Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1024 от 10.12.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1970/2025
Вид
Решение № 1024
Подписан
10.12.2025
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13 · Закон за здравето
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.31 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 31, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. гр. Хасково, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101970 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1, вр. чл.124 ал.1 ГПК от С. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Т.Т. от САК против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София” № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от Р.И.М. - Т. и Т.И.В. – управители.

Ищецът твърди, че предявява настоящия иск с правно основание чл. 439 ГПК, във връзка с чл. 124 ГПК, с искане да се признае за установено, че ищецът С. А. Ч. не дължи на ответника ,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД общата сума в размер на 3764,99 лв., състояща се от: 2 000 лв., главница; 1 106,61 лв. договорна лихва за периода от 26.07.2007 г. до 05.04.2012 г.; наказателна лихва 345,34 лв., за периода 23.09.2009 г. до 05.04.2012 г.; 313,04 лв. съдебно деловодни разноски по ч.гр.д. № 914/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, които вземания произтичат от извлечение от счетоводни книги по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 26.07.2007 г. сключен между Ищеца и „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 („Договор за кредит“), и което вземане е предмет на издаден изпълнителен лист от 11.04.2012 г. по ч.гр.д. № 914/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, въз основа на който към настоящия момент е образувано изпълнително дело № 423/2024 г. по описа на ЧСИ З.З., с рег. № 875 от КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Хасково.

От фактическа страна, ищецът моли да се има предвид следното: Поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за кредит, „Банка ДСК“ АД е инициирала заповедно производство за събиране на вземанията си срещу ищеца. По образуваното ч.гр.д. № 914/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково са били издадени:

Изпълнителен лист от 11.04.2012 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.04.2012 г.

На 07.04.2017 г., ,,ОТП Факторинг България‘‘ ЕАД, в качеството на частен 1 правоприемник на ,,Банка ДСК‘‘ АД по силата на договор за цесия, е депозирало молба с искане за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 92/2017 г. по описа на ЧСИ К.А. /към настоящия момент загубила правоспособност на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ и служебно прехвърлен архив на ЧСИ З.З. съгласно заповед на министъра на правосъдието/ - Първо изпълнително дело. Особено важно било да се акцентира, че видно от издадената заповед за незабавно изпълнение Заявлението за издаване на заповед е било депозирано на 05.04.2012 г., т.е. изпълнителното дело е било образувано повече от 5 години след депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК.

По образуваното изпълнително дело са били предприети следните хронологично описани действия, а именно: - 07.04.2017 г. – молба за образуване на изпълнително дело с искане за предприемане на изпълнителни действия; - 26.06.2018 г. – молба с искане за извършване на справка и налагане на запор; - 31.07.2018 г. – наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело в ,,Стиван‘‘ ООД; - 13.09.2019 г. – молба за конституиране на ,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД с оглед сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) с искане за извършване на опис; - 18.10.2019 г. – предвид загубила правоспособност на ЧСИ Араклиева, делото е прехвърлено при ЧСИ З.З., като е образувано изпълнително дело под номер 1233/2022 г.; - 13.09.2021 г. – констатирани от ЧСИ З.З. основания по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед на което изпълнителното дело е прекратено; - 19.06.2024 г. – въз основа на описаните по – горе книжа ,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД депозира молба за преобразуване на изпълнителното дело, като е образувано изп. дело № 423 от 2024 г. при ЧСИ З.З.; - 09.07.2024 г. – наложен запор на банкови сметки и трудово възнаграждение; - 05.05.2024 г. – молба с искане за извършване на справка и налагане на запор; - 05.05.2025 г. – запор на трудово възнаграждение;

Предвид извършеното прехвърляне на вземания, настоящият иск бил предявен пред надлежния към настоящия момент кредитор на вземанията, инициирал и изпълнителното дело, а именно ,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД.

Според ищеца, налице били основанията за настъпване на погасителна давност съгласно правилата на Закон за задълженията и договорите, с оглед на което той не дължал сумите в общ размер на 3 764,99 лв., съгласно издадените Изпълнителен лист от 11.04.2012 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.04.2012 г. по ч.гр.д. № 914/2012 г. по описа на РС Хасково, а именно: 2000,00 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея от 05.04.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, 1106,61 лева – договорна лихва за период от 26.07.2007 г. до 05.04.2012 г., 345,34 лева – наказателна лихва за период от 23.09.2009 г. до 05.04.2012 г., 69,04 лева – държавна такса и 244,00 лева.- юрисконсултско възнаграждение.

Изложено е в исковата молба, че погасителната давност е изтекла към 07.04.2017 г. датата на образуване на изпълнителното производство, тъй като на първо място, изпълнителното дело е било образувано с молба от 07.04.2017 г., а заявлението по чл. 417 ГПК било подадено на 05.04.2012 г.; изпълнителният лист е бил издаден на 11.04.2012 г., а заповедта за изпълнение - на 09.04.2012 г., с оглед на което приложимата пет годишна погасителната давност изтекла преди образуване на изпълнителното дело. Според ищеца, в случая давността започнала да тече на датата, на която задължението е станало изискуемо, а именно когато е била обявена предсрочната изискуемост или респективно на датата на настъпване на падежа на задължението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано на 05.04.2012 г. Доколкото категорично следвало основанието, а именно обявена предсрочна изискуемост или настъпил падеж, да е осъществено преди подаване на заявление /05.04.2012 г./ и доколкото нито самото подаване на заявление, нито издаването на изпълнителен лист прекъсвали давността, то категорично към дата 07.04.2017 г., когато е било образувано изпълнителното дело, фактическият състав на предвидената 5 – годишна погасителната давност бил настъпил, с оглед на което вземането било погасено по давност 2 преди образуване на първото изпълнително дело, а именно изпълнително дело № 92/2017 г. по описа на ЧСИ К.А.. В този смисъл били например: Решение № 118/12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г. на ВКС, II т.о., в което се давало следното тълкуване: „Давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл. 417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл. 418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл. 418 ал. 5 ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността.“. Цитираното решение разглеждало аналогичен спор и давало отговор на релевантния правен въпрос, а именно, че щом кредиторът е бездействал повече от 5 години, то давността не е прекъснала с подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.

В обобщение, 5 – годишната погасителна давност за вземанията изтекла преди 05.04.2012 г. /дата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ и при всички положения преди 07.04.2017 г. /датата на образуване на изпълнителното производство/, а предприемането на действие по образуване на изпълнително дело и връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта станало около пет години след издаването й, тоест при наличие на бездействие от страна на кредитора в период по – дълъг от 5 години /07.04.2017 г./.

В условията на евентуалност се поддържа, че фактическият състав на давността е настъпил и в хода на двете образувани изпълнителни дела, като се излагат следните съображения в тази насока. Видно било от описаната хронологична последователност на предприетите действия в хода на изпълнителните дела, че последното предприето валидно действие, годно да прекъсне погасителната давност по първоначално образуваното изпълнително № 92/2017 г. по описа на ЧСИ К.А., е на 31.07.2018 г. – наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в ,,Стиван‘‘ ООД, а следващото такова е на 19.06.2024 г. – молба за преобразуване на изпълнителното дело, като е образувано изп. дело № 423 от 2024 г. при ЧСИ З.З.. Налице бил период от повече от 5 години, през който кредиторът е бездействал, с оглед на което настъпила и погасителната давност.

Освен това, с молбата за конституиране, предвид прехвърлянето на вземания между Банката и ,,ЕОС МАТРИКС‘‘ ЕООД било налице и искане за извършване на опис, което не можело да се определи като годно действие, прекъсващо давността. Първо, самото искане не било извършено, реален опис не бил осъществен, в кориците по изпълнителното дело не бил налице протокол от опис. Нещо повече, искането било направено в молба за конституиране, с оглед на което не била налице реална воля на кредитор за предприемане на действия, доколкото към този момент все още не е бил надлежно конституиран взискателя по делото.

Сама по себе си молбата за извършване на опис, без действително извършен такъв и то в молба за конституиране, не следвало да бъде определена като годно действие, прекъсващо давността, с оглед на което поради бездействие на кредитора в период по – дълъг от 5 години, вземането било погасено по давност.

3

При условията на евентуалност се твърди, че изтекла и погасителната давност за претендираните вземания за лихви и разноски, а именно: частично погасена по давност законна лихва върху главницата, 1106,61 лева – договорна лихва за период от 26.07.2007 г. до 05.04.2012 г., 345,34 лева – наказателна лихва за период от 23.09.2009 г. до 05.04.2012 г., 69,04 лева – държавна такса и 244,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, доколкото процесните вземания съгласно правилата на ЗЗД се погасявали с изтичането на кратката 3 – годишна давност, а не петгодишната, приложима за главницата. В случай, че молбата за конституиране с искане за опис от 2019 г. и молбата за образуване на ново изпълнително дело през 2024 година е налице период повече от 4 години, то вземанията за лихви и разноски са били погасени по давност.

По тези съображения се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на издадените Изпълнителен лист от 11.04.2012 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.04.2012 г. по ч.гр.д. № 914/2012 г. по описа на РС – Хасково, в общ размер на 3 764,99 лв., а именно: 2000,00 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея от 05.04.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 1106,61 лева – договорна лихва за период от 26.07.2007 г. до 05.04.2012 г.;