Решение № 3 от 16.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000262 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод жалбата на „В.“ ЕООД, в процес на регистрация, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, представлявано от А.С. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „И.“ № * – адв. С. А., против Решение № 338 от 31.10.2023 г., постановено по т.д.

№ 432/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

С решението си съдът е потвърдил постановен отказ на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) по Заявление *** 12.10.2023 г. на горепосоченото дружество за вписване на първоначална регистрация.

Съображенията на съда са, че е налице много висока степен на звуково сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството, в процес на регистрация, което води до извод за възможност третите лица да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, поради което е нарушено изискването на чл.7, ал.2 ТЗ фирменото наименование да не въвежда в заблуждение.

Във въззивната жалба се сочи, че съдебният акт е неправилен и 1 незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и последователната и принципна практика на ТРРЮЛНЦ. Поддържа се, че до сходство в звученето на двете фирмени имена не се е стигнало – двойната гласна буква осигурява коренно различно звучене на наименованията В. и В. Подчертава се, че разликата в значението, произношението, звуковия и сричков състав на двете думи обуславя уникалност на името на фирмата на новоучреденото търговско дружество.

Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения със същото отказ, с указания за извършване на вписването.

В законоустановения срок е постъпил отговор по жалбата от А.П., в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията на жалбоподателя, аргументите, наведени в отговора на въззивната жалба, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответства със закона.

По смисъла на чл.21, т.7, предл.1 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР следва да провери дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието, и дали те съответстват на чл.7, ал.2 ТЗ при първоначално вписване.

Видно от данните по делото, дружеството – жалбоподател, в процес на регистрация, е поискало да бъде вписано учредяването му в Търговския 2 регистър, с фирмено наименование „В.“. ДЛР е констатирало, че е налице вече вписан търговец под фирмата „В., поради което е счело, че исканото фирмено наименование не е уникално. От данните в ТРРЮЛНЦ става ясно, че през 2017 г. в регистъра е вписано „В. ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас.

Търговската фирма, като наименованието, под което търговецът развива търговската си дейност и участва в оборота, е предназначена да го отличи от всички останали субекти, така че да не поражда съмнение с кого лицата влизат в отношения.

Но тя е само един от правноиндивидуализиращите белези на субекта на търговското право – така в Решение № 748 от 21.11.2005 г. на ВКС по т.д. № 332/2005 г., където се приема, че индивидуализацията на търговеца не произтича единствено от фирмата му, но и от седалището му, предмета на дейност, членствения състав на съдружниците, регистрирания капитал, представляващия търговеца.

Изискването за уникалност на наименованието – чл.11 ТЗ, е предназначено да обезпечи интереса на третите лица, с които търговците влизат в правоотношения, за ясна идентификация на насрещната страна.

Разпоредбата на чл.7, ал.1 ТЗ изисква фирмата да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай изискването за уникалност на фирмата е спазено - наименованието, под което регистрация се иска, не е идентично с фирмата на вече регистриран търговец – графичното изписване на наименованието В. се различава, макар и с един графичен знак, от В.

По отношение на отрицателното условие фирмата да не въвежда в заблуждение, настоящият състав отбелязва, че името В., при нормално употребена грижа от насрещна страна в правоотношение, е достатъчно ясно разграничимо от вече фигуриращото в Търговския регистър наименование.

Следва да се държи сметка, както се изтъкна и по-горе, че фирменото наименование е само един от атрибутите, с които търговецът се легитимира в оборота, и трудно защитима е тезата, че единствено сходното звучене на двете коментирани наименования, при изговор, е достатъчно за въвеждане в заблуждение относно идентичността на договарящия, тъй като подобен несигурен критерий може да се отнесе към твърде широк кръг хипотези – 3 така например В. при произнасяне е трудно различим от волен, годен, моден.

Регламентирането в чл.7, ал.4 ТЗ на отговорност за неправомерно заявяване или ползване на фирма, идентична или сходна с по-рано регистрирана такава, говори в полза на извода за законодателно разрешение на плоскостта на отговорност за вреди при осъществено неправомерно поведение, а не извеждане сходството в наименованията като принципно ограничение на правото на регистриращия се търговец свободно да избере фирмата, под която да оперира.

Като съобрази изложеното, настоящият апелативен състав намира, че са налице предпоставките за регистрация на „В.“ ЕООД.

Постановеният отказ за вписване е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се укаже извършване на вписването.

Гореизложеното предпоставя отмяна на атакуваното решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25, ал.4 и ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 338/ 31.10.2023 г., постановено по т.д. № 432/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Отказ № *** 16.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към А., за вписване на първоначална регистрация на „В.“ ЕООД, в процес на регистрация, със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ул. „С.“ № *, ет.*, представлявано от А.С. - управител , съгласно Заявление № ***.

УКАЗВА на А.П. да извърши първоначална регистрация по Заявление № ***/ 12.10.2023 г. на „В.“ ЕООД, в процес на регистрация, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, представлявано от А.С. – управител.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5