Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 344 от 01.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 344/2025
Вид
Определение № 344
Подписан
01.06.2025
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 607а · Търговски закон
  • чл. 609 · Търговски закон
  • чл. 613 · Търговски закон
  • чл. 621 · Търговски закон
  • чл. 625 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. София, 01.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000344 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на А. С. Р. срещу определение № 1561/14.04.2025г. по т.д.н. № 2177/24 по описа на СГС, с което е прекратено производството пред СГС и молбата й е изпратена по подсъдност на Софийски окръжен съд.

В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът не имал право служебно да разглежда въпроса за местната подсъдност на подадената молба, който въпрос можел да бъде разгледан само по възражение. Счита, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 116 от ГПК във вр. чл. 621 от ТЗ, тъй като се касае за множество подсъдности по седалищата на ответниците и в този случай ищецът избира пред кой съд да подаде молбата си. Счита, че тъй като в търговския закон липсва специално правило относно множество подсъдности, следва да се приложи чл. 116 от ГПК. Твърди, че цитираната в обжалваното определение съдебна практика извършва тълкуване в противоречие с действащите правни норми. Счита, че тъй като при евентуално уважаване на молбата, предмет на принудителното изпълнение ще бъде имуществото на скрития съучастник, то делото следва да се разглежда от съда по неговото седалище по аналогия с местната компетентност на индивидуалното принудително изпълнение. Счита, че конкретния докладчик по делото следва да се отведе поради предубеденост.

Моли да бъде отменено обжалваното определение.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по т.д.н. № 2177/24 по описа на СГС е образувано въз основа на молба с правно основание чл. 625 ТЗ и чл. 609 ТЗ с вх. № 120080/04.11.2024 г., подадена от А. С. Р., за откриване на производство по несъстоятелност на “Боровец гардънс мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206504404, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост и на прикриващо чрез него търговска дейност дружество „ГБС-инвест“ ЕАД, ЕИК 17502821.

Това се установява от твърденията в подадената първоначална и допълнителни молби от ищцата, в които тя заявява, че ГБС-инвест“ ЕАД е извършвало скрита търговска дейност, посредством “Боровец гардънс мениджмънт“ ЕООД. Предвид тези твърдения, следва да се определи родовата подсъдност на молбата.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че съдът не може сам, служебно да повдига въпроса за местната подсъдност на подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност, а това следва да става само по възражение от ответната страна. Както е посочено в решение № 76 от 22.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 472/2004 г., ТК, решение № 76 от 22.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 472/2004 г., I т. о., ТК и др., със специалната разпоредба на чл. 613 от ТЗ е определена родовата и местна подсъдност на делата по несъстоятелността. Съд по несъстоятелността е окръжният съд, а местната подсъдност се определя от регистрацията на седалището на търговеца.

Специалната компетентност на съдилищата, определена в чл. 613 от ТЗ, се отнася до подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност /чл. 625 от ТЗ/. За тази специална подсъдност съдът следи служебно и при неправилно предявяване на иска е задължен да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния съд. В този смисъл, правилно съдът се е произнесъл служебно по въпроса за подсъдността на подадената молба, а не по възражение на страна.

Произнасянето по същество по въпроса за подсъдността на молбата, също е извършено в съответствие с цитираната в определението съдебна практика. Според жалбоподателя следва да се приложи разпоредбата на чл.

116 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 621 от ТЗ.

По принцип производството по несъстоятелност, образувано по молба на кредитор се развива срещу един ответник – длъжника, за който се иска откриване на производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 609 от ТЗ предвижда изключение от правилото на чл. 607а от ТЗ, като предвижда откриването на производство по несъстоятелност и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник. Съдебната практика, обективирано в решение №102/11.07.2012г. по т.д. № 1294/11 по описа на ВКС, ТК, второ отделение приема, че тези производства са функционално свързани, от което следва и необходимостта от общото им разглеждане от едни съд, дори и когато масите на несъстоятелността биха били отделни, в хипотеза, при която извън скритото съучастие е налице осъществяване от неплатежоспособния търговец и на друга търговска дейност. Довод в това отношение, е че основен обект на принудително изпълнение ще бъде не 2 масата на неплатежоспособния, а тази на скрития съучастник, тъй като подставеното лице дава само името на фирмата, а правата и задълженията по сделките се поемат от скрития съучастник. Правилата на ГПК относно множество подсъдности за ответника, обаче, не могат да се приложат в това производство, тъй като специалната компетентност на съдилищата по чл. 613 от ГПК изключва правото на ищеца да избере в кой съд да подаде молбата си за откриване на производство по несъстоятелност. Във всички случаи съд по несъстоятелността в хипотеза на чл. 609 ТЗ при различни местоседалища на основния длъжник и скрития съучастник, следва да бъде съдът по седалище на първоначалния неплатежоспособен длъжник, който винаги е търговец.

Нормата на чл.613 ТЗ определя местна подсъдност при откриване на производство по несъстоятелност, като дерогира единствено общия ред, но тя не е специална по отношение на нормата на чл.609 ТЗ, а тъкмо обратноточл.609 ТЗ, като предвиждащ особен случай за откриване производство по несъстоятелност, следва да се разглежда като специална норма, дерогираща общите правила.Следователно, същата следва да се прилага, съобразно нейните изисквания и смисъл и с оглед разясненото по реда на чл.290 ГПК съдържание на института на скритото съучастие, както е посочено в определение № 337/04.08-2016г. по т.д. № 1427/2016г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение.

Като е съобразил изложеното в съдебната практика, СГС е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Съображенията на жалбоподателя за аналогия с нормите на ГПК в индивидуалното принудително изпълнение нямат отношение, тъй като както вече бе посочено, са налице специални норми, които уреждат подсъдността.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1561/14.04.2025г. по т.д.н. № 2177/24 по описа на СГС .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3