията и да съставят актове за тях са длъжностните лица, упълномощени от Министъра на вътрешните работи, Министъра на външните работи, Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната. Компетентни да издават наказателни постановления, съгласно следващата алинея, са Министъра на вътрешните работи, Министъра на външните работи, Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната или упълномощени от тях длъжностни лица. Когато компетентността на органа не произтича от закона в негова тежест е да установи, че му е делегирана правоспособност да я упражнява. В случая, по делото не е посочена или представена заповед от Министъра на вътрешните работи, с която съответните длъжностни лица, съставили АУАН № 931/4.06.2018 г. и обжалваното наказателно постановление № 931/07.06.2018 г. са оправомощени с тези функции. Поради което, съдът счита, че актът наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи.

Освен това при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 3 и т. 5 ЗАНН, накърняващи правата на защита на жалбоподателя. Налице е разминаване на датата на съставяне на акта, посочена в него и тази посочена в наказателното постановление. Законът в чл. 57, ал.1, т.3 ЗАНН изисква като реквизит на наказателното постановление, да е посочена датата на акта, въз основа на който се издава. Видно от приложения от РУ Полиция гр.

Велинград, към ОДМВР гр. Пазарджик заверен препис от АУАН 931, същият е с дата 04.07.2018 г., а в обжалваното Наказателно постановление № 931 от 07.06.2018 г. е отразено, че се издава на основание акт № 931 от 02.06.2019 г. Доколкото наказателното постановление се издава въз основа на съставения преди това акт за установяване на административното нарушение между отразените в двата документа обстоятелства трябва да има пълна идентичност, включително и относно датата на съставяне на акта. По този начин се гарантира правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство да узнае всички обстоятелства, свързани с установяване на извършеното нарушение, в което е обвинен и да вземе отношение по тях.

В обжалвания акт нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, чрез коректно посочване на обстоятелствата относно датата и мястото на извършването му, с което е нарушен чл. 53, ал.1, т.

5 ЗАНН. Не е посочено кога и къде жалбоподателят е извършил вмененото нарушение на чл. 6 ЗБЛД. Административнонаказващият орган е издал обжалваното постановление въз основа на съставения АУАН, но в санкционния акт нарушението не е индивидуализирано до степен, че да се счита за безспорно установено пълната идентичност между описаното в акта и посоченото в наказателното постановление нарушение. Датата и мястото на извършване на нарушението, освен че са елементи от обективната му страна, очертават и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства срещу, които наказаното лице трябва да се защитава. Датата, респ. периодът от време, на извършване на нарушението и мястото на нарушението са съществени негови елементи и недвусмислено следва да бъдат указани на установения като нарушител. Датата и мястото на нарушението са императивни реквизити на акта и НП, заложен в нормата на чл.42 т.3, предл.1 и в чл.57 ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Непосочването им накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността да изгради защитната си версия. Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на давностните срокове за административнонаказателно преследване. Датата на извършване, респ. довършване на нарушението има значение за преценка и относно приложението на чл.28 от ЗАНН, при положение, че едно конкретно нарушение бъде отстранено кратко време след неговото извършване. Само това процесуално нарушение е достатъчно да се отмени атакуваното НП. Непосочването на датата и мястото на нарушението в наказателното постановление не може да бъде компенсирано чрез извличането им от акта за установяване на административното нарушение. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление имат различни функции. Актът има обвинителна функция и отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. въз основа на него се осъществява преценката на наказващия орган налице ли е нарушение, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е то виновно. С наказателното постановление на деецът се налага предвиденото в закона наказание за така установеното нарушение и в него следва да са посочени всички фактически обстоятелства, след установяването на които е прието, че то е извършено. Ето защо следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на админстративнонаказателната процедура и финализиращия я акт, което е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. Непосочването на дата и място на извършване на нарушението в наказателното постановление, ограничава възможността на сочения в него нарушител да узнае обективни обстоятелства от състава на нарушението и да организира адекватно защитата си. Така допуснатото процесуално нарушение води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което се явява основание за отмяна на наказателното постановление. В наказателното постановление следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, тъй като посоченото нарушение, което се твърди, че е извършено подлежи на доказване, а обстоятелствата, при които е извършено, очертават предметната рамка на доказването. По тези съображения този порок на акта в случая не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

В допълнение следва да се посочи, че в производството по ЗАНН, което е по своя характер санкционно, следва съдържанието на актовете да е пълно и ясно, за да могат да породят правните си последици.

Като акт на правораздаване, наказателните постановления не могат за бъдат допълвани или допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извличат по тълкувателен път законово определените им реквизити, в случая датата и мястото на извършеното нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.

По тези съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ

№ 931 от 07.06.2018 г. на Началника РУ

Веленград на Т.Б.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД /Закон за българските лични документи/, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пазарджик.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева